|
Сивостен :: (500) Days of Summer (2009) (ревю) - Марк Уеб, Майкъл Уебър, Скот Нойщадтер, Драма, Комедия, Романтика, Джефри Арънд, Джоузеф Гордън-Леви
 | |
500 дни назад и напред (2009)
Рядко се срещат романтични комедии, които не са любовни, захаросани, не са по идиотски забавни или пък прекомерно драматични, а даже напротив – съвсем реални. Може би затова определението не стои добре на "500 дни назад и напред", тъй като наистина иде реч за лента от типа "момче среща момиче", но стила с който е направена, историята която разказва е нещо съвсем неочаквано за свикналия с шаблона зрител. Кое точно обаче е различното – актьорската игра, режисурата, прекрасно заснетите сцени, идеално пасващата си със сюжета музика, или самия сюжет – трудно е да се прецени, може би защото всичко това само по себе си е вярно, а в комбинация – дори още повече.
Том, обикновен млад човек, отчаяно вярващ в любовта. За него тя не е фикция, тя е реална и необходима на човека като въздуха и водата. Среща Съмър, момиче, което не вярва в тези неща, не иска да има приятел и желае самостоятелност. За двамата приятелите на Том използват определенията "пич, ти да не си гей" и "хей, тя е пич". Да подобни реплики са забавни, обръщането на ролите също, но всъщност са познати и реални, срещани от всеки един от нас поне веднъж.
Всъщност именно комедийния ефект изглежда като да не е търсен. Е може би създателите на лентата са се постарали да извадят смешното в живота, но са го намерили именно там, не са го скалъпили, донагаждали и понагласили. И може би така е най-добре. Защото извън киното също има както драма, така и романтика или пък комични ситуации, и като че ли не е зле от време на време да си го напомняме. А не е ли именно това ролята на изкуството, да прави връзка с живота?
Естествено, всичко това не идва наготово. Ако не беше Джоузеф Гордън – Левит, който прави поредната си добра роля, вдигайки реномето си многократно, или пък Зоуи Дешанел, която също прави една чудесна демонстрация на добри актьорски качества, филмът нямаше да е това, което е. От една страна има една специфична "химия" между двамата, която ги кара да блестят, от друга, влизат перфектно в екранните си образи, правейки ги плътни, реалистични, осезаеми.
Всъщност към играта можем да добавим интересния подход да ни бъде разказана историята в разбъркан ред. Така както Том си я спомня, докато мисли къде всичко е тръгнало в грешна посока. Можем да кажем само добри думи както за оператора, така и за режисьора и сценаристите. Да споменем музиката, но всичко това изглежда излишно, тъй като в крайна сметка цялостния дух на лентата изглежда по-важен.
Има и негативи, естествено. На едно две места може би се намират излишни сцени, недотам домислен диалог, което прави едни пет-десет минути от филма скучни. Но всичко това дори да бъде забелязано, бързо се забравя, а не се съмнявам, че на повечето зрители дори няма да направи впечатление.
Така че в заключение просто можем да кажем, че на фона не само на излезлите през годината, а може би дори на огромна част от романтичните комедии, тази е един наистина свеж полъх. С уникалния си и реалистичен поглед "500 дни назад и напред" определено успява да се превърне в едно необикновено изживяване, носи специфична наслада и може би е перфектният филм за гледане от момче и момиче – заедно или по отделно. Или с други думи – наистина си заслужава. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|