Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Нечуто (статия) - Конкурс за есе, Конкурси на Сивостен
Нечуто

Автор: Воланд, четвъртък, 21 април 2005.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

- Виж, приятел, нищо лично, но как , по дяволите, стана така, че сега сме тук, именно ние, двамата с теб. Не, не ми отговаряй – въпросът, хм...не е риторичен, ала се съмнявам, че точно ти ще ми дадеш отговора. Не се обиждай, просто,...о боже, колко съм уморен. Чувствам се някак отмалял, нали разбираш, но мисля че е нормално предвид обстоятелствата. Може да е някакво наказание – с какво ли съм го заслужил? Сигурно има с какво. В един човешки живот винаги се намират неща, заради които си заслужава да бъдеш наказан, но такава гавра не очаквах. Сега сме само аз и ти.

Винаги съм мислил, че в такъв момент до мен ще бъдат най-близките ми. Каква ирония! Винаги съм изпитвал тъмен ужас от самотата в последния час. Ето, че сега съм сам. С теб.

Когато бях млад, порех живота, припрян, но дързък и ефективен като хищна риба. Гмурвах се в бързеите, рискувах. Успеех ли да докопам плячка, я изгълтвах на мига. Не заделях за утре.Бях добър.Бях сит.Не ми стигаше – исках още и още и още...

По едно време разбрах, че Тя е винаги до мен и чака(някой бе написал, че винаги те дебне до лявото ти рамо и ако много бързо се извърнеш, можеш да Я зърнеш за миг). Осъзнах, че Тя е търпелива и не бива да Я подценявам.Трябваше да съм готов и затова реших да мисля за Нея всеки божи ден.Веднъж, накиснат в ежедневието, друг път - зареял взор в синевата на ведрия, пухкав от облачета небосвод - откраднат миг покой, аз не спирах да мисля. Понякога се чувствах кух и празен, и тогава бе най-страшно, защото мислите за Нея ме водеха до отчаяние.

Слушаш ли ме? Имах и щастливи моменти. Стоял ли си изправен на планински връх, вгледан в ръждивия изгрев, докато зъл вятър блъска челото, насълзява очите и те кара да се задъхаш? Имал ли си оргазъм, който те кара да се разплачеш? Не,нее...не се изчервявай. Кажи ми, чувствал ли си дори само за миг, че ти си морето, че ти си света, че ти си вселената? Не ми отговаряй! В такива моменти Тя ми се струваше далечна и мъглява, дори несигурна.

Чувствам се все по-слаб и малък. Сякаш бавно потъвам навътре в себе си. Не е страшно. Страшното е, че съм сам. Е и ти си тук.

Знаеш ли винаги съм знаел, че има два типа хора – такива които се замислят и такива които не се замислят. На онези, вторите, винаги им е било по-лесно. И така ще бъде докато свят светува. Горко му на този, който мисли постоянно! Разбери ме правилно – тук не става дума за Нея. Говоря за дребните неща - за една-едничка дума, жест или поглед. За чувствата на този до теб. За изневерите, които си направил към самия себе си. Когато грешах, си казвах: ”Какво толкова – не е свършил света.Има време”. Ала времето е толкоз кратко, всъщност... О, не ме разбирай криво. Не твърдя, че трябва да сме безгрешни. Съвсем не. Та нали грехът е най-сладкото нещо на тоя свят и нали тъкмо той ни прави човеци! Просто нямам време... Не че съм се разбързал за някъде. Позволи една горчива усмивка на страдалеца.

Цял живот съм бил заобиколен от хора от първия вид и какъв фарс се оказва финала. Някой, май наистина има чувство за хумор. Ценя...ценях доброто чувство за хумор. Исках само някой да е до мен накрая, някой който да ме чуе.

Хей, чуваш ли ме? Наведи се по-близо, мога само да шепна. Кажи, приятелю, от кои си ти? Кажи нещо най-накрая.

- Абе я не съм от тия, дето не се замислят, дет се вика, ама хич не ти го разбрах туй дет ми го наговори, разби’аш ли. Хей, чуеш ли ме? Говори, бре, човек – недей така.

[strong]КРАЙ[/strong]

За вот и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2837






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3046 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (75) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.