Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Половин мечта за двама (статия) - Творчество
Половин мечта за двама

Автор: Михаил Георгиев, сряда, 08 юни 2005.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Нощ. Пролетна, засега, но топла, почти лятна. Все още няма комари, така че вятърът влиза спокойно при мен. Сам...

Седя пред екрана и мисля. Не ми харесва това, за което мисля, но е същото като да те боли зъб – постоянно го човъркаш с език, подбутваш го, изобщо, неспирно се занимаваш с него, макар и да те боли. Или може би точно защото те боли? Не знам. Честно казано, не искам и да знам. Все ми е едно. В момента мислите ми са насочени другаде... дали изобщо ще усетя прословутият дъх на горчиви бадеми, или това е просто някаква партенка? Не, не е добър начин това. И все пак... все пак ми се струва по-добър от другите начини. Вали отдавна, така че може и да не стане по гравитационно-импактния метод. За удавяне... не че съм кой знае какъв плувец, но все ще сработи инстинктът за самосъхранение. Пък и не мога да разчитам, че водата ще ме приеме... Бесене? Не-е-е... първо, не е сигурно, второ... второ, колкото и да е абсурдно, искам да ми е широко около врата. Приспивателни – пак същия парадокс: мразя да гълтам хапчета, направо ми се повръща от каквито и да е лекарства. Може би ще стане по друг начин – един леген с топла вода, едно бръснарско ножче, два разреза (по дължина, не напреки)... а после ще има един препълнен леген алена вода... май.
Чудно, откъде знаят? Кой се е върнал, та да каже боли ли, или не. Заспиваш ли, а щом заспиш, какви там сънища застигат те... Шекспир сигурно е напипал нещо – нищо чудно да е написал това в същото състояние като моето. Само дето аз не съм Шекспир... в нито един смисъл на думата. Музата му явно не го е напускала, щом е могъл да напише тези думи. А моята... моята муза, моят живот, моите мечти – моето сърце е в черната земя, безмълвно. Най-странното е, че не знам за кого от двама ни повече ме боли – дали за нея, която падна, още преди да е полетяла, или за мен, който трябва да се оправя с мечти, загубили смисъла си навеки... От доста време не мога да определя за кого точно плача. Или пък за какво. Дори не знам дали има защо. Може би затова си мисля за такива неща.
Няма да го направя. Не че не искам – тя никога не би ми позволила. Ако можеше да ме види, сигурно щеше да ми дръпне едно конско – и с пълно право. Но, ако можех да я видя, нямаше и през ум да ми минат такива работи.... Ето в този момент зациклям. Просто влизам в един коловоз и започвам да тъпча на място.
Все още търся отговор на въпроса – защо? Задавам си го всяка сутрин, щом се събудя – защо? Защо да се събуждам? Какъв е смисълът – има ли такъв изобщо? Знам, че има доста хора, на които им пука – но на мен ми е все едно. Ако не бях обещал на човек, който няма как да ме освободи от това обещание, не съм убеден, че бих продължил. Усещането, че си сам в зимна буря, макар и навън да е пролет, е нещо, което не бих пожелал никому.
Знам, че това е безсмислено. И знам, че ще подразни доста хора. Но то не е и писано за доста хора. Писано е за един-единствен човек, който никога няма да го прочете. Там е смисълът.

За вот и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=3127






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3139 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (32) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.