|
Сивостен :: Листото (статия) - Конкурс за есе, Конкурси на Сивостен
 | |
Онзи ден посях дръвче. Нали знаете, старите хора казват, че който не е засял поне едно през живота си, нищо не е свършил. То те, старите хора, така казват и за чешмите, пък и за други работи.. Но все от някъде трябва да се започне.
Странно нещо е дръвчето. Чудо на природата. Седя и го съзерцавам, а то пред мен расте ли расте - едно такова безшумно, безропотно, безсловесно. Дай му слънце, дай му вода и малко торчица и аха - да цъфне. После ще върже, плод ще даде.. Продадоха ми го за череша, но мисля, че е вишня.
Моето дръвче е още мъничко. Вчера покара първото си листенце. Ала не плака, милото. Разтвори го радостно и се отдаде на милувките на слънцето. Халал да му е! Струва ми се, че е гордо със себе си и не пропусна да се похвали на всички други дървета наоколо. А, казах ли ви? Край моя двор всичко живо е гора! Нагоре по баира я е сяло ТКЗС-то - смесена, бук до дъб, бор до ела, цяла година като деца се замеряхме с желъди и шишарки - както падне. Отдолу пък е къщурката на бай Стойне, стар овощар. От Мичурин се е учил. Сливите му - като ябълки, ябълките - като пъпеши, пък пъпешът.. той на дърво не расте. Но си е блага работа.
Говорех за листото. Листенцето на моята вишня е малко. Светлозеленичко, прозира на слънцето. Можеш да надзърнеш в него и да видиш как пулсира сокът на живота. Не можеш да го сравниш с другите наоколо, а листа - бол. Едно време, току до оградата, растеше стара кайсия. Нали знаете кайсията? Капризно дърво, цъфти рано, мръзне често, и не и омръзва. Имаше и орех, ама го отсякоха, бил съм малък. И двете вече растат само в спомените ми - единият го изяде нечия фурна, а другият - гнилоч. Но няма да забравя месестите им плодове, сладкият им аромат..
Сега имам борова горичка. Борът никому не прощава, като плевел е - вирее навсякъде. Дървесен плевел. Види ли малко свободно местенце, веднага се загнездва. Два извора е пресушил досега и на трети се кани. Това е то, борът. Вие, всъщност, виждали ли сте борова гора, ама не на картинка? Не може да не сте. Голи стъбла, някъде горе - купчини иглички. Дори истински листа нямат. Пък на земята - мъртвило. Няма тревичка да сдъвчеш.
Пък някои ядат семенцата на шишарките. И ги хвалят. Чудя им се и се мая...
За вот и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1482 |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|