|
Сивостен :: The Secret of Kells (2009) (ревю) - Нора Туоми, Том Мур, Фабрис Циолковски, Анимация, Приключенски, Брендън Глийсън, Евън Макгуайър, Кри
 | |
Брендан и тайната на Келс (2009)
Може би преди да кажем нещо повече за ирландско-френско-белгийската анимационна лента "Брендан и тайната на Келс", трябва да уточним няколко основни факта, свързани с нея. Като за начало – не очаквайте традиционната анимация, нито в триизмерния и нито в двуизмерния вариант. Второ – предварително хвърлете едно око на материали, свързани със свещената за ирландците Книга на Келс, за да разберете защо техниката на рисуване е такава, а и за какво иде реч в лентата. Защото, за съжаление, единственото нещо, което може да се изтъкне като неин основен негатив, е именно това - на незапознатия зрител историята не поднася отговор на въпроса каква е тази книга, която толкоз вълнува Брендан, та да го накара да си изпроси всички тези наказания, да бере толкова страх и да тръгне да се скитосва по широкия свят, само и само тя да бъде завършена.
Сюжетът, накратко, може да се опише по следния начин - в абатство в далечна Ирландия, по времето на викингите, местния абат гради защитна стена. Обзет от дейността обаче, той е забравил мисията на светите братя. Племенникът му, Брендан, и останалите обитатели обаче не са и бързо биват запленени от пристигналия наскоро брат Ейдън, който носи много специална, незавършена книга. За чието завършване малкият дванадесетгодишен пакостник ще помогне. Предполагам, че тук някъде вече разбирате защо историята е малко или много невъзприемчива, пък и леко плоска за зрителя по нашите ширини - по същия начин, по който би бил объркващ филм за "История Славянобългарска" за ирландците, липсват ли допълнителни разяснения.
Но стига сме наблягали на последното. В крайна сметка, фабулата върши относително добра работа, така или иначе. Пък и като че ли не е най-големият плюс на лентата. Инспирираната от нея анимация и музика обаче са нещо наистина специално. Макар в началото да изглежда странно, неразбираемо, дори грозно, човек бързо усеща естетиката в рисунъка и се появява усещане все едно е наистина вътре в легендата. Едновременно с това, сякаш четем същата от илюстрирана книга от по-миналото хилядолетие. Като добавим и традиционната за региона музика, цялостното преживяване е наистина трудно описуемо, но за сметка на това особено приятно.
Което обаче като че ли засилва горчивината, че сюжетът не бе малко по-разширена, така че напълно да се осъзнава значимостта на Книгата на Келс, както и че краят изглежда все едно е малко попретупан. Лентата наистина заслужаваше да е малко по-изпипана, та да бъде удоволствието на зрителя истински пълно. За съжаление обаче, случаят не е точно такъв, както вече отбелязахме не един път в предишните редове.
Което обаче съвсем не значи, че не си заслужава гледането. Даже напротив – това определено е един от анимационните филми, които човек си струва да види. Понеже е по-различен от всичко, на което сме свикнали, при това без да изпада в онези крайности на експериментаторството, с които обикновено се сблъскваме и често приемаме за даденост, когато иде реч за нещо нетрадиционно. И защото е направен със стил, вкус и наистина носи удоволствие от гледането, било то по малко по-особен начин. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|