|
Сивостен :: La Nana (2009) (ревю) - Себастиан Силва, Драма, Алехандро Гоич, Андреа Гарсия-Уидобро, Каталина Сааведра, Клаудия Селедон, М
 | |
The Maid (2009)
Никога не съм бягал от тежкото кино, дори напротив, но тръгнат ли академичните награди като повод, то винаги се намира по някоя продукция, която да ме задави. И кой знае защо, най-често плод на испаноезичното кино. Не ме разбирайте погрешно, не иде реч за някоя тъпотия - точно обратното, "La Nana" е оригинален филм, и ако можеше и да се гледа, щеше да бъде истинско явление. Последното обаче не се нарежда сред целокупните му качества.
Двадесет и кусур години на служба, било то като домашна прислужница, определено са изстискали най-доброто от Ракел, оставяйки утайката - без значение, че буквално се е срасла с подопечните си. Със същия успех, в крайна сметка, можеше да бъде я котка, я фикус. Пък и самата тя съвсем не е най-приятният човек на планетата, колкото и задълженията и да я поставят на място. Нито най-интелигентният, макар и сравнително успешен. И когато се появява потенциален заместник, дамата (с немалко право) се вкопчва със зъби и нокти в позицията си, прибягвайки до методи, които биха правили чест може би на пораснал физически тригодишен.
В крайна сметка, навикът е втора природа, и не се отдава току така. "La Nana" сигурно можеше да бъде мрачна и иронична комедия, ако беше смешна поне на места и не толкова органично грозна на други, и добра драма - стига риалити шоутата да са етикет за художественост. Всъщност лентата е толкова естествена, че в отделни сцени може и да ти се приповръща - бележейки невероятни висоти откъм режисура и актьорска игра от някаква критическа гледна точка, но буквално гнусна на места от зрителска, като въобще не мога да си представя кой би я изтърпял, освен ако не е пълен мазохист (или кинокритик, но те така и така не гледат).
С други думи, арт-кино. Снима се от двайсет, гледа се от двайсет и петима, включвайки оригиналния състав, с визия на домашен клип и страшна дълбочина, в която най-много да се удавиш. Може би цялата академичност и политическата коректност декларират, че трябва да има латино-филм сред номинираните за "Златен Глобус", но поне в случая не могат да ме убедят в качествата на подобен - асимилирам го, но по никакъв начин не го възприемам.
Въпреки това, ако имате желание - опитайте. Може пък грешката да е била изцяло в моя телевизор, а чилийската продукция наистина да си заслужава, макар че леко се съмнявам. Най-малкото продукция от този регион едва ли ще ви попада често, и поне от чисто любопитство може да се поинтересувате - като дано, наистина, не останете също толкова разочаровани. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|