|
Сивостен :: Антъни Галиано: "Ченге на плажа" (ревю) - Антъни Галиано, Криминален роман, Американска литература, Нови книги
 | |
 Анотацията на тази книга е едновременно вярна и доста неточна, което като че ли доста често се случва при издаваните напоследък криминални романи - а всъщност, и книги изобщо. Четейки "Ченге на плажа", човек няма как да не се сети за великолепните творения на Реймънд Чандлър, може би дори неговият "Големият сън", тъй като от една страна имаме поредния частен детектив, попадащ в аналогични на марлоувите ситуации, а същевременно фабулата следва кажи-речи същата схема.
Лошото е, че дотук свършват и приликите. Изказът, използван от Чандлър, и онзи на Галиано са относително близки, но героят - бивше ченге, затрило партньора си - се различава от вечния Филип Марлоу и като дълбочина, и като цялостно представяне, и като ефект върху читателя, при това в негативен смисъл. Новият ни герой нито е толкова симпатичен, нито е толкова логичен, нито толкова истински. Което всъщност се оказва и една от няколкото ахилесови пети на "Ченге на плажа".
Значително по-осеазема обаче е липсата на вътрешна логика. Докато при Чандлър, с който няма да спра да го сравнявам заради масовата практика в това отношение, един привидно абсурден сюжет, базиран върху обикновено тривиален, но доста заплетен, и само привидно нелогичен случай, читателят хваща не само начина, по който разсъждава съответния детектив, но и схемата, по която се развива случая - кога, как и защо главният герой прави еди-какво-си - то при Галиано тези неща отсъстват.
След последната страница човек изпитва едновременно задоволство от един наглед доста приличен криминален роман, но ако се е запознал с творчеството на големите класици в жанра, усеща и не толкова лека горчилка от това, че в крайна сметка му е предоставен един твърде изкуствен сурогат. Не толкова леко нагласен, доста грубо напаснат, и колкото и идеи да е имало - тъй като случаят е любопитен - те се губят някъде из цялата фабула.
Иначе, като за криминален роман, не ми се струва, че има смисъл да навлизаме в дълбочина в описанието на сюжета - най-малкото това ще развали най-обикновеното удоволствие от мистерията. Факт е обаче, че ако човек е запален почитател на доброто крими, по-добре да заложи на доказаните имена - дали ще е Уестлейк, дали ще е Гарднър, Чейс, Чандлър, Агата Кристи - изберете си някой. Опитът на Галиани не е лош, но определено е далеч от най-доброто, което е излизало на книжния пазар през последните години. С други думи, става за трамвая, но не и нещо повече.
--
 За повече информация от страницата на ИК "Бард"... |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
