|
Сивостен :: Шарената дискотека на осемдесетте. Белинда Карлайл (статия) - Осемдесетте, Рок
 | |
Едва ли някой може да оспорва дълго факта, че многоцветността на палитрата от хитова музика през осемдесетте години на миналия век не е повтаряна нито преди, нито след това. Рокът и хард-рокът са в разцвета си, започва възходът на хевито и като цяло по-тежката артилерия, докато поп-музиката от този период е явление, превърнало се в нарицателно. Още повече, излизането на сцената на новото музикално поколение набързо филтрира "старците" втора ръка и позволява на най-доброто от техните среди да преживее същински ренесанс. Въобще, под черта, осемдесетте са епохата на класния изпълнител и все още споменаването на някое изявено от тогава насам име предизвиква любителя на стилна музика да подаде ухо.
Дълбоко се съмнявам, че истинският меломан няма досег с божествения глас на Фреди и музикалната легенда Куин, а съчетанието им с шведските поп-рокаджии от Роксет създава нерядко срещан трамплин от музикалното помиярство към музикалната ориентация за слушателя от моето поколение. Още повече се съмнявам, че същият този меломан няма скътани поне избрани съчинения, например от най-доброто на Шер, Мадона, Майкъл Джексън, Елтън Джон или пък неостаряващия глас Том Джоунс. В това няма нищо осъдително, даже точно обратното - с извинение към любителите на "poser"-виждането, независимо от коя страна на металната завеса, на закоравелите колекционери и "стил"-аджии. Не само, че качествена музика се прави далеч отвъд жанровите рамки, а и основната цел на музикалното изкуство е забавлението и удоволствието. Благодаря.
Донякъде за съжаление, от повечето участници в музикалния карнавал на осемдесетте до ден днешен са оцелели единични изпълнения - или из апокрифни касетки от време оно (едва ли кой знае колко народ помни вездесъщата "Ламбада" или "Sealed With a Kiss" на Джейсън Донован, а и самият него), или пък със спомоществувателстото на VH1 и сродни канали и радиа. Не е невярно, че някои от тях не заслужават и повече, но за сметка на това друга поредица имена има защо да бъдат извадени от нафталина. Нека се спрем на едно от тях, макар и за кратко.
Белинда Карлайл (Belinda Carlisle) дебютира през 1986 г. с албума "Belinda" и записва общо шест до 1996 г. заедно с множество best-ове, два концертни и издание на най-добрите си клипове. Почти няма компилация от времето, в която да остъстват "La Luna", "Heaven Is A Place On Earth" или "Leave A Light On".
Освен със способността си да предизвика разрив на сърцето у всеки хетеросексуален мъж в срок на годност, Белинда остава в музикалните летописи като един от наистина добрите женски поп-рок вокали - с малко по-нисък, леко дрезгавеещ глас, но и без да се притеснява от високите тонове. Изпълненията й са основно вокални - макар и добре изпълнена, инструменталната музика й служи само за фон. Извън споменатите хитове, албумите й са изключително приятни за слушане, без да затормозяват слушателя с особена дълбочина в каквото и да е отношение.
За голяма радост на почитателите си, Белинда Карлайл издаде нов албум в началото на февруари т.г., след единадесетгодишно, ако не броим сборните албуми, прекъсване. Нарича се "Voila", в стил модернизирани шансони, отново изключително приятни за слушане - а и гласът й не е ръждясал ни на йота.
Дискография (без сборните):
Belinda (1986)
Heaven On Earth (1987)
Belinda Live! (1988)
Runaway Horses (1989)
Runaway Live (1990)
Live Your Life Be Free (1991)
Runaway Videos (1991)
Real (1993)
A Woman and a Man (1996)
Voila (2007)
Официален сайт: www.belinda-carlisle.com
--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6762 |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|