Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Робърт Чарлз Уилсън: "Дарвиния" (ревю) - Робърт Чарлз Уилсън, Научна фантастика, "Darwinia", Американска литература, Нови книги
Робърт Чарлз Уилсън: "Дарвиния"

Поредици: Избрана световна фантастика

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 18 октомври 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ако има роман, за който девет от десет читатели биха казали: "Интересна книга, с любопитни идеи и нелош стил, но не бих я прочел отново", то това без съмнение е "Дарвиния" на носителя на наградата "Филип К. Дик" Робърт Чарлз Уилсън. Всъщност надали човек може да се сблъска с художествена литература, която едновременно да клони към определенията "нищо особено" и "невероятно", при това както в смисъл на заложените идеи, така и по отношение на развиването им във фабулата. Отговорът защо е така, обаче далеч не е толкова прост, а всъщност и не би могъл да бъде след подобен, звучащ като оксиморон увод.

Тук някъде трябва да отбележим, че "Дарвиния", както пише в анотацията, действително е разказ за различен, призрачен и странен двадесети век. Друг е въпросът, че използваните прилагателни като "невероятен" и "увлекателен", по отношение на действието, надали биха могли да се определят като точни. Робърт Чарлз Уилсън като че ли се опитва едновременно да твори приключенска фантастика, социална прогностика, или нещо от тоя сой, да изследва човешката душа в индивидуален аспект и да загатне, че всъщност ние сме сънят на пеперудата, която сънува, че е човек или ако предпочитате – разумен вирус в база данни.

Бих казал, че целият този гювеч звучи обещаващо и много вкусно за душата, ако някъде по корицата се мъдри името на, например, Урсула ле Гуин. Звучи донякъде подканящо във всеки един случай. Но определено на Робърт Чарлз Уилсън не му се е получило готвенето и е позагорил някои идеи, недопекъл – други, а във фабулата май не е сложил достатъчно подправки, ако продължим с кухненските метафори.

Или какво точно значи това – интерлюдиите, висят като пълни с въздух ноосфери над повредена база данни, и не внасят нищо особено към цялостната концепция. Изследването на човешката душа, в индивидуален и масов аспект, пък се заключава до това, че разбирате ли, човеците, когато се сблъскат с нещо тотално необяснимо в голям мащаб, първо ще се обърнат от науката към господа, после ще се сбият помежду си. Като цяло вярно, не е зле да се напомня, но тук опираме до опаковката – фабулата и лицата. Първата определено не грабва, влачи се малко тромаво, разпиляно, въпреки че като цяло е идейна, а героите изглеждат статични, някои от тях дори изкуствени.

И въпреки всичко това книгата е достатъчно оригинална, а стилът на достатъчно високо ниво, че да маскира всички тези проблеми и "Дарвиния" всъщност да се чете. При това с известна доза удоволствие. Но също така може би е добра идея, човек да се пресегне към нея чак тогава, когато няма нищо по-добро за убиване на времето. Но в този момент определено романът на Робърт Чарлз Уилсън би бил един никак нелош избор.

--
За повече информация от страницата на ИК "Бард"...






Допадна ли ви този материал? (5) (1) 3159 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.