|
Сивостен :: "13-тият войн": Голямата литературна измама (статия) - Майкъл Крайтън, Научна фантастика, Фентъзи
 | |
(или как Майкъл Крайтън заблуди мнозина)
Когато гледах филма "13-тият войн" бях донякъде изненадан, че уж Антонио Бандерас е в главната роля, а пък героят на Владимир Кулич (Булиулф) сякаш заема целия екран с присъствието си. Затова когато едноименната книга ми попадна пред погледа, реших да проуча нещата по-отблизо. Накратко - книгата като действие не е по-различна от филма, ако изключим няколко сцени, които просто са леко променени за да изглеждат по-добре на големия екран. Няма нищо учудващо - Майкъл Крайтън винаги е бил много кинематографичен, не случайно негови произведения са филмират толкова често.
За мое (не)щастие прочетох първо следговора на автора (съвет от мен - никога не четете книги отзад напред, не им е това идеята в крайна сметка), затова бях подготвен донякъде с какво ще се сблъскам/прочета. Всъщност "13-тият войн" (оригинално заглавие "Eater of the dead") използва популярната скандинавска легенда за  Беоулф. Книгата е резултат от академично предизвикателство, което Крайтън охотно приема, а именно - да докаже, че саги като тази за Беоулф, не са никак скучни, а напротив - твърде интересни и четивни. Затова представя цялата история през погледа на очевидец - арабският пътешественик Ибн Фадлан (действителна историческа личност, макар и живяла век след описваните събития), първите три глави от книгата са действителни откъси от неговия пътеписа, докато останалото е авторова измислица. Забележителният стил на Крайтън не спира дотук - цялото повествование е изпъстрено с бележки под линия и коментари по уж автентичния текст. За да допълни илюзията авторът дори добавя и списък на използваните източници (също напълно измислен), който принуждава по-късно Университета в Осло (сочен като хранилище на някои основни библиографски справки) да оповести официално опровержение, че такива материали не съществуват и никога не са съществували. Крайтън доразвива легендата и с тезата, че всъщност "вендол", с които Беоулф се сблъсква, са всъщност племе неандерталци, които някакси са успели да оцелеят през хилядолетията господство на Homo Sapiens.
Когато книгата излиза от печат през далечната 1976, предизвиква буря от възмущение и доста хора заклеймяват автора като осквернител, но мнозина от сериозните изследователи на автентичния текст се забавляват от подобен находчив и разкрепостен поглед върху легендата. А според самият Крайтън: "не съществува разграничение между действителност и измислица... всеки подход към прочита на определен текст е пристрастен и личен, и следователно измислицата е толкова валидна, колкото и неоспоримите открития". Аз - искрено и лично - съм склонен да се съглася с подобна теза, особено като се сещам за мисълта на Аристотел, напечатана на гърба на всички книги на бившето издателство "Отечество" - "Предпочитам невъзможното, което убеждава, пред възможното, което звучи неубедително". :)
--
За коментари: http://sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=3993 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
