Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Томас Харис: "Ханибал Лектър. Зараждането на злото" (статия) - Психотрилър, Томас Харис
Томас Харис: "Ханибал Лектър. Зараждането на злото"

Автор: Ива Коевска, вторник, 05 юни 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

С удоволствие си спомням как преди няколко години, обикаляйки с баща ми из софийските потайности, той попълни семейната библиотека с “Червения дракон”, “Мълчанието на агнетата” и “Ханибал” от Томас Харис. Последвалата седмица прекарах в жадното им поглъщане.

Малко по-късно гледах “Мълчанието...” и останах очарована. След известно време отидох да гледам и “Ханибал”, за да изляза от киното невероятно разочарована. “Червеният дракон” гледах у дома без особени очаквания и останах приятно изненадана. Трилогията си остана едно от любимите ми четива, което все още преоткривам от време на време.

И така на първи юни, стискайки заплатата си, поех към “Славейков”. Разделих се със скромната сума от 12 лева, за да се сдобия с последното томче от вече настоящата тетралогия. Изгълтах го едва за 5 часа, пренебрегвайки всичките си планове за деня.

На пръв поглед историята е интересна. Нишката, която Томас Харис пуска в “Ханибал”, се заплита. Има от всичко – военни престъпления, извращения, кървави убийства, консумиране на човешка плът и дори любов. Класическа формула сякаш.

Уви, след затварянето на книгата по небцето ми остана да лепне едно леко нагарчащо разочарование. Всичко ми се стори познато, но не като естествената хронология на поредицата, а като стар изтъркан чифт дънки, който вече ми е тесен. На места сюжетът ми се струваше неестествен, а обяснението за всяко логическо несъответсвие беше: “Той е невероятно умен, чудовищно пресметлив и лишен от чувства.” Колкото и да се опитвам обаче, не мога да си представя 13-годишното момче, което свири на лютня, причаквайки първата си жертва, за да я накълца с танто. Все още не ми ясно защо похапна бузите й, но това си е мой проблем.

Познатата формула за отмъщението, което се превръща в идея-фикс, и тук е сравнително успешна. Уви, все толкова изтъркана и незадоволителна като дънките, които споменах. Убийствата на извергите от детството на малкия пораснал Ханибал са достатъчно натуралистични, съпроводени с познатото похапване на бузки. Тук поне в изяждането им има някаква символика, за разлика от първия път. Последното убийство е непонятно зрелищно и доколкото успях да разбера, съпроводено с невинни жертви. Имайки предвид поведението на Лектър до този момент, това е странно противоречие със склонността му да защитава онеправданите. Е, явно шлепът е поредният повратен момент в биографията му.

За съжаление на мен така и не ми стана ясно защо години по-късно обещаващият лекар става психиатър и сериен убиец. В “Ханибал Лектър. Зараждането на злото” канибализмът има по-скоро символен характер, отколкото откровено удоволствие при консумацията на човешко месо като изтънчен деликатес. Същото се отнася и до убийствата – те са плод на отмъщение, на дадено обещание и някакъв определен “рицарски” модел на поведение. В крайна сметка така и не се изяснява какво превръща необикновената мъст в литературното и филмово чудовище Ханибал Лектър от “Мълчанието...”, “Ханибал” и “Червеният дракон”.

Единственият свеж полъх дойде от вплитането на японския мотив. Поезия, калиграфия, икебана и лейди Мурасаки, която пуска портокали във ваната си. Онази любов, която споменах в началото, е много красива, увенчана с убийство и задължителното спасяване, което е конструирано по модела от “Ханибал”.

Вкратце, ако харесвате поредицата, “Зараждането на злото” е задължително четиво, най-малкото, за да се информирате за младостта на култовия доктор.Интересна е сама по себе си, но на фона на останалите три книги, Томас Харис се представя слабо.
Ако не сте чели и една книга от (вече) тетралогията, тази ще ви сте стори интересен и задъхан трилър, създаден по всички правила на жанра.

--
Повече информация от страницата на издателство "Колибри"...

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6914






Допадна ли ви този материал? (0) (1) 10097 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.