Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Good vs. Fanatical и още нещо (статия) - Ролеви игри
Good vs. Fanatical и още нещо

Автор: Станимир Станчев, събота, 28 януари 2006.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта


Водещ: Влизаш в кръчмата и виждаш пълни маси с хора, които хапват пуйчица със зеленце, пийват вино и бира, слушат пеещия за подвизите на крадеца Морги бард, зяпат танцьорката с цепки до пъпа, щипят сервитьорките по задниците и въобще се забав...
Играч: Какво гнездо на разврат! Аз, праведният паладин на Хейроней, няма да оставя тази сбирщина нискоморални отрепки ненаказана!
Водещ: Ама чакай, какъв разврат, те хората просто се забав...
Играч: Вадя си меча, отивам до барда и му казвам да млъкне or else, фърлям едно чердже на танцьорката да си покрие голотиите, обръщам се към несъмнено смаяната от Каризмата ми публика и изкрещявам "Нечисти твари! Злото ще възтържествува заради такива като вас! Веднага прекратете пошлите си деяния в тази крепост на хаоса или ще бъда принуден да призова божия гняв, за да пречистя черните ви души!"
Водещ: ...
Играч: Да хвърлям ли Diplomacy?
Водещ: Идват двама стражи и те арестуват за нарушаване на обществения ред, осъждат те веднага по бързата процедура на 3 месеца затвор, уклонът ти се сменя от Lawful good на Fanatical stupid, губиш си всичките паладински умения съответно и никой свещеник в околността не желае да ти направи Atonement, защото грубо си обидил кротките, почиващи си след тежкия работен ден членове на епархията им.
Играч: ...Ама аз само си играех героя...

Вероятно мнозина от вас, играли с паладин или друг персонаж с good уклон, могат да познаят себе си в играча по-горе. Как се получава така, че опитът за изиграване на добър персонаж често се превръща в преиграване и попада в капана на слепия фанатизъм, грешно ли е това и защо, и как да избегнем превръщането на персонажа в заядливо мрънкало, което всички от групата гледат с лошо око - ето част от въпросите, на които заедно с вас ще се опитаме да отговорим в тази статия.


Синдромът "трябва да направя нещо".
Най-обикновената и често срещана причина за съществуването на диалози като горния, особено сред играчи-новаци, е представата, че трябва задължително да правят нещо с героя си. Независимо какъв персонаж разиграват и в какви ситуации попадат с него, те мислят, че играят по-добре ако постоянно правят нещо без значение доколко е подходящо или има смисъл от него. Паладини, които правят detect evil на всяка крачка; свещеници, които раздават пари на абсолютно всеки поодърпан човечец; бардове, които спират да пеят на всеки пазар или площад; авантюристи, които крадат от всеки джоб (дори от групата); друиди, които освобождават всеки домашен любимец – примерите за персонажи, правещи глупости, защото разиграващия ги се чувства длъжен “да направи нещо”, са много и разнообразни, като клопката, в която попадат “добрите”, е само един от тях. Във всички тези примери играчите превръщат основната характеристика или черта на персонажа си в единствена определяща възгледите му, стесняват светогледа му само до нея и се превръщат в коне с капаци, следващи един-единствен модел на поведение, често изпадайки в крайности или фанатизъм. Това води до изграждане на едностранчиви и непълни образи, които обикновено развалят удоволствието на цялата група със спорове и паузи.
Как да се отървем от тази болест, с която понякога се заразяват и опитни играчи? Отговорът е колкото лесен да се каже, толкова и труден да се изпълни, особено в система като D&D, и той е


Излезте от стереотипа.
Играйте персонажа си, не класа му. Това, че сте варварин не означава, че трябва да скачате на бой при най-малкия намек, а ако имате останал rage за деня още по-добре. Героят ви не е сбор от класови умения, способности и уклон, за които да търсите постоянно поводи за употреба, той е на първо място характер с принципи и светоглед поне толкова гъвкави и широки, колкото вашите в реалния живот. Затова се старайте да поглеждате всяка игрова ситуация през очите на персонажа ви, който трябва да е жив, подробен и оцветен в съзнанието ви, не през очите на средностатистически представител на този клас. Задавайте си въпроса “Какво би направил Рагнаг сега?”, а не “Какво би направил един варварин сега?”. Разбира се, достигането на такава детайлност на образа не е лека задача, затова повечето играчи се задоволяват просто постоянно да крадат/пеят/бият/каквото_и_да_е, въобразявайки си, че изиграват перфектно ролята си. Това което получават в замяна, обаче, са само едни повърхностни, предвидими и скучни персонажи, които бързо омръзват на групата с постоянните си включвания с още от същото.
Но стига толкова приказки от общ характер. Време е да обърнем малко повечко внимание на най-набиващите се на очи псевдо-персонажи, с пример за които започнахме изложението. Най-важното, което трябва да запомните е, че


Прекален светец и Богу не е драг.

Коя е най-характерната черта на един паладин или който и да е друг борец за добро и справедливост? Очевидно борбата им за добро и справедливост. За повечето играчи това е и единствената им черта и те прекарават времето си да търсят под всеки камък зло и несправедливост, строго осъждайки и наказвайки такива “престъпления и злодеяния” като кражбата на 3 медни монети или употребата на алкохол. Изобщо в старанието си да покажат колко добър и праведен е героят им, те постоянно превръщат мухата в слон. Защо това е грешно? Първо и най-вече, защото няма нищо по-дразнещо за другите от групата от един постоянно четящ конско персонаж, който се опитва да ги превъзпитава. Повярвайте ми, нищо не разваля кефа повече от това да се налага да понасяте в играта първообраза на омразния си учител от тийнейджърските ви години, който е прекарвал половината време от учебния процес в обяснения колко по-нисши от него сте и колко неправилен е начинът ви на живот. Никой не обича да му се карат или да го поучават, а когато това се случва в игра, чиято цел е уж забавление, нещата стават направо гротескно грозни.
Второ, дори паладинът да не се заяжда с групата, а да пази пламъка на убежденията си за неигровите персонажи, поведение като това в примера в началото отново е грешно, защото никой паладин не може и не бива да си позволи да забравя, че


Обикновените хора не са врагът.

Напротив, именно тях паладинът трябва да защитава със собствената си кръв и именно запазването на техния начин на живот трябва да е основният му приоритет. Да, повечето хора не изповядват високоморалните принципи и не притежават непоколебимата решителност на един борец на доброто, но това не е причина паладинът да ги осъжда. Напротив, всеки паладин трябва да е наясно, че обикновените хора притежават своите недостатъци и когато се заклева неотклонно да следва висшата цел, каквато несъмнено представлява борбата срещу несправедливостта и злото, всеки паладин знае, че трябва да защитава и недостатъците на обикновения човек. Паладинът е вечният страж и ултимативният стожер на морални устои и ценности в D&D света, но е такъв само когато острието му е насочено към истинските злодеи и престъпници, не към дребните бели на обикновените хора. Ако паладинът не може да приеме и заобича обикновения човек такъв, какъвто е – с всичките му неизгладени ръбове и отрицателни черти – то клетвата му да го пази от злото няма никаква стойност, а титлата му не е нищо повече от фасада.
Несъмнено паладинът трябва да бъде безкомпромисен с истински злите и порочните, но трябва да се научи на умерена преценка, толерантност и да избягва крайностите, когато има работа с обикновени хора и техните недостатъци, защото

Никой не обича фанатиците.
А какъв паладин ще сте, ако всички ви мразят?:) Сериозно – селянинът, който допреди малко е бил готов да ви издигне в култ, задето сте спасили семейството му от злите троли, ще ви намрази също толкова силно когато излеете дамаджаните му с ракия под предтекст, че му помагате или арестувате най-големия му син, защото веднъж бил откраднал половин хляб от магазина на леля Джун. След всичко прочетено дотук не оставайте с грешното впечатление, че паладинът трябва да се примирява с недостатъците у обикновените хора. Напротив, не бива, но трябва да ги приема и да се опитва със собствения си пример да ги накара сами да искат да станат по-добри, не да се опитва да изкоренява отрицателните им черти грубо и с един замах – такъв подход повече отива на варварин. Много по-добър вариант е да използвате уважението, което доблестните ви постъпки предизвикват у хората, за да ги убедите в полезността на съветите си, вместо да им ги налагате със сила. Ако сте били добри с хората и сте се отнесли с обич и уважение към тях въпреки сблъсъка на високия си морал с техния, постепенно вашето тихо разочарование от тях ще започне да им прави впечатление и да ги кара да се променят, за да ви се харесат. А както много добре знаем, обикновено четенето на конско има обратният ефект.

Ако сте стигнали дотук, значи вече имате някаква представа от трудностите и дилемите, които стоят пред всеки добър персонаж и опасностите, които дебнат уклона му зад всеки възможен ъгъл, понеже

Пътят към Ада е покрит с добри намерения.

Противно на всеобщото мнение, да се изиграе паладин и изобщо борец с подобна кауза далеч не е най-простото нещо в ролевите игри. Играчът трябва внимателно да балансира между неистовото желание да демонстрира постоянно как усърдно се бори със злото; изкушението да се заяжда с другите от групата или обикновените хора за дребни неща, които са в противоречие с високите му ценности; страха дали ще се справи с отговорността да бъде за пример и да го сочат с възхищение; както и още много неща, които ще откриете малко по малко с личния си опит. Прекаляването с всяко едно от тях може бързо и неусетно да превърне паладина от шампион на доброто в черен защитник на злото. Едно е сигурно – макар и сложно предизвикателство, рицарят в бляскави доспехи, обичан и уважаван навсякъде, където стъпне, чиято блага дума е също толкова силна колкото десницата с меча, е сред най-привлекателните и отплащащи се роли в D&D. Надявам се, че с тази статия поне мъничко ви помогнах да се справите с играта с вашите добри персонажи, без да ги превръщате в един от многобройните примери за зле изиграни фанатици.


За въпроси и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=95229#95229

---
Библиография:
Cook et. al., Dungeon master's guide, Wizards of the Coast, 2003
Cook et. al., Player's Handbook, Wizards of the Coast, 2003
Cook et. al., Monster Manual, Wizards of the Coast, 2003






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 2887 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.