|
Сивостен :: An Education (2009) (ревю) - Лоне Шерфиг, Ник Хорнби, Драма, Алфред Молина, Доминик Купър, Ема Томпсън, Кери Мълиган, Оливия Уиля
 | |
 An Education (2009)
В живота на човек неизбежно настъпва един момент, в който момчето започва да се превръща в мъж, или момичето – в жена. Този период по правило се характеризира с това, че хормоните започват да бушуват, любовта да разцъфтява и да взима на абордаж здравия разум. Неизбежно, обаче, бъдещият мъж, или както в случая на "An Education" – жена, се сблъсква с факта, че съдбата рядко дава само хубавото. И когато това се случва се налага да изпиеш горчивата чаша на разочарованието, да изсърбаш попарата от глупави постъпки, които си надробил и да се опиташ да продължиш напред.
Да, темата далеч не е нова, нито за киното, нито за литературата, нито за който и да бил от нас – людете. Така че едва ли може да се каже, че основната идея в британската лента е прекалено оригинална или особено непозната. Още когато виждаме шестнадесетгодишната Джени да срещне за първи път Дейвид се досещаме какво ни очаква. И сме прави, защото действително ни предстои една красива и романтична любов, последвана от неизбежния край, съвсем характерно за киното от Албиона - недотам положителен.
Толкова за сюжета. Има обаче редица позитиви в лентата, които да се преборят с предвидимостта на действието. Актьорската игра например. "An Education" е буквално превзет на нож, обсебен и вдъхновен от Кери Мълиган и Питър Сарсгард, които правят толкова натурални роли, че човек почти забравя, че гледа филм. И двамата правят персонажите си дотолкова изпълнени с живот, че човек няма как да не се зачуди дали изпълненията им не извират направо от душата и сърцето. Като добавим и факта, че химията помежду им се усеща дори от минувачите по улицата пред киното, става ясно защо лентата има толкова добро въздействие върху зрителя.
Другото, което прави филма изключително приятен за гледане, е непринудеността, с която шестдесетте години са представени на екран. Всяка сцена изглежда все едно наистина е снимана по онова време. Всичко – от консервативността на бащата на Джени, до леко свободното, но не разпуснато държание на очарователната приятелка на Дани – Хелън, е в духа на времето. Именно това е другият голям плюс зад британската драма – всеки – от режисьор, през сценарист до изпълнители се е постарал нещата да изглеждат такива, каквито са били, са и ще бъдат.
Финалните сцени пък са драма от наистина висока класа. Карат зрителя да се замисли как се е преборил със собствените грешки. Да си припомни и колко са били приятни самите глупости, въпреки целия си негативен ефект. И може би именно тази интимна близост между онова, което виждаме на екран и самите нас прави лентата толкова приятна за гледане.
Което може би би било и едно добро резюме като за финал. Тъй като "An Education" наистина се характеризира точно с това – човешката си драма, топлината и контактът със зрителя. Дали защото е базиран върху съвсем реални мемоари или по друга причина – не знам. Но удоволствието от лентата е напълно гарантирано дори за хората, които по принцип не харесват точно този тип кино. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
