|
Сивостен :: The Butterfly Effect (2004) (ревю) - Дж. Маки Грубер, Ерик Брес, Научна фантастика, Трилър, Аштън Кътчър, Ейми Смарт, Елдън Хенсън, Ерик
 | |
 Ефектът на пеперудата (2004)
Това вероятно ще е много кратко ревю без елементи на особено разсъждение - просто самият филм не го позволява. Честно казано, след като го изгледах, дори не бях особено сигурна какво да мисля, но няколко часа по-късно нещата май са се поизбистрили. Нека видим.
Действието се развива в малко американско градче. Главният герой, Евън (Ащън Кътчър), все още дете, страда от мистериозни загуби на памет. Баща му умира в лудницата, дядо му - също. С три думи - тежка фамилна обремененост. Заедно с приятелите си Лени, Кейли (Ейми Смарт, голямата любов на Евън) и Томи (брат на Кейли), той се “радва” на едно доста ненормално детство. Една от детинските им щуротии, обаче, завършва с трагичната смърт на млада жена и нейното бебе. Всъщност, полицията така и не успява да разкрие извършителя на престъплението, но децата все пак плащат своя дан - Лени полудява, Евън бива принуден да се пресели в друг град, а Кейли остава сам-сама с ненормалния си брат и още по-ненормалния си баща.
Така, дотук филмът си съперничи по идиотия с всеки себеуважаващ се треторазреден трилър. Изобилства от дечица-садисти, бащи-педофили и кретенски сцени, с ужасяващо музикално оформление, в които те, изцъклени, озъбени, или ухилени, вършат своите пъклени дела. Но, ако все още не сте се споминали от скука, имате шанс да видите и нещо прилично. Защото интересното тепърва започва.
Седем години по-късно Евън вече е елитен студент, твърдо решен да намери причината за белите петна в човешката памет - изследвайки тази на червеите, не е ли яко? Един хубав ден се зачита в един от дневниците, които си е водил като дете (много ценно нещо, ако страдаш от подобни пристъпи на амнезия). Тогава спомените започват да се завръщат. Всичките. Дори и онези, доста отвратителните. Твърдо убеден, че си иска цялата памет, той заминава за родния си град, където за пръв път за тези седем години се вижда и говори с Кейли. Силно разстроена от този разговор, тя се самоубива същата вечер. Това е повратен момент за нашия човек - в опит да разбере какво точно става, той започва задълбочено да изследва своите дневници и изведнъж установява, че с тяхна помощ може да се върне назад в миналото и да го промени – дарба (или проклятие), с която, както можете да се досетите, са разполагали и баща му, и дядо му. И тъй като бърникането във времевия поток никога не е било безнаказано, това неминуемо довежда и до съответните промени в бъдещето. Така започва едно диво сноване напред-назад из времето, изпъстрено с някои наистина ценни попадения, докато Евън се опитва да подреди по възможно най-перфектен начин нещата за себе си, приятелите си и майка си.
С ръка на сърцето си признавам, че от този момент нататък, филмът наистина успя да ме увлече и аз зачаках с интерес да видя какво ще се случи накрая. Не останах разочарована. В крайна сметка, като цяло, май ми хареса. И добавям няколко допълнително точки за дебелия готик-откаченяк, съквартирант на Евън. Голям изрод беше! Във всички смислови значения на словосъчетанието. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
