|
Сивостен :: Everybody's Fine (2009) (ревю) - Кърк Джоунс, Драма, Дрю Баримор, Кейт Бекинсейл, Лили Мо Шийн, Лушън Мейзъл, Макензи Милоне, Мелиса
 | |
Всичко ни е наред (2009)
През последните години Робърт де Ниро сякаш поотстъпи от голямата сцена. Не, че направи слаби изпълнения, дори си партнира отново с Пачино, но все пак две продължения, две анимации, шепа второстепенни и една-две противоречиви роли, с което почти се изчерпват участията му през новото хилядолетие - определено не е онзи актьор, при който всяко ново заглавие се превръщаше в задължително. И може би му трябваше точно силна драматична лента, та да напомни, че е едно от най-сериозните имена в киноиндустрията.
Дали обаче точно това е филмът е малко по-спорно. "Всичко ни е наред" е елегантна като изпълнение, приятна за гледане и емоционална житейска драма, но не се нарежда точно сред онези, които ще се помнят години наред. Накратко, Франк Гуд, отскорошен вдовец, прави опит да възстанови поизлинялите и дори разкъсани с времето връзки с отдавна израслите си четири деца. Поканите му за семейно събиране обаче биват последователно отклонени под един или друг претекст, и в крайна сметка, въпреки разклатеното си здраве, Франк се решава на продължително пътешествие, с крайна цел - да посети всяко едно от тях.
Естествено, съвсем не всичко е наред, нито се е развило наред, и му предстои не една изненада, малко от които приятни. Лентата умело балансира върху всички онези малки тайни, премълчавания и спестени думи, чието натрупване обаче с времето разтваря все повече бездната между някога близките хора - водейки след себе си най-вече неудобство и разочарование. Нещо, което всъщност с лекота може да се проследи и през последователните разкрития на Франк, докато се стигне до най-шокиращото.
Което не значи обаче, че "Всичко ни е наред" се развива във все по-тягостна атмосфера. Както стана дума, филмът е доста приятен за проследяване, и това се дължи отпървом на факта, че главните действащи лица са изцяло земни и обикновени - независимо кой докъде е стигнал в живота си. Нищо не се подчертава изрично или изкуствено, и действието тече изключително натурално - с изключение на два епизода, които обаче за съжаление остават доста висящи и вгорчават до немалка степен иначе приятното усещане.
Естествени са и героите, и именно тук блясва Робърт де Ниро, пресъздаващ брилянтно самотния, сравнително простоват работяга, чийто живот някак неусетно е отминал, но все пак не се е изчерпал. Американецът е актьор с неповторимо излъчване, и е истинско удоволствие да наблюдаваш финеса, с който пресъздава цял спектър от емоции. Като може напълно спокойно да се каже, че целият филм, промяната на настроенията в него, се въртят изцяло около Франк Гуд.
Не, че поддържащ състав няма - Кейт Бекинсейл дори заслужава да се отбележи по-специално, като се има предвид колко рядко въобще можем да я видим в чистокръвна драма, а Сам Рокуел и Дрю Баримор се справят повече от задоволително. Като тук можем да добавим и най-общо, че и като оформление към лентата трудно могат да се намерят забележки.
Защо тогава спорно, сигурно вече сте се запитали. Най-малкото заради факта, че аудиторията е ограничена, а долната и граница едва ли би паднала под двадесет и пет, и то по-скоро като изключение - нито тематиката, нито посланията предполагат нещо различно. Стана дума също така, че има и отделни пробойни, а към тях можем да добавим и уместно щастливия, но малко никакъв финал, който също стои като излишно прикрепен. А и освен всичко това, цялостното настроение на лентата е предимно тъжно, което в повечето случаи, когато се ориентираме към киното, не е най-привлекателното качество.
Ако всичко това не ви притеснява обаче, "Всичко ни е наред" определено има за какво да се види. И дано се явява знак, че Де Ниро влиза в ново десетилетие силни продукции - особено щом името му е свързано с ни повече, ни по-малко петнадесет такива към настоящия момент. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|