Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Божествена непогрешимост в изолирани условия (статия) - Конкурс за разказ по думи, Конкурси на Сивостен
Божествена непогрешимост в изолирани условия

Автор: Милена Русчуклиева, понеделник, 29 август 2005.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Трудно е да бъдеш бог. Беше чел една такава книга някога. Още преди да умре. Не предполагаше, че ще се окаже толкова вярно.

Малко се изненада, когато умря. Някакъв нелеп пътен инцидент. Но изненадата не беше от отва, че е умрял, а от факта, че го осъзнава. Тогава му казаха, че го правят бог. Ако беше материален, щеше да падне на земята от смях. Обаче тъй като не беше само смени няколко много абсурдни цвята на аурата си.
- Аз бог? - извика той (или поне щеше да извика ако беше материален, сега просто го помисли много силно и много въпросително). - Откъде накъде? С какво съм го заслужил? Никога не съм правил нещо особено, дори не живеех праведен живот...
- Това са второстепенни неща. -отвърна му Вселенският Разум. Или Висшата Сила, или Председателят на Комитета по Обожествяването, или който там беше. - Важното е, че си мислил и чувствал. Разумът не се губи просто така. Той остава някъде там. Не изчезва със смъртта. И за да не бъде похабен, ще те направим бог.
- Бог на какво? - попита той, като все още кой знае защо му беше ужасно смешно. - На виното? На любовта? На следобедната дрямка на работното място?
Не, обясниха му със спокойния тон, с който се говори на много малки деца със забавено развитие, човешкият разум не е предвиден да се развива само в една посока. Той е твърде многопластов за да отговаря само за една област от живота. Ето защо му се предоставяла възможност да се развива всестранно. С други думи, щял да бъде бог на определена планета. Новите планети, обясни му Вселенският Разум (или Висшата Сила, или Космическата Досада, или който там беше), страдали от огромен излишък на ресурси и двойно по-голяма липса на рационалност в използването им. Някой трябвало да побутне еволюцията в нужната посока, когато тя зацикли и започне да обикаля в кръг около кръглите червеи. Да придърпа леко някой метеорит, когато цялата планета се окаже пълна с огромни, но пък доста тъпи гущери, които са окупирали цялата хранителна верига. Да не позволява цялата суша да се окаже покрита само с полета от зелени мухоморки. Такива работи. За това трябва някой с разум. И всесилен, разбира се. Затова го правели бог.
След това му намериха планета. Всъщност въобще не му я търсиха, просто незабавно го пратиха при небесното тяло, което земните астрономи щяха да открият двеста и тридесет години по-късно и да нарекат AX- 23042235G, с което интересът им към него щеше да се изчерпи. Седем години по-късно планетата щеше да бъде преименувана на Джемайма Куон, тъй като гореспомената дама си беше платила за удоволствието, а и астрономическите институти трябва да получават пари отнякъде. Както и да е.
Първите десет години той просто седеше и наблюдаваше с вселенско отчаяние планетата. Забавна беше тази топка огън, не можеше да отрече. Красива една такава. И все пак си оставаше просто буца магма. После реши че след като е всемогъщ може би би могъл да направи нещо. Освен да брои секундите, което досега правеше с пълна непогрешимост. Ето защо на 315 469 872 - рата от тях, той реши да пробва номера с всемогъществото. Откри, че може да усети всяка частица от планетата. Да види всеки атом, електрон и дори неутрино, да му се не види, когато умря дори още не бяха доказали окончателно, че неутриното въобще съществува. И да се слее с всяка частица и да я накара да действа както той пожелае.
Отне му около половин милиард години за да превърне красивата топка огън в не толкова красива топка кал и вода - да изстуди потоците магма, да създаде някаква почти стабилна земна кора, да синтезира нещо като атмосфера. Беше толкова трудно, толкова кошмарно трудно. Сякаш непрекъснато нещо се опитваше да избухне, а той непресттанно успокояваше, забавяше, притегляше или разсейваше неизбежните явления.
След това нещата вече бяха по-лесни - около двеста милиона години той комбинираше различни елементи, редеше атомите като мъниста във вериги и пръстени, създаваше им доколкото можеше стабилни условия с надеждата те да не се разпаданат веднага... да не се разпадната в следващият час... в следващите дни. И накрая с гордост можеше да каже, че имаше първото си едноклетъчно - приличаше на микроскопично синкаво човешко ухо с нескопосани органели по средата. Странно жалка силициево-въглеродна форма на живот за двеста милиона години усилия, но все пак беше голяма крачка. Добре де, грозна крачка. Но голяма.
После нещата тръгнаха едва ли не с главозамайваща скорост. Само след 150 милиона години вече имаше някакви животни, подобни на земноводните. Вярно, беше сбъркал нещо и имаха три различни пола вместо два, но той го компенсира, като увеличи либидото им и брачните тройки въобще не се събираха трудно.
Двеста и тридесет милиона години след това първите маймуни слязоха от дърветата. Поне метафорично, защото всъщност една от летящите разновидности се качи по дърветата. Все едно, факт беше, че започнаха да проявяват някакъв разум. При това на него му се налагаше да прави все по-малко усилия. Всъщност вече най-вече наблюдаваше. Беше му доста скучно
Само след около милион години планетата беше пълна с разум. Сигурно никой нямаше такъв разум като неговия, но пък за сметка на това, в глобален мащаб имаше разум в огромни количества. Толкова много разум, че от неговия на практика нямаше нужда. Той продължаваше да наблюдава и да контролира масовите изригвания на вулкани, примерно, но общо взето това си беше скука. Тридесет и две хиляди и двеста години скука. Доста си беше. Опитваше се да се забавлява с живота на подопечните си форми на живот, но те бяха толкова далеч от неговия начин на мислене и емоционалност, че той направо се чудеше как може да са разумни. Как можеше разумни същества да водят такъв живот и да не умират от досада още преди третата си година?
Беше се опитвал да си намери друга планета, може би някоя друга развита от разумно същество, но откри, че не може да избяга от собствената си планета. Той беше станал част от нея, и тя от него. Не можеше да я напусне, сякаш планетата имаше стъклен похлупак, който не можеше да счупи. Не можеше да усети частиците отвъд нея, планетата твърде силно го притегляше към своите собствени.
И тогава той се предаде. Стана едно с планините, със сушата и с морето. Стана едно с атмосферата, която го ообграждаше и притискаше като покров. Едно с онези същества, които бяха правени по негово подобие, но бяха толкова различни. А после започна да къса от тях. Да подрежда планини една върху друга, да пресушава океани и да излива потоци от лава на повърхността. Болеше, все едно че се режеше сам с нож. Но през тази болка прозираше огромният куп, направен сякаш от разкъсаното тяло на планетата - грамада от пръст и лава, която пробиваше атмосферата. Пробиваше онзи проклет похлупак, който го обграждаше. И тогава с едно последно усилие той се повдигна още малко и удари по него. И похлупакът се счупи на хиляди малки парченца, освобождавайки го.
А самата планета избухна отвътре. Ужасяващите тектонски движения и чудовищните изменения в кората й не можаха да удържат горещото ядро.
Така загиват световете.

Тема за вот и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=3561






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 2514 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (61) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.