Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Reservoir Dogs (1992) (ревю) - Куентин Тарантино, Криминален, Трилър, Едуард Бънкър, Крис Пен, Кърк Болц, Лорънс Тиърни, Майкъл Мад
Reservoir Dogs (1992)

Автор: Димитър Грозданов, вторник, 08 септември 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Глутница кучета (1992)

Куентин Тарантино. Без съмнение, един от най-касовите холивудски режисьори. В много отношения, трябва да му се признае, той наистина е уникален. Един от малкото режисьори, които издигат насилието в култ. Но не просто насилието като зрелищна борба със злото, а насилието като възможен факт – безсмислено, гротескно, но и характеризиращо героите му. Това което може да се каже със сигурност е, че филмите му оставят отпечатък в съзнанието – за добро или лошо.

„Глутница кучета” е дебютът на Тарантино за голямото кино. За да бъда напълно честен, филмът не ми хареса, подобно на повечето ленти на знаменития режисьор, любимец на Академията. Въпреки това, “Reservoir Dogs” съдържа основните елементи, които ще характеризират творчеството му от там насетне:

На първо място, това са кастингът и персонажите. Куентин успява да привлече наистина големи имена в киното за първия си филм – Харви Кайтел, Тим Рот, Стив Бушеми, Майкъл Медсън. Но дори да оставим настрана факта, че е имал финансовата възможност да ги наеме в продукцията си, той ги поставя в излъсканите чепици на напълно пасващи им персонажи. Кайтел е ветеранът Г-н Бял, Бушеми е бъзливия Г-н Розов, Медсън е побъркания г-н Рус. Те, заедно с още няколко души, са наети да извършат банков обир, който се обърква ужасно. От там насетне всяка реакция, разговор, движение и действие са наслада за окото на киномана.

На второ място - насилието и натурализмът. Тарантино е изключително извратен режисьор в това отношение. Да отрежеш ухо е едно нещо. Да покажеш близък кадър на дупката, останала в главата след осакатяването, е съвсем друго. Смъртта при Куентин пък е нещо съвсем обикновено – дори главните герои, чиято история ви вълнува през цялото време, умират внезапно, без някаква прелюдия, без последни думи, без гаснещ поглед, без да са отговорили на всички въпроси, които ни интересуват. И докато това понякога е разочароващо, то е запазена марка на Тарантино и заслужава уважение – най-малкото, защото е една идея по-различно и предизвиква по-особен тип емоция у гледащия.

На трето място, това са хаотичните и понякога несъстоятелни режисура и сюжет. Тарантино със сигурност може да направи една сцена впечатляваща. Но много по-често е отегчителен и протяжен в “Reservoir Dogs” – твърде много ненужно удължени сцени, в които липсва диалог или пък присъства напълно посредствен такъв. Насилието не помага особено – ако и да прави ролята на Медсън голяма и да подчертава що за абсолютна откачалка е, то за сметка на това нито успява да придвижи сюжета в някаква посока, нито пък да помогне на филма да бъде интересен. Сценарият е идеен, но странно и алогично реализиран – липсва всякаква динамика, липсва и особен смисъл у филма. Той няма послание – и не говоря за някаква разрешена морална дилема или социален въпрос, а просто за онова усещане за завършеност след финала. Когато изгледах филма, у мен се загнезди въпросът, защо всъщност го направих. Започва една що годе интересна линия с връщания назад във времето, но тя е реализирана частично, само за някои от персонажите, при това с твърде големи времеви разлики между един и друг такъв промеждутък. Останалата част твърде често потъва в чиклит, вулгарност и насилие, които не впечатляват с нищо – напротив, отегчават. Гай Ричи е режисьор, който също набляга на бруталното, но съумява да накара зрителя да се потопи във филма много по-леко, отколкото Куентин. Това е недостатък, който Тарантино постепенно и само донякъде преодолява нататък в творчеството си, но тук е особено лесно да бъде усетен. Макар и действително невероятен режисьор, той остава слаб сценарист.

Актьорската игра, както вече подчертах, действително е брилянтна. Но когато няма едно продължаващо действие, един интригуващ сюжет, който да я прави съдържателна, тя просто губи смисъл. Харви Кайтел е огромен – ако отидеш и му кажеш „Искам да изиграеш ситуация, в която куче обезглавява еднокрак заек с брадва”, сигурно ще го направи повече от добре. Но какво от това наистина? Така филмът не става по-гледаем или по-интересен. Картинката прилича на пъзел, в който твърде много от частите липсват.

„Reservoir Dogs” е особен филм. В никакъв случай не бих го нарекъл добър, но не мога с чисто сърце да го нарека и лош. Явно е въпрос на вкус и праг на търпимост. Бидейки сочен за един от най-култовите филми на всички времена, той обаче определено ме разочарова. Ако сте фен на Тарантино – вероятно ще се насладите и на тази негова лента. Ако не сте – минавайте нататък. А ако като мен сте някъде по средата - ще трябва сами да вземете решение.






Допадна ли ви този материал? (2) (2) 2961 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.