Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Патология на патоса (статия) - Конкурс за есе, Конкурси на Сивостен
Патология на патоса

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 21 април 2005.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

(или за кучетата на етруските, вдъхновението на маршал Кутузов и ябълките на Ханибал)




Понякога седя и си мисля за патоса, а понякога просто си седя. Странно пиле е то патосът - прелетно. Ха настане пролет и покажат глава кокичетата, и току вземе, та долети - като щъркел.

Щъркелът, казват ни приказките, долита при нас и в един по-особен случай - като приносител на желаното новородено, на радост, на нова надежда - в преносен смисъл - като символ на пролетта, на възраждащият се живот. Затова си слагаме червено-бели мартеници и го чакаме с нетърпение.

Патосът, и той така прави - и него го вика желанието. Неистовото желание да кажеш нещо, което напира неустоимо отвътре, а всъщност си нямаш и на идея какво точно искаш да споделиш. След това иде и надеждата - онзи насреща да съумее да изчопли семката ясна мисъл от иначе киселото месо на ябълката на патоса, да я посади и да види какво ще поникне. Затова не си слагаме нищо и обикновено идва неочакван.

Патосът може би е роднина на кукувицата - снася в какви ли не гнезда - например на усойници, сред рибния хайвер, в орловите висини, из яребичите поля и совините хралупи, и сред яйцепроходните.

Бива денонощна птица, поради което вижда еднакво зле и в двете обстановки. Храни се с каквото му попадне и където му попадне. Оперяването му е безлично сиво, освен в разможителния период, когато се окрасява във всички цветове на дъгата. А той, периодът, не е установено понятие - започва по всяко време, когато обстановката му се стори подходяща. Тогава патосът пее протяжната си и продължителна песен, изразяваща се с внезапни и неритмични прескоци между гамите, ключовете, диезите, бемолите, и другите неща, които композиторите познават, а аз - не.

В областта около размножаващия се патос се забелязват две особени микромиграции - всички създания, нехранещи се с патос трескаво емигрират, без оглед вид, пол и хранителни навици, докато създанията, хранещи се с патос, имигрират на дузини.

Интересно е да се наблюдава борбата за женска между два патоса. Те застават на почтително разстояние един от друг, а женската - в средата. Разперват всичките си дъгоцветни пера, и започват да се надвикват с пълен глас до изчерпване на почти безкрайния си репертоар, като през цялото време обикалят в кръг около целта си, без да я доближават дори и с крачка - съответно и себе си. В общия случай, целта им убягва още преди да са се разгряли.

Освен в размножителния си период, патосът няма истински естествени врагове, спомогнат от безличната си окраска. През него, обаче, следва да отбележим няколко.

На първо място е патосоядната змия. Този иначе безобиден смок, който най-много се задоволява да съска доволно по жабите, е голям вредител по патосовото поколение, изпитвайки ненаситен глад към малки патосчета и - по възможност - яйца. За съжаление, патосоядният смок е твърде бавен и бивайки изключително студенокръвен дори за змия, му е нужна твърде много жега, за да влезе в истинско действие.

Патосоядната лисица е един от най-агресивните врагове на патоса. Надушва патоса отдалеч и се храни със всичките му разновидности. Бърза, енергична и подвижна, души всеки патос, който успее да хване, и се хвали с ненаситността си.

Патосоядният орел, подобно на всяка дневна граблива птица, продължително и внимателно подбира жертвата си, след което безсмилостно я преследва до очаквания завършек.

Много особено вид вредители по патоса са патосните зайци. Те всъщност не ядат патоси, но имат навика да се врат около тях, с което изключително ги обезкопояват и нарушават правилното протичане на размножителния ритуал, нанасяйки непоправими косвени вреди върху потомството.

Последният вид, който всъщност съвсем няма нищо общо с патосите, е лосът-лопатосар. Това едро, спокойно и любезно животно не проявява никакъв интерес към патосовото присъствие, и често се случва по невнимание да стъпче някой представител на този птичи вид, докато трамбова пътя си към поредната порция вкусен мъх.

И така.. Някой прелетя над кукувичето гнездо. Чакаме развитие.

За вот и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2837






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 2994 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (75) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.