Дълги дни, а дните се превръщали в седмици, а седмиците – в години, а годините – във векове, а вековете – в хилядолетия, макар и тогава да не се отчиташе времето, защото нямаше кой го да следи, Началото, нещо с кълбовидна форма, излъчващо светлина с различни спектри,от най-светлите, стигащи до бяло, до най-тъмните,наподобяващи тъмнината, си левитираше из Нищото. Тогава Началото реши да търси нещо, с което да се развесели. И То намери осем маниста – синьо, жълто, зелено, прозачножълто, бяло, черено, червено и безцветено. Те сиволизираха осемте елемента на Съществуването – вода, огън, земя, въздух, светлина, тъмнина, живот и мисъл...
За жалост не мога да ви кажа как продължава това, защото се събидих, а това, което ви разказах беше само сън. Бях целият залят в кал. Явно бях в кочината с прасета около мен,кято се намираше зад кръчмата. Ужасно ме болеше главата и не знаех дали от виното, което пих предишната вечер, или от шамара, който ми беше поднесен за мезе от кръчмаря за това, че нямах с какво да платя. Най-вероятно е било от шамара, защото и ухото ми беше заглъхнало. Но усетих, че това, което сънувах, не беше просто сън, а нещо като видение. Сигурно боговете искаха да ми кажат, че...
Разказвача пишеше в своя дневник. Но тъй като му свърши мастилото, а няма пари да си купи ново, очаквайте продължение.
Тема за вот и коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=3561 |
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Добави коментар 
Търсене
покажи/скрий карето 
