|
Сивостен :: Bright Star (2009) (ревю) - Джейн Кемпиън, Биографичен, Драма, Исторически филми, Романтика, Аби Корниш, Бен Уишоу, Пол Шнайдер,
 | |
 Какво бихте си помислили, ако тази лента разказва последните дни от живота на големия поет Джон Кийтс, за последната му любов и смъртта му? Навярно повечето от нас се сещат за дузината подобни биографично-исторически филми, шествали на екран в последната декада, при които създателите хвърлят забележителни усилия в сценографията и костюмите, правдоподобното предаване на духа на времето, изобщо цялата палитра визуални трикове, от които нерядко страда съдържанието. Така че е нормално да подхождаме с леко недоверие. Недоверие, което обаче е напълно неоправдано в случая с британската романтична драма.
Вече споменахме, че сюжетът е базиран върху историята на Кийтс и по-точно последните три години от живота му, белязани от туберкулозата, пратила в гроба брат му, но и от една прекрасна, макар и малко популярна любов с Фани Браун. Романс колкото красив, толкова и изпълнен с болка и истинска човешка драма.
Изложено по този начин, това звучи като доста голяма хапка за Бен Уишоу и Аби Корниш, съответно в ролите на Кийтс и Фани. Но и двамата се справят блестящо. Австралийката прави една наистина великолепна роля, успявайки да вдъхне усещане за реализъм, емоционалност и дълбочина на образа си. Особено в моментите, когато отчаянието от неизбежния край на любимия и излиза на повърхността, играта и може да бъде наречена единствено с една дума – брилянтна. Някои от сцените, например, когато чува новината за смъртта на Кийтс, са толкова реалистични, че човек вътрешно просто не може да ги приеме за кино, възприема ги някак лично и остават запечатани в съзнанието му с болката, страданието и целия спектър от емоции, съпътстващи такъв момент.
Англичанинът Бен Уишоу далеч обаче не пада по-долу, макар все пак да бива леко засенчен от австралийската актриса. Ако сега се замисля, за актьор, който може да влезе в кожата на измършавялия, чезнещ от болестта си Кийтс, надали бих се сетил за някой друг. Играта му е на наистина добро ниво, но действително за негово съжаление, Аби Корниш просто владее лентата с присъствието си и някак си не успява да изпъкне толкова. Не, че филма страда от това, дори не се натрапва усещане, че по-силен актьор би я обогатил, просто така стоят нещата, фокусът като че ли е на друго място и това далеч не е негатив по отношение на крайния резултат.
Между двамата определено обаче има химия на екран, това трябва да се подчертае. Макар, че друг факт е наистина впечатляващ. Тази екранна история би могла съвсем лесно да направи крачката отвъд онази тънка линия, разделяща красивата романтична драма и блудкавия любовно-исторически филм. И няма как да не се възхитим на това, че в нито един момент не го прави. И наистина да сме щастливи от този факт, защото на фона на огромното количество романтики, бълвани от киноиндустрията и благодарение на това, лентата стои здраво в жанра си, и успяваме да се насладим на всяка частица от емоциите присъщи на една такава любов – от радостта, през болката и страха, до трагичния край.
Престъпвайки отвъд споменатата въображаема линия, те няма как да бъдат предадени по този разтърсващ начин, по който ги виждаме на екрана. Начин, който кара дори най-коравосърдечния зрител да усети нещо тежко кацнало върху гърдите му във финалните моменти, да съпреживее всеки един момент от историята. А нима не е за това киното? Нима целта му не е да свири на онези душевни струни, да си поиграе с чувствата ти, да ги раздвижи и да те накара да се замислиш или пък замечтаеш. В това отношение историята на Кийтс и Фани Браун върши брилянтно работата си.
Друго, което се набива на очи е страхотната работа на оператора. Тук можем просто да се поклоним и да споменем, че рядко се срещат толкова добре заснети филми. Което добавя допълнителна доза реализъм в цялостната картина. Така че в това отношение, както и по адрес на режисурата, като че ли водещата дума е била "перфекционизъм". И наистина, всяка една сцена е майсторски замислена, подредена, заснета и поднесена ни на екран, нещо, което рядко успяваме да срещнем в комбинация с наистина добра драма и прекрасна актьорска игра.
Така че навярно заключението вече само започва да се оформя. Брилянтна лента, за една прекрасна любов, голяма човешка драма. Филм за вдъхновението на един от по-малко експлоатираните на екран поети, което само по себе си също е допълнителен бонус. Или накратко, една наистина красива продукция, която пленява сърцата и наистина си заслужава да се види. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
