|
Сивостен :: Зациклилият професор (статия) - Творчество
 | |
Професорът беше скромен, от онези с не особено високите интелекти. Това се обясняваше с факта, че той съществуваше от осемдесет и две години по неговото летоброене или от около шест хиляди еона по летоброенето на процесора му. Процесорът му също беше старичък, но на подарен кон зъбите не се гледат, както ни учи поговорката, а професорът много обичаше поговорките.
Професорът използваше процесора, за да си пише разни важни и неотложни неща като програмата на студентите например, или пък изводите от поредния си неуспешен експеримент. Професорът разбираше защо експериментите на студентите му често са неуспешни, но недоумяваше защо и неговите са такива. В крайна сметка, в тези области той имаше далеч повече опит от тях…
Професорът беше тайно влюбен в новата асистентка и възнамеряваше да се ожени за нея, просто тя все още не знаеше това. Той се беше женил някъде към седем пъти и имаше огромен опит в тия неща. Явно по-голям, отколкото в експериментирането. Беше му неудобно обаче дори да я заговори на непрофесионална тема, защото се срамуваше от възрастта си и от процепа между предните си зъби. Процепът между предните му зъби беше достатъчно голям, за да може да се храни с лъжичка за чай, докато се усмихва със здраво стиснати челюсти. Положението с възрастта беше още по-трагично.
Обикновено денят на професора минаваше еднообразно. Ставане в седем часа сутрин, лекции до обяд, обяд, лекции след обяд. Упражненията се водеха от асистентите, които владееха експериментирането по-добре от студентите и професора, взети заедно. Все пак, в някои дни от седмицата професорът не беше ангажиран с лекции и тогава той пристъпваше в светлата лаборатория и започваше да експериментира. Или поне така си мислеше. Искаше да се докаже пред новия декан на факултета, макар да не му се удаваше особено. Професорът беше честен, макар и посредствен човек. Ала студентите му се възхищаваха, първо защото все пак имаше какво да научат от него, и второ защото много други техни професори бяха не само посредствени, но и нечестни.
Последните няколко минути професорът беше прекарал в опити да накара процесора да заработи. Искаше да си разпечата на принтера новата програма за студентите, но процесорът беше на друго мнение и отчаяно се съпротивляваше на всички команди. Хилядолетията се нижеха мъчително бавно за него, така както и минутите – за професора. Професорът опитваше подред всички възможни начини да накара процесорa да спре да се държи глупаво, включително и така често използваната команда с едновременното натискане на три клавиша, но малката машина не искаше и да чуе.
Тогава в стаята влезе новата асистентка, позавъртя се между плотовете като явно търсеше нещо, най-накрая го намери и си излезе. Професорът преглътна шумно – беше стоял вцепенен през тези няколко секунди. Процесорът също си беше отдъхнал в продължение на триста и петдесет години. После професорът бавно се обърна към машината пред себе си. “Майната му!”, каза си и реши да отиде да заговори новата асистентка. За последно трясна ядосано по клавиатурата и стана от стола.
Процесорът си отдъхна облекчено. Сега поне щеше да има повече време за дънната платка, в която беше влюбен от цели две милисекунди.
© Йордан Орлинов Йорданов. Всички права запазени.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6421 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
