|
Сивостен :: Concerto Antico - Live in Sofia - 4th July 2007 (статия) - Класическа музика, Концерти
 | |
CONCERTO ANTICO
LIVE IN SOFIA
The Red House
04. 07. 2007
Всички мои познати знаят за тежкото ми психично отклонение във връзка с класическата музика, а именно че я обожавам. От цялото й необятно многообразие обаче, винаги най-малко ме е вълнувала бароковата музика. Един велик френски композитор беше казал: “Аз искам музиката да покачва температурата ми, да съсипва нервите ми. Мислите ли, че слушам музика само за удоволствие?”. Е, с Хектор Берлиоз определено сме на едно мнение в случая. Бароковата и въобще старинната музика поне засега не е успяла да постигне с мен дори бегло подобие на това. Винаги ми е била скучна и ме е предразполагала по-скоро към заспиване, отколкото към каквото и да било друго. Е, има някои изключения, разбира се, но сега няма да си говорим за мен и моите музикални предпочитания.
Ще ви разкажа от мястото на събитието за един концерт. Ако очаквате легенди на хеви метъла или поп величия, моля прескочете следващите редове. Става дума за един необикновен ансамбъл – Консорт за старинна музика “Concerto Antico”. Сигурно се чудите как се озовах на този концерт след всичко, което изписах по-горе? Неведоми са пътищата сивостенски е казал поетът.
Така в една гореща юлска вечер, с риза лепнеща от пот на гърба, се озовах пред Центъра за култура и дебат "Червената къща "Андрей Николов" в приятната компания на един сивостенски басист. Срещу скромната сумичка от 5 или 7 лева, в зависимост от това кой все още се радва на студентски години и кой не, се сдобихме с билети и отрано се настанихме в малката зала. И добре направихме, защото тя се напълни цялата, че и още столове се наложи да се внасят. Около осем часа на сцената излязоха главните герои на вечерта: Зефира Вълова – цигулка, Иван Илиев – цигулка, Янко Маринов – чембало и Явор Генов – лютня. Всички бяха облечени в традиционни за епохата дрехи. На такива инструменти и свиреха. Особено симпатично беше чембалото, което приличаше повече на детска играчка. Последваха две трио сонати, т. е. за две цигулки и basso continuo (в си минор, опус 2, # 1 HWV 386b и в сол мажор, опус 5, # 4 HWV 399) и една соната за цигулка с акомпанимент само на чембало (в ла мажор, опус 1, # 5) от Георг Фридрих Хендел (1685–1759), немец превърнал се в английска пръст, най-великият композитор според Бетовен е и един от всепризнатите гении на бароковата епоха. Не знам дали от жегата (климатик в залата очевидно нямаше) или от прелестните хармонии, но се разтопих.
След първото изпълнение чембалистът бе така любезен да каже няколко думи. Така разбрах, че концертът, на който присъствам се нарича “Оратории за камерен състав”. На пръв поглед противоречивото заглавие бързо се изясни – целта била да се представи една от най-интересните и плодотворни композиционни техники от бароковата епоха, а именно трансформацията на един и същ музикален материал от камерни в монументални ораториални форми. (Впоследствие разбрах, че този музикален феномен се нарича Parodie.) Всъщност не сме били на “концерт с барокова музика”, а на “бароков концерт”. Погледнах си програмата и да, наистина, там си пишеше... но трябва да има и кой да прочете. Оказа се, че понятието “барок” има далеч по-дълбоко значение и по-дълга история, отколкото си мислех.
 Последва “антракт” със забележителната продължителност от две-три минути, след което квартетът изпълни доста дивото Trietto terzo в ре минор из Il trietti metodichi на един от титаните на немския барок - Георг Филип Телеман (1681–1767). Гвоздеят на вечерта, разбира се, беше оставен за финал, а именно две премиерни за България изпълнения на творби от Хайнрих Бибер (1644–1704). Да си признания композиторът беше почти напълно непознат за мен. Бях чувал името му, но само толкова. Симпатичният човек на клавесина отново произнесе кратко слово, което ни представаи Бибер като един твърде интересен композитор, заслужаващ внимание. Той бил автор на най-многогласните композиции в музикалната история въобще. Известна била неговата 53–гласна (дали съм чул добре?!) Залцбургска меса, написана за освещаването на катедралата в града.
Последваха двете композиции от Бибер. Първо беше Partita VI в ре из сборника Harmonia Artificiosa – Ariosa от 1693 г., която започна с Praeludium във френски стил, продължи с Aria в италиански стил и завърши с виртуозен финал (Finale) в типично бароков стил. Последва оригинален финал, който предизвика различни асоциации – на един му напомни за Pink Floyd, на друг за Джордж Оруел. Става въпрос за Sonata representativa в ла, повечето части на която бяха посветени на различни животни (славей, кукувица, жаба, кокошка, петел, пъдпъдък, котка) с цел да се изразят музикално техните звуци. Трябва да ви кажа, че зоопаркът беше наистина страхотен! А финалният „Мускетарски марш” остави публиката без дъх! Впрочем, тя беше изключително културна – разговорите и мобилните телефони може да се каже, че напълно отсъстваха.
Когато излязохме навън задушната горещина беше все така противна, но аз се чувствах прекрасно, макар че все едно бях излязъл изпод душа. Сред цялата човешка простотия и музикална помия, с която все по-често и по-често се сблъсквам напоследък, този бароков концерт беше едно наистина чудесно изключение. Неспирно преследващите се цигулки „стъпили здраво” върху фона на клавесина и лютнята продължиха още известно време да звучат из дебрите на обърканото ми съзнание. Всъщност, те все още са там.
Тази година “Concerto Antico” стана първият български ансамбъл, който беше избран да участва на ХХХ международен фестивал за старинна музика Fringe в Барселона. За това на какво ниво са били трите им концерта там красноречиво говори фактът, че догодина са поканени да открият фестивала. Искрено им пожелавам успех!
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=7161 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
