Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Shaun of the Dead (2004) (ревю) - Едгар Райт, Саймън Пег, Комедия, Ужаси, Дилън Моран, Кейт Ашфийлд, Луси Дейвис, Ник Фрост, Никола Къ
Shaun of the Dead (2004)

Автор: Димитър Грозданов, събота, 03 октомври 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Шон и мъртвите (2004)

„Shaun of the Dead” е една от най-оригиналните продукции, които съм гледал в последно време. Ако трябва да го опиша накратко и в едно изречение, то щеше да бъде „смислен филм със зомбита”. Ще излъжа ако кажа, че някога съм вярвал, че ще напиша подобно изречение и няма да се срамувам от него. Изглежда обаче, че съвременното киноизкуство все още крие няколко аса в ръкавите си.

Ходещите мъртъвци сами по себе си са достатъчна тематика, за да се направи касов филм. През последните тридесет години са експлоатирани вероятно повече пъти, отколкото който и да е друг архетип създания. Като започнем от “Dawn of the Dead” на Ромеро и безкрайните му продължения и имитации, минем през “Evil Dead” и стигнем до по-съвременните “Заразно зло”, “I am Legend” и „28 дни/седмици по-късно”. Зомбитата са едно от любимите клишета не само на Холивуд, но и на киноиндустрията в световен мащаб и ще продължат да бъдат такова, докато носят доволна сума приходи в бокс офисите.

“Shaun of the Dead” (наблягам на оригиналното английско заглавие умишлено, защото българският превод „Шон и мъртвите” реално губи посланието му – „Шон от мъртвите” е далеч по-подходящо, но отново не съвсем пасващо) също се възползва от него. Немъртвите обаче съвсем не изпълняват главната роля във филма. Истината е, че лентата ги ползва като паралел за сравнение, толкова абсурден сам по-себе си, че още повече подчертава елегантно прикритото послание на творбата.

Филмът всъщност дори не е хорър, макар тук и там да има очевидни заемки от „Dawn of the Dead” на Ромеро, включително и в името на продукцията. „Шон и мъртвите” е британска романтична комедия с елементи на страшен филм, като фокусът пада най-вече върху първия жанр. Главен герой е, разбира се, Шон - типичен лондончанин с типичен акцент, типична разхвърляна ергенска квартира, типични проблеми с майка си и приятелката си, типична работа като продавач на бяла и черна техника, типични хобита като плейстейшън и пиене на бира в една и съща кръчма вечер след вечер. Създателите са се погрижили персонажът да е пълен стереотип, но въпреки това да е достатъчно чаровен. Шон лесно ще спечели симпатиите ви или по-скоро съжалението ви.

Това е основата, на която филмът развива сюжета си с много тънък хумор, шарж и щипка драма. Шон наравно трябва да се справя както с проблемите в живота си, така и с ходещата напаст от мъртъвци, като уви, нито едно от двете не му се отдава особено. Лентата осмива както класическите зомби продукции, пълни с алогични моменти и откровени глупости, така и съвременния ни начин на живот, навиците, клишетата и стереотипите, с които сме свикнали в личните си взаимоотношения и публичното пространство. Освен всичко друго “Shaun of the Dead” изпълнява тази задача със стил – ненатрапчиво, тънко, без високомерие или излишна простотия (известни още като основни изразни средства на Холивуд). В края на филма, който между другото също е удивителен с реалистичната равносметка на това, какви биха били последствията от един зомби апокалипсис, у зрителя остава един въпрос. Нужна ли е наистина зараза, за да се превърнат хората в ходещи мъртъвци или те вече доброволно вървят по този път.

Режисурата и сценарият са на добро ниво, филмът е чудесно заснет и написан, запазвайки характерен британски стил. Сценаристът Саймън Пег всъщност изпълнява и главната роля, където също се справя повече от добре. Същото важи и за останалата част от състава, но имената едва ли ще са познати на широката аудитория, тъй като повечето от актьорите се подвизават най-вече в английски продукции, който нямат голяма популярност вън от Острова. Хубавата реализация се допълва от приятен саундтрак, включващ две песни на Куин (кой би се сетил, че „Don't Stop Me Now” е толкова подходяща мелодия за избиване на немъртви), който окончателно завършва изключително чаровната аура на “Shaun of the Dead”.

Единственото ми оплакване към него е, че действието се развива една идея по-бавно от необходимо и има сериозна вероятност да ви отегчи на места, ако сте очаквали нещо по-раздвижено или екшън ориентирано. Бих казал обаче, че макар вероятно да не е целен ефект, тази тегавост на места се връзва с цялостната атмосфера на лентата.

“Shaun of the Dead” си заслужава гледането. Интересната реализация, чаровното излъчване, забавният сюжет и хубавото послание на филма трябва да се видят. И по-бързо, защото немъртвите вече ви очакват зад екрана на телевизора.






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 4474 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Големите котки. Лъв
Fallout: Pen & Paper RPG
Катин (2007)
Нощ на учените
Секс или здраве
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.