Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Статистите в ролевите игри - начинаещи в късен стадий (статия) - Настолни игри, Ролеви игри
Статистите в ролевите игри - начинаещи в късен стадий

Автор: Passenger, неделя, 19 февруари 2006.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Или приказка за Толерантността, Двуострия кинжал и Златната среда.

Винаги ги е имало и винаги ще ги има. Нека не ви обърквам повече, а да стигна до проблема. Кои са тези така наречени "статисти"? Ще демонстрирам със следния пример:

Разказвач: "Слизате от звездолета и си мислите, че вече сте в безопасност, когато от светлината на плъзналата се навътре автоматична врата се очертават пищните форми на стройно женско тяло. Когато вече можете добре да различавате добре прелестите на момичето, тя казва с леко закачлив тон "А мога ли да ви видя... пропуските за кацане?" когато успявате най-накрая да забележите закачения на гърдите й бадж, показващ знака. Същия, който беше изрисуван на крилата на преследващите ви до преди миг изтребители...

Играч 1: "По дяволите!" си помислям аз, "От всички барове в тази проклета галактика този ли трябваше да се падне във влиянието на гадната корпорация", отърсвам се от шока и се опитвам да докарам и аз закачлив тон в думите си. "Мога да ти го покажа, но няма ли да е по-уместно на четири очи и един пропуск вътре? Какво ще кажеш да забравим формалностите, да си вземеш почивка и да те почерпя от любимото ти питие."

Играч 2: "Е, ако ще се правим на клоуни, тъй да бъде, само да влезем вътре за интергалактически комнукатор.” Опитвам се да го изблъскам. "Ах, моля ви да изивните просташкия тон на моя спътник, но не се и съмнявам, че една прелестна дама като вас не обръща отдавна внимание на многото такива индивиди. Но, наистина, не е ли прекалено студено навън, да влезем вътре, няма да ви създадем проблеми, обещаваме." И се усмихвам с най-чаровната си усмивка.

Играч 3: ...

Разказвач: "А ти какво правиш? Чуваш бученето на преследващтие ви изтребители да наближава! Бързо, нямате време!"

Играч3: "Ох, ами мислех си. Минавам покрай нея и ще я поздравя с добър ден, като влизам вътре..."

Всички други: "?!?!"

Разказвач: "Кво!?! Та, то даже е и НОЩ..."

***

Ако не е станало ясно от горния пример, ще обясня - това са тези играчи, които наричаме "лоши играчи", тези, които макар и да им са обяснени всички принципи на ролевите игри и са запознати с тях сигурно повече от година, продължават да се държат на нивото на начинаещи. Правят неадекватни действия по време на игра, не се и пробват да разиграват персонажа, който са създали, не внимават в историята и случващите се събития, нямат даже някакъв по-специфичен характер, не правят нищо особено, освен да присъстват на сесията и като бройка в групата, чакат винаги да бъдат въвлечени в действието, макар че то вече е почнало – уви, без тяхно знание. Всички тези неща, които един ролеви играч би направил и усвоил за времето от една година солидна игра. Не казвам, че е лесно, не изобщо даже. Това са умения, които не се развиват просто "ей така", а са следствие от доста игрови сесии. Но както има и такива с "вроден талант" към тези неща, така има и екземпляри от другата крайност. Тези проблемни играчи, които сякаш никога няма да се научат да не се притесняват в напечени ситуации, няма да спрат да застават пред огъня на собстевните оръжия, които сякаш никога няма да схванат тънките като такелаж намеци на описанието, че напред има капан и дебне опасност. Много рядко срещан проблем, но все пак срещан особено при начинаещи играчи. Следните редове са отправени главно към малко по-напредналите разказвачи, имащи нещастието да имат по един, пък даже и, не дай си Боже, повече такива в групата си (защото, ако те досега не могат да схванат многото ви съвети, то и да прочетат това, едва ли ще помогне много). Ще опитам да дам няколко съвета, препоръки, наблюдения и идеи относно стастистите в ролевите игри и начина, по който трябва да се отнасяме с тях.

Толерантност

Толерантността е магическата дума в повечето случаи. Не разбира кога е уместният момент, когато историята и характера на персонажа му би трябвало да се изявят? Почакайте, не го насилвайте, бъдете търпеливи. Поне в началото. Няма по-добро лекарство за този тип играчи от това да се чувстват значими, нужни и одобрени. Предразполагайте ги. Разказвайте, сякаш само за него! Накарайте го да се чувства нужен, и потребен за групата и за цялата нишка на приключението.

След всяка сесия можете да прекарате време в разговор с групата и да споделяте как е минала сесията. Какво е било хубаво да се направи в определени моменти и как въпросният играч се е справил в тази и тази ситуация наистина добре. Че е изиграл на място характера на героя си и че е станала страхотна игра. Тогава, дори и да не е напълно вярно, самата идея за подкрепа и одобрение от страна на другите може лесно да превърне Статиста в уверен в себе си играч, който не се притеснява да се изказва.

Като стана дума, дайте му гласност. Нека сподели какво според него е правилно да се направи в дадена ситуация, дори и да мълчи. Нека го изслушаме, а и даже да го питаме какво мисили по въпроса и той с времето ще се научи да се включва във взимането на важни решения и задачи. Ако е грешно, дайте му втори шанс. И трети и четвърти. Нека пробва, докато не разбере за какво става въпрос. Дори и това да не подейства, просто го сложете в напечената ситуация, в която само "добри" играчи могат лесно да се справят и му дайде възможност само той да избира. Ако се паникьоса и притесни, даде грешен отговор - не бъдете строги. Опитайте да извъртите нещата в негова полза, като неговото решение изведнъж се окаже най-вярното и той "спаси деня". Така с времето ще придобие самочувствие и скоро ще се учудите как ще дава единствените верни отговори на загадките и проблемите, които поставяте.

Друго важно нещо, което пречи на подобни персони да могат да развият собственото си "чувство за игра", са останалите от групата. Ставали сме свидетели на случаи при глупава грешка от страна на играча, всички останали от групата за се хващата за главата, да проклинат от яд, да се смеят в лицето му, да се удраят по челото от изумление. Признайте си, даже и на вас ви е ставало смешно понякога, когато той направи глупава грешка. Един начин да се преборите с това е, да се уговорите с играчите, че няма да му се смеете, когато направи поредната глупава грешка. Все пак ролевите игри имат една цел: общото забавление на всички събрали се, а това да се подигравате на някой, който е дошъл със същата цел, само защото е сгрешил, е грозна постъпка. Подкрепа се очаква от останалата група, а не обратното.

Говорейки за групата като цяло, минаваме и към проблема с опита. Да, този момент, който всички очакват с нетърпение, за да могат да разпределят опита на персонажите си и да ги направят силни, мъдри и т.н. Но и този момент, когато си проличава кой колко е заслужил, и в който статистът получава винаги най-ниските оценки. Един от съветитие, които бих дал, е да не разпределяте опита поотделно. Не отделяйте "добрите" от "лошите" играчи с опита, защото макар и да не си мислите, че го правите, това с което играчите си тръгват на ум е, че днес са играли добре или лошо в сесията. Това не е училище с оценки за най-умните или най-талантливите. Тук не се съзтезаваме за оценки. Това е колективна игра и като такава нагарадата на всеки не трябва да е опитът, който получават индивидуално, а този, който получават колективно. Не отчитайте отделните добри изяви на индивите в частност, а в общност. Нека, когато някой направи нещо, което би погмогнало на групата, общият опит на всички да се повиши, а когато някои направи някоя глупост, която по някакъв начин да ощетява групата, нека цялата бъде ощетена и откъм опит. Това е тема на друг разговор, но поне касае обсъждания проблем и може да послужи за решаването му. Види ли, че вече не получава най-ниските "оценки" от всички, види ли, че от неговите действия зависи цялата група, ролевият статист, който до преди сесия не е можел да обели и дума пред НеИгровиПерсонаж от дургия пол, ще стане много по-уверен, самостоятелен и деен във възможностите си.

От друга страна погледнато, напрежението е пагубно за някои статисти. Има и такива, и то сигурно повечето, които когато усетят, че това в момента е напечена ситуация, че животът им (Да, не на персонажа, техният собствен! Не над/подценявайте психиката на играча) е застрашен, че светът се сгромолясва и че всичко зависи от тях и те ще направят фаталната грешка и ще са виновни! Накарайте го да се отпусне. "Това е само игра, не се стряскай чак толкова." "Ако сгрешиш, сгрешиш, какво от това?" Трябва да разберат, че наитина са тук, за да се забавляват, а не да се нервират само от някаква си игра.

Една грешка, която може да се направи случайно, в стремежа да "дадете гласност" на статиста, е прекаленото внимание. Дръжте се с него като с нормален играч, не като с радиоактивен. Помагайте му, но го правете по заобиколни пътища.

Двуострата кама

Толератността обаче, може понякога да се тълкува грешно от останалите играчи, ако правите тези жертви и прилагате тези похвати без тяхното съгласие. А понякога това тълкуване изобщо не е грешно, а е напълно правилно - престараването на един Разказвач в тази насока. "Ако сгрешиш, сгрешиш, какво от това?" ще кажете на статиста. " - Ами на мен пък ми пречи...", ще каже някой от играчите "...ето това!"

Вярно, е че една от целите на РИ е да се прекара приятно време с останалата компания, но тънкостта е и в да се съобразите също с желанието на другите играчи и с техните цели, когато искате да помогнете на Статиста. Да, но това понякога са две несъвместими неща. Вярно е, че трябва да сме толерантни към "статистите", вярно е че не трябва да ги насилваме и да им се смеем, когато се опитват да играят, но явно не успават както трябва, да, хубаво е да ги правим тези неща. Всичко това е хубаво, ама какво ако ги спазваш тези регламенти, но без достатъчен ефект за другата страна? Какво ако и разказвачът и останалите играчи, са се наговорили да помагат на съответната проблематична персона, като не му пречат да играе, насърчават го, помагат му, грижат се за него, но той така и така не зацепва достатъчно бързо, че да можете да играете "нормално" от време на време. Все пак нали е да се забавляваме, а не да ставаме детегледачки и частни учители!

Трябва да се погледне и от малко по-егоистичната старана на проблема. Нима ролевите игри не са настина само да се забалвяваме. Каквото и да си говорим, не само забавлението е в доста случаи целта на играчите. Колкото любители има, толкова различни гледни точки съществуват. Някои искат да разказват интересни истроии и сесиите да се превърнат в едно съставяне на такива. Други търсят удовлетворението от изиграната правилно и на място роля, котяо може да е всякаква - драматична, комична, трагикомична и д.р. Защо трябва да страдат другите играчи, само заради един единствен екземляр, който не може да върже две думи. Ами цялото това пропиляно време? Можеше да се използва за подобряване на разказа или пък за опит да се разиграе съответната роля в тази определна ситуация. Защо трябва тези статисти да пречат на истинските "актьори"? Колкото и гадно да изглежда (или пък аз просто да го представям по този начин), тези хора имат пълното право да протестират и съответно да не искат в групата си повече определения статист. Колкото и колективно да е хобито, винаги интересите на мнозинството трябва да стоят на първо място. Въобще трябва ли да си губим времето да обясняваме, изобщо?

Не казвам, че е грешно, не казвам, че трябва да се грижите за "начинаещите в напреднала фаза" като за стъклено бижу. Даже не казвам, че трябва да се грижите за тях изобщо, но не изпаднахме ли много в политиката? Когато мислим само за общото благо на няколкото индивида и не приемаме с отворени обятия тези, на които им е трудно да възприемат, не ставаме ли малко консервативни. Вглъбени в себе си?

Това е до въпрос на гледна точка естествено, който засяга други теми, съврзани с хобито. Ще отместя въпроса пак към не чак толкова начинаещите разказвачи и играчи - когато видите такива "статисти", ще ги отритнете или ще се опитате да ги приемете към групата ви? Ще се опитате да спечелите поредния фен на ролевите игри с много труд на челото или ще оставите и поредният запалил се да се оправя сам и ако ви пречи, просто ще го помолите да си намери по-толерантна групичка.

Златната среда

Честно казано, според мен отговорът е по средата. Не трябва да се превземаме в едва ли не майчински грижи, за да помагаме на на този тип играчи. Хубаво е да се помага, но много хубаво не е на хубаво. И всички сме си егоисти по един или друг начин, а е трудно да угодиш на всички. Затова, най-добре е играчът да се остави сам по течението на ролевите игри и сам да намери своя верен път. Не трябва да го изолираме, но не трябва и да прекаляваме. Трябва да го оствим да мисили. Все пак, дори и малко нахакано изказано, ролевите игри не са за всеки човек, а ако самият той не може да мисли, то тогава мястото му определено не е тук.

Тема за вот и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=4608






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3052 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (10) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.