Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Размисли за смъртта: еволюцията на една звезда (статия) - Конкурс за есе, Конкурси на Сивостен
Размисли за смъртта: еволюцията на една звезда

Автор: Т. Христов, понеделник, 20 септември 2004.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

На Емерих – за вдъхновениетo





Звезди обсипват свода небесен, но Слънцето е винаги само едно. Всъщност слънцето започва живота си като обикновена звезда – кълбо нажежени чувства с притегателната сила на бляскав ум. Това, което различава слънцето от другите звезди, са планетите. Малките каменни сфери, които кръжат около него, попиват топлината му, грижите му, неговите тревоги и вълнения. И слънцето се раздава, обсипва ги с живителните си лъчи, вдъхва им надежда, дава им цел и смисъл. Така минава век подир век – то в центъра, те – щастливо въртящи се около него, кой по-близо, кой по-далече, една стабилна и непоклатима система.


Но рано или късно на слънцето му омръзва. Самочувствието му пораства неимоверно, подхранвано от непрекъснатата и обилна любов на планетите. И то започва да расте, да се надува, да иска все повече и повече внимание и обич. В раздразнението си поглъща по-близките, изпепелява по-далечните. Не спира, а се стреми да улови в мъртвата си хватка все нови и девствени планети, непознали светлината му. Слънцето се е превърнало в червен гигант – грее, но не топли, свети, но не ослепява, гори, но не пари.

Природата търси винаги покой и не търпи хаоса, не толерира нестабилността. Затова изведнъж новоизлюпеният гигант вижда как очарованието му се изпарява яко дим издухано от центробежните сили на самия живот. А тогава започва свиването, стремежът да се върне обратно в удобната си твърда черупка, да възкреси онова щастливо минало, когато е било заобиколено от възхитените погледи на своите планети. Но вече е късно, това, което го е правило слънце, се е стопило и изчезнало. И тази нещастна звезда е обречена да прекара дните си като бяло джудже – мъждукащо с бледата светлина на спомените.

Но има и по-тежка съдба – ако егоцентричните сили са толкова силни, че бившето слънце не може да понесе присмеха на околната Вселена, то дотолкова се свива в себе си, че се превръща или в клоун-пулсар, който самовлюбено се върти около себе си, възхвалявайки своето величие, или в черна дупка. Черна дупка, която поглъща всеки лъч надежда, всяка частица приятелство, всеки опит за усмивка. Черна дупка, която неудържимо придърпва всичко в обсега си, смила, изстисква и подхранва собствения си мрак. Черна дупка, която се таи в тъмнината на недоволството си и се опитва да почерни всичко и всички.

Та ако видите някога черна дупка – заобикаляйте я отдалеч. Пазете се от нея, но не я дарявайте с презрение, спомнете си, че някога и тя е била слънце – обичано и уважавано. А дали ще избухнеш като свръхнова или ще свършиш като черна дупка – всеки сам избира съдбата си.

За коментари и вот: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1940






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3179 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (114) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.