Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Листото (статия) - Конкурс за есе, Конкурси на Сивостен
Листото

Автор: Ангел Генчев, сряда, 02 юни 2004.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Онзи ден посях дръвче. Нали знаете, старите хора казват, че който не е засял поне едно през живота си, нищо не е свършил. То те, старите хора, така казват и за чешмите, пък и за други работи.. Но все от някъде трябва да се започне.

Странно нещо е дръвчето. Чудо на природата. Седя и го съзерцавам, а то пред мен расте ли расте - едно такова безшумно, безропотно, безсловесно. Дай му слънце, дай му вода и малко торчица и аха - да цъфне. После ще върже, плод ще даде.. Продадоха ми го за череша, но мисля, че е вишня.

Моето дръвче е още мъничко. Вчера покара първото си листенце. Ала не плака, милото. Разтвори го радостно и се отдаде на милувките на слънцето. Халал да му е! Струва ми се, че е гордо със себе си и не пропусна да се похвали на всички други дървета наоколо. А, казах ли ви? Край моя двор всичко живо е гора! Нагоре по баира я е сяло ТКЗС-то - смесена, бук до дъб, бор до ела, цяла година като деца се замеряхме с желъди и шишарки - както падне. Отдолу пък е къщурката на бай Стойне, стар овощар. От Мичурин се е учил. Сливите му - като ябълки, ябълките - като пъпеши, пък пъпешът.. той на дърво не расте. Но си е блага работа.

Говорех за листото. Листенцето на моята вишня е малко. Светлозеленичко, прозира на слънцето. Можеш да надзърнеш в него и да видиш как пулсира сокът на живота. Не можеш да го сравниш с другите наоколо, а листа - бол. Едно време, току до оградата, растеше стара кайсия. Нали знаете кайсията? Капризно дърво, цъфти рано, мръзне често, и не и омръзва. Имаше и орех, ама го отсякоха, бил съм малък. И двете вече растат само в спомените ми - единият го изяде нечия фурна, а другият - гнилоч. Но няма да забравя месестите им плодове, сладкият им аромат..

Сега имам борова горичка. Борът никому не прощава, като плевел е - вирее навсякъде. Дървесен плевел. Види ли малко свободно местенце, веднага се загнездва. Два извора е пресушил досега и на трети се кани. Това е то, борът. Вие, всъщност, виждали ли сте борова гора, ама не на картинка? Не може да не сте. Голи стъбла, някъде горе - купчини иглички. Дори истински листа нямат. Пък на земята - мъртвило. Няма тревичка да сдъвчеш.

Пък някои ядат семенцата на шишарките. И ги хвалят. Чудя им се и се мая...

За вот и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1482






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 2857 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (55) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.