Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Daybreakers (2009) (ревю) - Майкъл Спириг, Питър Спириг, Екшън, Ужаси, Исабел Лукас, Итън Хоук, Клаудия Карван, Майкъл Дормън, С
Daybreakers (2009)

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 25 януари 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Воини на светлината (2009)

Звучи безкрайно иронично за начало на ревю, но съвсем не бива да се предоверявате безогледно на рецензиите. Току виж някоя прехвалена до небесата лента изведнъж се оказала съвсем посредствена. И след като разберете как "Воини на светлината" връща старата слава на вампирите като безжалостни и смъртоносни кръвопийци под вида на мрачен хорър-екшън, накрая да установите, че сте останали с пръст в уста.

Мрачен - общо взето. Хорър - горе-долу. Екшън - тук-таме. Това, което са родили умовете на новоизлюпените братя Спириг, за които филмът е едва втори, очевидно е било следното - ще вземем средностатистическата зомби-залъгалка, ама ще и присадим вампири. Хитро донякъде, но определено не толкова интелигентно и хич даже оригинално. Плюсът е сякаш единствено, че врагът в този случай не е напълно безмозъчен, поне там където се налага да прояви капчица разум, та да бъде малко по-гаден, и съответно има някакво елементарно взаимодействие между двете противопоставящи се фракции.

А за да не пропусне някой аналогията, да пуснем и епидемия. Или обобщено, нов зомбифициращ - пардон, вампирифициращ - вирус покосява почти целокупното человечество. С течение на времето обаче, редиците на източника на прясна кръв (да не е месо) съвсем се разреждат, достигайки критични низини, и управляващата клика кръвосмуци се изправя пред доста сериозен проблем - нуждата от заместител.

Тук на сцената излиза д-р Едуард Далтън, чиито опити в тази насока обаче съвсем не бележат напредък. Именно него инцидент запраща в клетка на и без това малобройната човешка съпротива, където изненадващо (изненадайте се) го чака разрешението на въпроса. Може би ще се поучудите наистина от същността му. Но така или иначе, сещате се, че то не е в полза на доскорошните работодатели на Ед, към които той така и така не храни особена любов. А междувременно, мерките, налагани от властимащите, съвсем загрубяват, и моментът - тъй да се каже - назрява. В цялото това се прокрадва някаква лекичка обществена окраска, може би тънка критика към фармацевтичните мегакорпорации, но човек очевидно трябва да е много силно съсредоточен, за да успее да хване метафората - ако такава всъщност въобще съществува, а не ми се е сторило.

Но добре, нека се съгласим, че от мрачния хорър-екшън, както го нарекохме, не се очаква да бъде особено сюжетно натоварен и да си затворим широко очите за факта, че това така и така го гледаме има-няма през година. Първото, което по-скоро ни се иска, е атмосфера. Нея що годе Майкъл и Питър Спириг са докарали, макар че като се има предвид, че лентата по обясними причини се развива доста време на тъмно, то едва ли им е било особено трудно. Ефектите не са лоши сами по себе си, обаче са си поспестили разнообразието, като можеше да включат и малко по-различни от леко прекаления брой самозапалвания, тоновете и тонове кръв, и уродливите, но с нищо чак толкова специални финални фази на вампиризма (които, като се замисля сега, също доста приличат на зомбита, но с чучнати парцалясали криле).

И с това все пак се живее, средният хорър никога не се увлича чак пък толкова в цветни картинки, затова нека минем още по-нататък. Темпото на лентата вече е просто ужасяващо - не съм я гледал с хронометър естествено, но струва ми се от не толкова продължителния час и половина и малко отгоре, поне трийсетина минути влизат в графата транзитни сцени. Някой се търкаля нанякъде в кола, после друг се мотка в друго четириколесно, пристигат, заминават, пътуват джипки, Уилем Дефо отгръща плавно покривалото на ретро-звяра си - въобще рядко излишен пълнеж, по което време поне можеше да хвърчи още кръв. Пък ако ще и да няма нищо общо с действието. А когато към трафика добавим и отделните спокойни моменти, зрителят определено има къде да започне да клюма. Слава богу, започне ли, влиза някоя доза експлозивен екшън, да го постресне - макар че и последният е доста еднотипен.

Героите, респективно актьорите, въпреки доста сериозния на пръв поглед кастинг, също не очароват особено. Почти до самия финал се държи единствено главната гад, Чарлз Бромли (Сам Нийл), преди да бъде финтиран по възможно най-баламския начин. На Итън Хоук пък май му е било скучно да играе Ед, та не влага абсолютно нищо в изпълнението си, редувайки на автоматик подтичване с блуждаещ поглед - в зависимост от сцената. А що се отнася до останалите - те всъщност така и не получават достатъчно възможност да поосвежат нещата. "Елвис" (Уилем Дефо) хвърля два лафа на кръст, колкото да не се каже, че диалогът си е буквално изтръскан от торбата с клишета. Щерката на Бромли, която би трябвало уж да вкара малко драма, се появява колкото да и се порадваме - и то благодарение на факта, че в ролята е австралийската хубавелка Исабел Лукас. Братът на Ед, Франки (Майкъл Дорман) пък си е героично тъпо войниче, та и братската дилема се подминава с невъзмутима безучастност.

И за капак, звуковото оформление е буквално дразнещо. Теми, които уж трябва да покачват напрежението, се появяват точно там, където човек е решил да подремне сладко и му развалят хаира, та да гледа авто-воаяжи - докато на екрана нищо особено всъщност не се заформя.

За финал какво остана да кажа - като за B-хорърче, "Воини на светлината" все пак се вижда с едно око. Може би най-честно би било да му се признае известен потенциал, макар че винаги съм се чудил каква е ползата от това при вече излязъл филм - а и той си е останал нереализиран. И всъщност съм напълно уверен, че лавината от суперлативи се дължи на един простичък факт - просто лентата не е поредната вампирска мелодрама. Това обаче по никакъв начин не я прави стойностна.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 3804 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.