|
Сивостен :: Megadeth - Th1rt3en (2011) (ревю) - Метъл, Megadeth, Хеви метъл, Нови албуми
 | |
 Megadeth - Th1rt3en
Roadrunner, 2011
1. Sudden Death; 2. Public Enemy No. 1; 3. Whose Life (Is It Anyways?); 4. We The People; 5. Guns, Drugs & Money; 6. Never Dead; 7. New World Order; 8. Fast Lane; 9. Black Swan; 10. Wrecker; 11. Millennium Of The Blind; 12. Deadly Nightshade; 13. 13;
Личен фаворит: Public Enemy No. 1; Най-лесно се прокарва с: огромна доза сарказъм и егоцентризъм;
„Тринайсети” съвсем „неочаквано” се казва тринайсетия поред албум на траш-легендите от западния бряг – Megadeth, и още по-неочаквано, съдържа тринайсет песни, последната от които се казва „13”. Дотук може да си помислите, че метъл музиката съвсем е навлязла в затворения кръг на пресилената оригиналност и поне що се отнася до господин Мъстейн, може и да не сгрешите. Не заради това странно съвпадение на имена, нито пък заради появата им на Хелоуин в едно шоу, маскирани като също толкова неоригинални филмови чудовища от първата половина на миналия век. Просто новият албум на Megadeth е като всички стари техни албуми, но му липсва онази първична енергия, която ги издигна на върха на сцената успоредно с големите съперници от Metallica.
За разлика от Metallica обаче бандюгите около русокосия хулиган не си подстригаха косите и не зарязаха протъркания имидж. Дотук добре, това печели точки пред старите почитатели. Защо обаче трябва да се цикли около една и съща композиционна идея, това не мога да разбера. Музиката е добра, дори перфектна, и отговаря на очакванията около легендата Megadeth. Само дето не е най-доброто, което някога са изсвирвали и за съжаление едва ли ще остане в историята с нещо друго, освен с името на албума. Не, че Megadeth са единствената група на тази сцена, зациклила в бляскавото си минало. Дори напротив. Но тринайсетия им поред албум се оказва доста безличен, съжалявам, че трябва да го кажа.
Друга негативна характеристика на диска, която мога да изтъкна, е очевидното желание на групата да докара броя на песните до 13. За съжаление не мога да се съглася, че творческите им търсения не са се поизчерпали някъде докъм средата на албума, което пък неминуемо го вкарва в графата „еднообразен”. Има запомнящи се песни, безспорно, но има и някои леко дразнещи, в което отношение може да го определите и като „балансиран”.
Иначе Дейв Мъстейн не показва признаци на остаряване, за разлика от други звезди от същия калибър, което си е предпоставка да го видим поне още веднъж в България, след блестящото му представяне на Sonisphere. И съм сигурен, че ще бъде посрещнат изключително топло от публиката в родината, която така или иначе изпитва симпатия към тази група.
В заключение, ако не сте слушали никога Megadeth, но си падате по хеви-траш, то с този албум ще си помислите, че те са велика група и ще сте прави. Ако обаче ревностно следите цялото им творчество и колекционирате демо-записите им, “Thirteen” вероятно ще бъде прослушан веднъж и ще заеме полагащото му се място на лавицата с дискове, откъдето едва ли някога отново ще бъде изваден. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
