|
Сивостен :: Valentine's Day (2010) (ревю) - Гари Маршaл, Катрин Фюгейт, Комедия, Романтика, Ан Хатауей, Аштън Кътчър, Брадли Купър, Джейми Фокс,
 | |
 Денят на влюбените (2010)
По принцип, романтичните комедии са или сладки или бозави. Или поне горе долу с тези думи масовият зрител ги описва след излизане от киносалона. Ако по някакъв начин лентата е успяла да докосне някоя нежна струна дълбоко вътре в теб, обикновено си готов почти веднага да лепнеш първото определение. Особено, ако е имало няколко сцени, които да те накарат да се усмихнеш и една-две - да се засмееш. "Денят на влюбените", обаче, трудно може да влезе в споменатия стандарт и може би именно затова провокира доста противоречиви реакции както в отделните зрители, така и, в някои случаи, при един единичен представител на тази група.
Защо? Отговорът се корени някъде в начина, по който е замислена лентата. Преплитането на няколко любовни истории, като цяло, може да донесе доста позитиви на една продукция от жанра. Когато е направено кадърно – още повече. Но тук идва трика – всички те по отделно трябва да се вписват в общата картинка. Да са забавни, любопитни и да играят с вече споменатата душевна струна. В "Денят на влюбените" такива не липсват, но тук идва едно голямо "но" - и то е, че някои са напълно излишни, изкуствени и дразнят. Други пък не се вписват в пейзажа, но поне са забавни сами по себе си и се преживяват.
Тъй като навлязохме в негативите, да продължим в тази посока. Ако към всичко това добавим и изкуствения диалог, на места толкова не-смешен, че дори клони към идеалната тъпота, както и факта, че в двучасовата лента можем да видим колекция от всички изтъркани клишета на жанра, ще добием обща представа защо има доста негативни мнения за филма.
Защо обаче има и доста позитивни реакции към "Денят на влюбените"? Първо, актьорският състав е съставен от доста имена, които дори на празен сценарий да играят, пак ще направят приличен филм. Ако не друго, поне с това да събере дузина звезди на едно място Гари Маршал се е справил. От друга, някои от преплетените истории наистина си заслужават да се видят от романтично настроените натури. Има и няколко ситуационни бъзика, един-два обрата, които са от доста добро качество, и успяват да позаличат лошите впечатления.
Тъй че в заключение можем да кажем само, че ако не беше усещането, че многото сюжетни линии са с цел да се набутат максимум познати лица на минимум количество кинолента, ако сценарият беше изчистен от част от клишетата – лентата щеше да е една от по-добрите романтични комедии излизали в последно време на екран. За жалост, положението не е точно такова, така че бледото подобие на "Наистина любов" си остава среден филм. Което изобщо не значи, че не си заслужава. В правилното настроение, на верния ден и с точното момиче или пък момче, филмът би могъл да се превърне в истински приятно изживяване. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
