|
Сивостен :: St. Patrick's Day или един уикенд в Широка Лъка (статия) - България, Пътепис, Туризъм
 | |
 Не всички пътища водят до Рим. Сещам се поне за два, които тръгвайки от София стигат до Широка Лъка. Единият минава през Пловдив и Асеновград (портата към Родопите), а после – по красивия планински път, виещ се сред зеленина (особено пролет и лято) и живописни селца. Минава се през Пампорово, а оттам до Широка Лъка са около десетина километра спускане. Този път избрахме на отиване, като единственото място, където усещанията са по-скоро тъжни, а планината е задушена от бетон в радиус няколко километра от Пампорово. Строи се зверски, в буквалния смисъл на думата. Сякаш дори и природата се е отвърнала от това място, защото нямаше никакъв сняг, а все още бяхме в астрономическата зима. Но Широка Лъка отми неприятните усещания.
Селото се оказа не толкова малко, колкото предполагах, запазило в себе си истински родопски дух (неслучайно е обявено за архитектурен резерват). Построено е от двете страни на реката, а веднага след къщите стръмно се издига планината, обрасла със стогодишни ели. Странно се преплитат родопските къщите от стар тип с тези, строени очевидно по време на комунизма, но все пак старите къщи доминират. Центърът не е голям, но някои неща правят впечатление – къщата, в която е живял капитан Петко войвода, една каменна статуя на гайдар (показваща любовта на местните към музиката), чешмите, характерни за родопските села и туристическия инфоцентър, където можеш да се насочиш към местата за пренощуване, да си купиш сувенир или просто да си подпечаташ книжката “100 туристически обекта”. В селото има доста къщи за гости и семейни хотелчета с цени 12-20+ лева за нощувка, така че проблеми с подслона няма (освен ако не се окажете там по време на някой по-сериозен събор), а за предпочитащите спането на открито недалеч от Широка Лъка има удобни поляни за палатки. Храната също е добре уредена в лицето на няколко ресторантчета, където цените са прилични, а хапването също не е лошо (макар и да не е типично родопска кухня, а стандартно меню, което го има във всяко столично кръчме).  Като цяло Широка Лъка е едно прекрасно място за почивка, независимо дали човек отива за ден, за два или за седмица, а освен разходки по туристическите маршрути, могат да се разгледат и някои интересни обекти в самото село. В единия край се намира етнографския музей (който за съжаление беше затворен по време на нашата разходка), близо до него е църквата (легендата гласи, че част от иконите са рисувани от Захарий и Димитър Зограф), построена само за 38 дена със задружните усилия на широколъчани, а в двора й се намира и килийното училище. В другия край на селото (и от другия край на реката) е известното музикално училище за народни песни и инструменти.
Оказа се, че уикенда, който бяхме избрали за нашата почивка в китното село съвпадаше с деня на свети Патрик. На пръв поглед нямаше нищо, което да свързва Широка Лъка с ирландския светец, но се оказа, че по този повод има празничен концерт със специален гост посланика на република Ирландия. Освен него беше пристигнал ирландски музикален квартет (цигулка, флейта, акордеон и пиано), който много добре се върза с българската народна музика. Залата на училището не е много голяма, но има едно топло излъчване, може би заради дървената ламперия. След като почти всички столове бяха заети, концертът започна много силно с националния ни химн, представен от училищния хор и музикалния ансамбъл от гайди, кавали, гъдулки и тамбури. Хората се вдигнаха на крака и аплодираха дълго възпитаниците на музикалното училище, а след това прекрасно изпълнение, ирландски рил се редуваше с българска ръченица, а “танц от хамбара” беше последван от “100 каба гайди”.  Две момиченца излязоха да пеят и, ей Богу, ако не бяха в пъти по-добри от “звездите” от Music Idol, а черешката на сладоледа беше, когато четиримата ирландци се включиха в импровизирания джем сешън и заедно с учениците изсвириха нещо типично българско в 7/8. Не усетих кога са минали двата часа, определени за концертните изяви, но излязохме от училищната зала някак щастливи и радостни от видяното. След духовната храна беше ред на нещо по-материално, така че посетихме едно от ресторантчетата и след това се прибрахме в хотелчето, където бяхме настанени за почивка след дългия, изпълнен със събития ден.
На връщане решихме да опитаме другия път. До Девин беше познатото вихрено спускане, започващо от Пампорово, а оттам нататък следва истинската красота. От Девин до Кричим са малко повече от 60 километра живописен път с много остри завои, толерантни шофьори, правещи си взаимно път, лампи със слънчеви батерии (зареждащи се денем и светещи след залез, само дето пътувахме по светло и не успяхме да разберем дали наистина работят) и най-важното – язовири. Въча и Кричим са двата язовира, които се падат вляво на пътя (в посока Кричим), спускайки се долу в ниското. Може би това са най-дългите язовири в България (само Въча е над 30 километра, а Кричим започва от стената на Въча), а усещането да пътуваш и да гледаш как вятърът гони зайчета по водната повърхност е неописуемо. Пътят е наистина много красив и, макар и сравнително тесен и малко по-разбит от другия, аз си го харесах повече. От Кричим се излиза малко объркано на магистралата (има цяла плетеница от пътища), а оттам за няма и час сме обратно в София.
--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6399 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
