Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Avatar (2009) (ревю) - Джеймс Камерън, Научна фантастика, Приключенски, Джовани Рибизи, Джоуел Мур, Зои Салдана, К.К.Х. Пау
Avatar (2009)

Поредици: Златен Глобус 2010; Оскари 2010

Автор: Ангел Генчев, вторник, 29 декември 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Аватар (2009)

След дванадесет години, Джеймс Камерън най-сетне се завърна - с гръм, трясък и по върховете на класациите. Пищният "Аватар" спечели симпатиите на голямата част кинолюбители, но пък ако трябва да бъдем напълно откровени и с една идея по-критични, показа и две доста различни лица. От една страна, завладяващ като изпълнение - и визуално, и звуково, и с великолепния си саундтрак, от друга обаче - доста постен както като персонажи, така и като цялостна постановка.

По стара българска традиция, нека започнем първо с лошото. За последното всъщност доста отчетливо свидетелстват три факта. Това, че триминутният трейлър, който се появи по-рано през годината, изчерпва почти напълно съдържанието на лентата, е може би най-дребният - подобна практика се прилага не от вчера, въпреки очевидното си свойство да убива част от емоцията от преживяването. Но въпреки това не говори особено добре. Далеч по-неприятното е, че "Аватар" е напълно предвидим от първата, та чак до последната си минута. Стига да не стъпваме за пръв път в киносалон, то с появата на всеки нов герой можем да предположим с почти стопроцентова сигурност какво точно място заема в оркестрирания от Камерън сюжет, а като следствие - и на каква сцена ще се развият събитията. Което в комбинация с обстоятелството, че реално никое от основните действащи лица не претърпява особено екранно развитие, доставя известна доза разочарование. И като за финал, признанието на самия фронтмен на продукцията, че "Аватар" може да се приравни към "Танцуващият с вълци" в Космоса (макар и не съвсем) - което при това напълно отговаря на истината, обобщавайки концепцията - окончателно погребва всякакви надежди историята поне да не отстъпва осезаемо на иначе внушителното оформление.

Но пък в крайна сметка, трябва да отчетем също така, че в съвременното кино е останала пределно малко неизследвана територия - и може би бихме могли да виним Камерън не чак толкова в неоригиналност, колкото в известна плиткост, която можеше да бъде поне частично преодоляна - във всички случаи, в плюс на "Аватар".

Със самата история всъщност едва ли останаха кой знае колко незапознати, затова нека само я щриховаме - Джейк Съли, бивш пехотинец, осакатен при една от множеството си мисии, се озовава на Пандора - отдалечена луна с девствена природа, но и безценни депозити от полезни изкопаеми, разработвани от безскрупулната Компания. Основно препятствие пред безкрайния поток от доходи пък се оказва местното население - синекожите На'ви, като за целите на комуникацията и евентуалните преговори с тях, към трудовия и военен контингент е придадено и звено учени. Именно на тях дължим и аватарите - генетична разработка, идентична на външен вид с аборигените, в която обаче може да бъде пренасяно съзнанието на човек, благодарение на смесването на неговата с местна ДНК.

Така или иначе, ако оставим детайлите, първоначалното внедряване на Съли като чиста проба агент сред местните постепенно прераства в привързаност, съвсем не без помощта на принцесата-воин, а междувременно - с увеличаването на познанията за народа на На'ви - става все по-очевидно, че мирното разрешение на проблема е илюзия. Особено под натиска на корпоративните интереси и твърдоглавото военно присъствие. Докато, в крайна сметка, тлеещият конфликт най-сетне избухва с пълна сила.

Всичко това е опаковано от Джеймс Камерън и компания в една от най-впечатляващите анимации, виждали бял свят през последните години. Да пресъздадеш механиката на цял един чужд свят далеч не е шега работа, а да го направиш в дребни детайли си е просто титанично постижение. Аниматорите на "Аватар" обаче са успели да го постигнат, и от аборигените, през огромното разнообразие от флора и фауна, атмосферата на лентата може да се опише само с една единствена дума - поглъщаща. Буквално, за два часа и половина, човек може да забрави, че се намира някъде из нашето собствено синьо кълбо, вместо нейде из горите на Пандора.

Вече стана дума, за последното спомага в огромна степен и перфектното озвучаване - от една страна наистина чудесния саундтрак, неслучайно вече номиниран и за първите предстоящи големи награди, но още повече - изключителната работа при ефектите. Както и да го погледне човек, инопланетната обстановка не би била и наполовина толкова успешно препредадена, ако участваше само едно сетиво, колкото в съчетание между звук и картина.

На фона на всичко изписано по-горе, останалите елементи сякаш остават на заден фон. Всъщност единственото нещо, което донякъде ме озадачи, бе една друга номинация, с която "Аватар" вече официално се окичи - тази за режисура, отново за предстоящите Глобуси, която не изглежда особено подходяща за до голяма степен анимиран филм, дори и в днешни дни реалните и дигитални герои да не се отличават особено едни от други. И дали не става дума за известен реверанс пред кино-легендата Камерън е въпрос, който вероятно ще остане без отговор - но в края на краищата и без толкова голямо значение.

Актьорската игра, малко изненадващо, също не прави някакво чак толкова специално впечатление - отделните имена в кастинга се представят на обичайното си ниво, но никой отделен актьор не го надскача. Може би най-добре това звучи за Сам Уортингтън след "Терминатор: Спасение", както и за Сигорни Уивър, която на шейсет още го докарва като на четиридесет, и нищо чудно да вземем да я видим в някоя пета част на "Пришълеца". Последното, разбира се, в рамките на шегата - а иначе, добри думи също така за Зои Салдана, както и за грешната пилотка с черните цайси, сиреч Мишел Родригес, която обаче за съжаление няма да видим в евентуално продължение по обясними причини.

В резюме - естествено, вижте "Аватар", и то го вижте където му е мястото - на кино. Въпреки капката горчилка и задръжките към сюжета, новият Камерън остава една от черешките на тортата в киното от 2009 г., и ще бъде сериозен пропуск да не се впуснете във фантастичното пътешествие, което ви предлага - освен ако, разбира се, не сте се настроили предварително на вълна екстремна кинокритика, забелязвайки единствено пропуските, но не и достиженията. А достойнствата му са именно в най-важните отношения - лентата завладява, забавлява, и изтича напълно неусетно в пълния си блясък от два часа и половина - като по-хубаво от това, здраве му кажи.






Допадна ли ви този материал? (8) (6) 4861 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.