|
Сивостен :: Светът на Азерот. Светът на WarCraft (статия) - Компютърни игри, Ролеви игри, Ролеви сетинг
Светът на Азерот. Светът на WarCraft
Автор: Blade, понеделник, 05 юни 2006.
Публикувано в Статии :: Игри
|  |
 | |
Не вярвам някой от хората, посещаващи този сайт, да не знае нищо за света на една от най-известните компютърни игри на света, рожба на американската компания “Blizzard Entertainment”. Няма да навлизам в подробности относно качествата на играта – по-същественото е, че от доста време насам има и настолна ролева такава – “WarCraft RPG”, заедно с обновеното издание “World of WarCraft RPG”. Това е една идеална възможност да се откъснете от компютърната поредица, за да изживеете едно невероятно приключение у дома с компания от приятели през почивните дни.
Не знам как са успели разработчиците от “Blizzard”, но това е един от малкото фантастични светове, които съдържат в себе си всички клишета, но едновременно с това толкова увлекателни история и сюжет, че баналността се пренебрегва.
За разлика от останалите светове, тук няма “Главен Бог”, който създава света. Вселената, наречена Азерот, се заражда от самосебе си. “Божествата” – Титаните, огромни и могъщи същества с метална кожа, обикаляли из Безкрая и вдъхвали живот на новосъздадените светове. Те често срещали пречки – една от тези пречки били демоните, които се опълчили срещу тях и така започнала многовековна борба. В края на краищата един от титаните, Саргерас, загубил разсъдъка си и минал на страната на демоните, повеждайки ги към нови подвизи. Така бил основан така нареченият “Пламтящ легион”.
Хилядолетията минавали, а Азерот постепенно се превръщал в това, което знаем днес – вследствие на катаклизми и грешки на могъщи герои, огромният свят се разделил на четири части – Калимдор, Азерот, Лордерон и Нортренд. Това са четирите огромни континента, на които живеят най-различни и особени създания.
Естествено, за да започнете вашето приключение, трябва да изберете своята раса. Расите на Азерот са много и най-различни – от хуманоиди до бикоподобни, всяка от тях си има своя чар и увлекателна история; засега ще се спрем на кратки описания на всяка една от тях.
Да започнем с хората – една от расите, които присъстват в 90%, ако не и 100%, от ролевите игри – едни от най-краткоживеещите създания в света на WarCraft. Именно заради това те са амбициозни и целеустремени – качество, което превръща техните кралства в могъщи империи, неспиращи да завземат все повече нови територии. След последното нашествие на демоните в Азерот (WarCraft III: The Reign of Chaos), човешките държави биват разпокъсани и хората се пръсват по света. В момента имат две основни централизирани държави – на остров Терамор и местноста около град Ветробур (Stormwind, превод на автора).
Хората са създателите на най-големия военен съюз – Съглашението (The Alliance), включващ в себе си няколко от останалите раси.
Едни от членовете на този съюз са джуджетата – майстори на камъка и господари под планините. Според техните легенди именно те били тези, които помагали на Титаните в развитието на самия свят. Днес те са изградили могъща сила в лицето на столицата на своето кралство, Каз Модан (Ironforge – Железопещ), град на наука, могъщи воини и процъфтяващи занаяти. Също като гномите, джуджетата се интересуват от създаването на всякакви изобретения, особено барутни оръжия като топовете и аркебузите, които все по-често използват по време на военните си походи.
Други създания от Съглашението, с които можете да играете, са гномите – създания с невероятна дарба за магьосници и изобретатели. През войните те не веднъж са осигурявали помощ на Съглашението – особено чрез техните машинарии, сред които могат да се срещнат пушки, парни танкове, хеликоптерчета и дори подводници. Някога живели в чудния си град Гномореган, но днес обитават част от столицата на джуджетата, тъй като красотата на древния им град отдавна е била оплетена в мрежите на опасни чудовища.
Висшите елфи се раждат преди хилядолетия, след като група калдореи (виж по-долу) се отцепва, за да разшири познанията си за забранената Мистична магия (Arcane magic). Те биват принудени да напуснат Калимдор и се заселват на Лордерон, където по-късно стават част от Съглашението. След последното нашествие на немъртвите те губят голяма част от мощта си. Техният извор на сила – магически фонтан, наречен Слънчевия кладенец, бива разрушен. Днес те се наричат Кървави елфи и скитат из света в търсене на нови извори на магия. Повечето от тях се насочват към Калимдор, където има много Лунни кладенци, от които могат да черпят мощ. Други пък откриват други светове, където се опитват да възстановят своите полуразрушени цивилизации – пример за това за кървавите елфи, водени от принц Каел Тас и нагите, които преминават в други светове, не без помощта на лорд Илидан.
По-рано споменахме за калдореите – именно това са прародителите на елфите, които сега се наричат Нощни елфи – пазители на древни лесове и мистични хилядолетни тайни, те притежават невиждани способности; те били първите създания, събудили се на света; те били и първите, които изучавали Мистичната магия, което довело до нахлуването на Пламтящия легион. Вследствие на това те изоставили Мистичната магия, както и част от събратята си, и започнали да водят отшелнически живот в планината Хайжал. Единствено при тях останал спомена за тези отминали времена. Макар да изоставили една сила, която отпървом се научили да ползват, в планината имало и други извори на мощ. Те дали на нощните елфи безсмъртие и невероятна устойчивост към магия. Именно това им помогнало да отблъснат Пламтящия легион векове по-късно.
Не си мислете, че ще можете да играете само и единствено със създания от Съглашението – тук се намесва и Ордата, основана от могъщите и диви орки. За жалост в първото издание на играта – “WarCraft RPG”, не всички раси от Ордата, както и от Съглашението присъстват. В най-новото издание обаче – “World of WarСraft RPG” – тези пропуски са поправени, а също така има и много нововъведения.
Гоблините са създания още по-дребни от джуджетата и гномите. Но това не им пречи да са също толкова умели изобретатели – те също се стремят към напредък в технологията и развитие на всички видове машини (от дървосекачи и кораби чак до цепелини). Те са главните конкуренти на джуджетата в разработването на всичките високотехнологични оръжия, взривообразни вещества и прочие устройства.
На външен вид гоблините достигат до височина около 90 сантиметра и тежат изключително малко. Кожата им прилича на тази на орките по зеления си цвят; имат дълги носове и уши, както и още по-дълги ръце и пръсти – полезни инструменти при изобретяването на машинарии.
Орките са могъщи воини, които имали шаманистична култура в своя далечен свят на име Драенор. Но магията на Пламтящия легион ги покварила и те се превърнали във варварската бясна Орда, сееща смърт и разруха навсякъде, където завие вълк с ездач-воин на гърба си. Преселвайки се през един магически портал и всявайки смут сред армиите на хората, орките успяват да се установят на континента Азерот, където обаче след две поредни големи войни със Съглашението, биват разбити и изловени. След близо едно поколение на робство, те успяват да се освободят и да помогнат за прогонването на Пламтящия легион от света. След това, водени от своя млад Боен вожд Трал, създават своя собствена държава на Калимдор – Дуротар, както и нов могъщ съюз – една нова Орда, в която участват още народите на таурените, тролите, както и известен брой гоблини (в “World of WarCraft RPG” към Ордата влизат и част от немъртвите). Макар да са примитивни и брутални създания, орките са изключително честни и благородни по свой си начин. Те тачат честта и смелостта повече от всяко материално богатство; в битка се бият яростно и с финес – не се жертват без смисъл, но и не избягват опасностите, рискувайки живота си в името на слава и чест.
Таурените са номади, скитащи из Пустошта – пустинна местност в централен Калимдор; след като водачът на орките, Трал, им помага, те се присъединяват към Ордата и допринасят с не малко за този съюз. Приличащи малко на митологичния минотавър, те рядко говорят и се смеят, особено пред непознати – предпочитат действията им да говорят вместо тях. Макар да не обичат войната и всичко свързано с нея, когато се наложи те се превръщат в свирепи бойци, разчитащи основно на огромната си сила и издържливост. Таурените са едни от най-огромните разумни създания в света – тяхната височина достига до около 230 сантиметра, като 3/4 от теглото им идва предимно от мускулите на тялото им, покрито с гъста козина.
Сред расите от Ордата, с които можете да играете, безспорно изпъкват немъртвите. Тяхната история е свързана с придобили “живот след смъртта” елфи и хора, които благодарение на тяхната лидерка, някогашната защитничка на земите на Съглашението, Силванас Ветробяг, успяват да се измъкнат от лапите на Краля на личовете и да останат свободни от неговия контрол. Нарекли се “Отхвърлените” и сега живеят в земите на някогашния Лордерон, където установяват съществуването си и по-късно се присъединяват към Ордата.
Последна сред игровите раси, това е тази на тролите – създания, които живеят в единство с духовете и природата, и по-специално с джунглите; създания, които владеят прокрадването до съвършенство, а раните им зарастват по-бързо отколкото на всяко друго създание. Но не си представяйте огромните създания, присъстващи в повечето светове, които приличат на Средната земя. Представете си високи, но прегърбени и жилави създания, много бързи и ловки, с остри носове и стърчащи бивни, дълги уши и най-често коса с пънкарска прическа. Създания, които говорят английски като чернокожи от Ямайка или като руснаци през Студената война. Въпреки леко комичния си външен вид, това са създания, готови да прекършат нечий врат без да им мигне окото, в случай че домът им е застрашен. Тролите, и по-специално племето на Тъмното копие, се включват в Ордата, когато Трал ги спасява от магията на една опасна морска вещица, която потапя техния остров. В момента племето населява островите Ехо, намиращи се в близост до държавата на орките, както и част от крайбрежието й.
Общо взето това са расите – въобще не са малко и предоставят на играчите достатъчно богат избор за колоритен персонаж от всякакъв тип.
Дотук с нещата, които са широко известни за света на WarCraft. От тук нататък започват по-интересните, оригинални и характерни детайли, допринасящи още повече за чара на света.
Магия и типове магия
Мистичната магия
Първият Извор на Вечността съществувал преди десет милиона години, обвит в мъглите на легенди и история. Този огромен басейн блестял заради течната магия, която преливала в него; влиянието на тази енергия превърнало част от коренните жители на света в калдореите – създанията, които по-късно щели да се нарекат Нощни елфи. Изворът заинтригувал калдореите и те скоро се научили как да използват неговите сили – овладявайки ги, те успели да изковат велика цивилизация в един първобитен свят. За нещастие Мистичната магия, която извирала от Извора, имала тъмен произход – била създадена от мощта на демони и създания, които бродят в най-ужасяващите кошмари. Силите на Пламтящия легион, водени от отстъпника-титан Саргерас, открили Извора и неговите енергии. Те решили да го направят свой и в този процес да унищожат Азерот.
Неочаквано, намерили съюзници сред самите калдореи – кралица Азшара и нейните слуги. Тя била покварена от безразсъдното използване на Мистична магия и призовала Пламтящия легион на Азерот. Множество портали се отворили – демоните унищожили градовете и опожарили горите, оставяйки само мъртва, безплодна земя. Но великия друид Малфюриън Бурегняв (Stormrage) събрал под знамената си неколцина калдорейски герои и заедно с тях спечелил войната срещу демоните. Те били прокудени от света, а Изворът на Вечността бил унищожен – един велик подвиг, който разделил света на четирите континента, които познаваме днес. Тогава калдореите повярвали, че покварата и опасността от Мистичната магия са пропъдени завинаги от Азерот.
Но грешали. Изменникът калдорей Илидан Бурегняв, братът на Малфюриън, не издържал на магическата си пристрастеност и създал нов Извор на върха на планината Хайжал. Въпреки че бил наказан за делото си и затворен дълбоко под земята, той успял да запази Мистичната магия в света.
Вековете минавали и калдорейската цивилизация отново достигнала разцвет, когато поклонниците на кралица Азшара, които се нарекли Кел`Дорей, отново се вдигнали и се опитали да убедят своите събратя, че Мистичната магия е нещо, което те трябва да използват и е част от самите тях. В резултат на това били прогонени от Калимдор. Заселили се на Лордерон, където основали държавата си Куел`Талас; там създали Слънчевия кладенец, който станал извор на тяхната мистична мощ.
Мистичната магия е почти като наркотик. Употребата й е свързана с две неща: опиянението и пулсирането на огромно количество мощ през вените на създанието –постепенно покварващо, дори подлудяващо чувство. Всички, които я практикуват, трябва да бъдат много внимателни, тъй като Мистичната магия може да отклони всекиго от правия път и да го хвърли в мрачни мисли, или пък да го направи кукла в ръцете на зли сили. Ако тя се използва безрасъдно, демоничните енергии променят създанието, което черпи мистична сила – това е бавен, коварен процес, в който сянката взема контрол над ума и рационалните действия на създанието. Нощните елфи знаели за това преди 10 000 години; за това знаели и висшите елфи, които после го предали на хората – но това не им пречило да продължават да ползват Мистична магия; просто за тях съблазънта и мощта, която тя осигурявала, били толкова големи, че те забравяли за опасността, която ги грози.
Много от магьосниците използвали Мистичната магия срещу Пламтящия легион, но накрая се превърнали просто в марионетки в ръцете на демоните. Истината е една и нощните елфи отдавна я осъзнали – докато Мистичната магия съществува, Пламтящият легион ще се връща отново и отново, докато Азерот не се превърне просто в една купчина пепел и кости.
Божествената магия
Всяка от расите на Азерот почита определено божество – дали това ще бъдат тролите с техните вуду духове, дали ще са орките с техните природни елементи и предци, таурените с Майката-Земя, хората със Светлината или нощните елфи с Елун и Сенариус, резултатът е един и същ – чрез своята вяра в тях, тези създания могат да правят чудеса, вариращи от изцеряването на смъртноболен другар до проклятие над враг. Макар боговете наистина да съществуват, те не взимат толкова голямо участие, както боговете в други фентъзи светове. Божествата в света на WarCraft са по-пасивни – не се появяват изневиделица в небето, държащи мечове от мълния и пламък, не разтръбяват за своето съществуване чрез фанатизирани проповедници и дори не награждават своите последователи с велики и непобедими сили. Даже някои създания, основно магьосниците от Даларан, смятат, че боговете въобще не съществуват. Дори да е така, абсолютната вяра в тях успява да създаде вълшебна искра – искра, извличаща магии и сили от самата вяра на създанията.
Боговете на нощните елфи
Нощните елфи са политеисти – вярват в множество божества. Почитат Елун – Лунната богиня, Сенариус – Господарят на Дъбравите, Малорн Друмогледача (Waywatcher), но също така тачат и по-незначителни божества като Урсол и Урсин, Великите мечки и братя-близнаци, както и Авиана – Дамата-гарван.
Въпреки това мнозина грешат, че нощните елфи почитат боговете си. Всъщност те ги смятат за учители, а себе си – за техни последователи. Например Сенариус е положил основата на знанията на нощните елфи-друиди за природата; също така братята-близнаци (които са се били заедно срещу Пламтящия легион) спомагат за част от придобитите магически умения на тези елфи, които искали да бъдат едно с природата и да се превръщат в животни.
Още преди 10 000 години, когато все още живели в мир, калдореите почитали Елун и смятали, че денем тя се потапя в Извора на Вечността, докато нощем излиза на небето, за да пази своите деца от враговете им, обвивайки ги в невидим плащ, през който ничий взор не може да премине. Нощните елфи използват силата на вярата си в Елун за да се преборят с опасностите, грозящи техния народ – не малко смели воини са падали под остриетата на жриците на Елун и жените-ловци, яздещи черни като смъртта пантери. Макар да не е ясно откъде точно произлизат легендите за Елун и дали наистина тя дава уникалната способност на нощните елфи да стават невидими през нощта, едно е сигурно – тя живее в сърцата и умовете им, а само това им е нужно, за да стоварят върху противниците си нейния, а и своя гняв.
Сенариус е полубогът, роден в мрачните Дъбрави на Хайжал. Основоположникът на енергията на друидите на външен вид е доста особен – от кръста нагоре има тяло на нощен елф, а надолу – на сив елен. Освен че е помогнал много на друидите, той е и баща на дриадите и мъдрите Пазители на Дъбравите; също така се носят легенди, че е отговорен и за създаването на кентаврите, населяващи Пустошта. За пръв път Нощните елфи се срещнали със Сенариус когато още били твърде примитивна раса и били заплашени от Пламтящия легион – тогава той решил да ги обучи как да контролират енергиите на природата и нейната мощ. Именно той, заедно с Малфюриън Бурегняв, заключил брата на мъдрия друид, Илидан, дълбоко под земята.
По време на третото пристигане на Пламтящия легион на континента, когато Гром Пъкловик (Hellscream), най-добрият приятел на Трал, пил от прокълнатата кръв на демона Манорот, Сенариус бил победен и убит от самия Гром. Макар духът му завинаги да станал едно с природата, материалната му обвивка била завинаги унищожена и той изгубил възможността си да живее във физическата реалност.
Джуджетата, противно на всякакви очаквания, също вярват в богове, а не в технологиите и машините. Неотдавна сред тях се заражда идеята, че са деца на самите титани – създанията с метална кожа и неописуема сила, които оформяли току-що зародилите се светове. Според легендите, титаните създали джуджетата от жив камък, защото тяхната цел била да унищожат духовете на земята и планините. Обладани от тази идея, джуджетата непрекъснато търсят нещо, свързано с това им минало – отскоро знаят да превръщат кожата си в камък за известно време, нещо което смятат, че идва по наследство от вярата им в титаните.
Орките и таурените пък използват елементите на природата и предците си, за да получават своята мощ; дълбоко почитат тези, които са били преди тях, а вярата им в духовете на земята, бурята и огъня може да им помогне да правят земетресения, да изкарват огньове от земята и да контролират ветровете. Оркските и тауренските шамани вярват, че могат да говорят с душите на умрелите и наистина го правят; те им осигуряват сила, достатъчна за да лекуват или нараняват.
Всъщност самите шамани вярват, че всичко има своя собствена душа и ако я помолиш с уважение, тя може да изпълни молбата ти. Оркските шамани вярват в божествеността на душите и елементите на природата са тяхната сила – вятърът се укротява в ръцете им, водите стават по-дълбоки под нозете на противниците, а бушуващият огън сякаш само ги гъделичка.
Останалите раси също имат свои вярвания, кое от кое по-различни – хората например вярват в Светлината, която им дава сила да отблъскват всичко мрачно и зло. Таурените, освен в духовете на предците, вярват и в Майката-Земя, която според някои всъщност е Великия червен дракон Алекстраза.
Независимо от вярванията и почитаните богове, Божествената магия е незабелязана от Пламтящия легион и е извън подозрението на нощните елфи; тя не е покварена, както Мистичната, и може да уплаши немъртво създание или дори демон от Пламтящия легион.
Светлината
В света на Азерот има най-различни вярвания, някои по-близки до философия, други – до религия. Повечето от тях имат принос към Божествената магия, която дадено създание може да извлече от душата си. Нощните елфи, таурените и орките контактуват с природата и елементите, които ги заобикалят; джуджетата гледат с любопитство на мистерията около своя произход, но и с вяра в своите предполагаеми бащи. Поклонниците на Пламтящия легион се кланят на мрака и лудостта. Но едно от най-популярните философски вярвания, зародено на континента Азерот и пуснало корени там, е вярата в Светлината, най-разпространена сред хората.
“Светлината”, или “Свещената светлина”, не може да се определи точно като религия, тъй като е изградена изцяло от вярата, че стремежът към доброто и правдата водят до чистота на душата. Тази вяра е представена като връзка между индивидуалното създание и вселената, която е трудно достижима; основата й е, че съществото трябва да е достигнало духовна връзка с всичко останало около себе си. Веднъж постигнал единството си с околния свят, трябва да можеш да раздаваш щастие и просветление на тези около себе си – ако ти си щастлив, направи и другите такива. Светлината е енергията на душата, носеща милосърдие, истина и мир в света. Трите Целомъдрия са едно от най-важните неща в това вярване, като всяко от тях има по един Урок и един Принцип.
Всяко създание има абсолютно същата връзка със света като теб; то споделя същото щастие като теб. Ако отнемеш щастието на това създание, ще отнемеш част от щастието на света, също както и част от своето щастие. Последователите на Светлината осъзнават това и се стараят да намалят нещастието на останалите, колкото и да им е неприятно понякога.
Макар според някои личността и света да са равни, при последователите на Светлината не е така – те смятат, че светът е много по-важен от личността, тъй като събитията в световен мащаб могат да отмият за един ден спомена за една личност, докато на нея ще й трябват години за да промени света, и то съвсем леко. Често това е повод за саможертви в името на благородна кауза, главно от страна на паладините от ордена на Сребърната ръка – воините, биещи се в името на Светлината.
Въпреки това връзката между теб и света показва, че дори да ти отнеме цял човешки живот, ти ще имаш някакво въздействие върху света, дори и най-минимално. Това минимално въздействие, заедно с други такива, могат да променят света коренно и да поставят условията на съвсем друг живот. И понеже светът е свързан с личността, и личността със света, когато личността се променя, промяната на света е неизбежна. Бавна, но неизбежна.
Тези две идеи водят до трета – състрадание: ако ти помогнеш на човек и го направиш щастлив, то двамата ще бъдете щастливи и така въздействието върху света ще бъде удвоено. В същото време, умението ти да помагаш на останалите се развива и по този начин се увеличава и ускорява твоята промяна върху света.
Въпреки това със състраданието не трябва да се прекалява – често се случва създания да се опитват да помагат там, където помощ не е нужна или пък други, които помагайки, правят смъртоносни грешки, водещи само до страдание.
Принципите и Уроците на Трите Целомъдрия
Принципът на Уважението:
Всяко нещо има своя собствена връзка със света.
Урокът на Уважението:
Не наранявай това, което щеше да цениш ако беше твое.
Принципът на Издържливостта:
Светът е прекалено голям, за да бъде променен за един ден.
Урокът на Издържливостта:
Постоянството е сила.
Принципът на Състраданието:
Повече ще успееш в просветляването на живота на останалите, отколкото на своя собствен.
Урокът на Състраданието:
Раздавай помощ свободно, но не умаловажавай пред себе си този, който я получава.
Като за край на тази статия ще спомена малко за системата, която използват “WarCraft RPG” и “World of WarCraft RPG”. За да можете да ги играете, трябва да сте запознати с “Dungeons and Dragons”, ревизия 3.5. Преди да играете е хубаво да прочетете “D&D: Player`s Handbook”, тъй като в двете издания е включена само необходимата за игра основа на системата d20, заедно с допълненията и промените за света на WarCraft.
Може още много да се каже за Азерот, тъй като това е един пълен със заплетени истории и легенди свят. Въпреки това ще оставя на вас да го разучите докрай и засега ще ви пожелая приятна игра в дебрите на WarCraft!
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=5168 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
