Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: The Curse of the Jade Scorpion (2001) (ревю) - Уди Алън, Комедия, Криминален, Мистика, Дан Акройд, Елизабет Бъркли, Уолъс Шон, Хелън Хънт, Чарлийз
The Curse of the Jade Scorpion (2001)

Автор: Димитър Грозданов, събота, 29 август 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Проклятието на нефритения скорпион (2001)

Уди Алън е противоречива личност. Ако трябва някак да го определим, вероятно бихме казали – „Уди Алън е... ами, Уди Алън”. Критиката го обожава, зрителите имат по-скоро полярно отношение към него – или го харесват, или не могат да го търпят. За особеностите на трикратния носител на Оскар обаче ще си говорим след малко, нека първо накратко ви разкажа за какво става въпрос в „Проклятието на нефритения скорпион”.

Действието се развива в застрахователна агенция през четиридесетте години. Възрастният, но изпечен агент Си Дабълю Бригс (C.W. Briggs, Уди Алън) влиза в остър конфликт с новата си колежка Бети Ан Фицджералд (Хелън Хънт). Причината е, че той държи на старите си методи и разхвърляните папки, докато отраканата Бети цели да наложи модерна система и организация. Макар неприязънта между двамата да расте непрекъснато, двамата се озовават заедно на рождения ден на общ колега в местен бар. Там един факир ги хипнотизира чрез магическа дума и ги кара да се влюбят един в друг. Макар чувствата им да отшумяват моментално след развалянето на „магията”, оказва се, че фокусникът съвсем умишлено забравя да развали силата на фразата, с която ги е омаял. Използвайки същата дума, той успява да ги накара да откраднат бижута, които лично те са се погрижили да опазят недокоснати от крадци. Скоро обръчът на разследването се затяга около Си Дабълю и Бети Ан, което, разбира се, поражда комична бъркотия, от която старата лисица трябва да намери изход. Може би сюжетът ви звучи малко нелепо и действително е така, но историята всъщност е интересна и увлекателна и ще ви накара да изгледате филма до край.

А сега да се върнем на Уди Алън. Негово дело са, както обикновено, режисура, сценарий, кастинг и, разбира се, главната роля. Както ви казах и в началото, за Алън има коренно различаващи се мнения, по простата причина, че подобно на други големи имена, като Тарантино например, филмите му носят едни и същи белези. Шансовете са, че ако ви хареса един, ще ви допаднат всички или обратното – нито един. По моето скромно мнение, Уди е изключителен актьор, чудесен режисьор, добър сценарист и сравнително слаб селекционер при избора на актьори и особено актриси, които да участват във филмите му. Първо, очевиден е фетишът му по жени със светли коси – сериозно, замислете се – като се почне от Даян Кийтън от култовия му „Ани Хол” (работила с него и в други филми), мине се през Мия Феръл (“Alice”) и Хелън Хънт, и се стигне до Чарлийз Терон и Скарлет Йохансон. Уди, ако толкова си падаш по блондинки, може просто да си наемеш проститутка, не е нужно винаги да ги налагаш в продукциите си.

Сценариите му също са особени. Винаги съдържат щипка оригиналност, немалка доза абсурдизъм и известна тегавост, която понякога ме кара да се чувствам неловко. Същото важи и за „Проклятието на нефритения скорпион” – филмът без съмнение е интересен, но на места имах чувството, че излишно се фокусира върху конкретен момент или персонаж, сякаш умишлено за да блесне даден актьор в ролята (най-често самия Уди), което на моменти е откровено досадно. Филмът безпроблемно можеше да е с 15-20 минути по-кратък, без да загуби от качествата си в никое отношение.

Актьорската игра е на ниво. Уди е страхотен (даже твърде страхотен, както споменах по-горе), Хелън Хънт е на по-високо от обичайното си дървено ниво, Чарлийз Терон поражда ефектът „Уау!”, останалата част от състава, сред която личат имената на Дан Акройд и Уолъс Шон, също е добре подбрана. Което разбира се не значи, че не можеше да бъде и по-добре. Режисурата не впечатлява с нещо кой знае какво, но и тук Уди се е справил и техническото изпълнение е отлично (въпреки че според мен можехме да видим голата Терон и без чаршафа, едва покриващ прелестите й). Саундтракът пък е наистина запомнящ се и човек е склонен да си тананика основната мелодийка дълго след финала.

За да обобщя едно и без това излишно дълго ревю – чакат ви едни интересни, приятни и спокойни два часа в гледане на хубава комедия. Има си недостатъците, но определено носи разтуха и почивка. Ако търсите нещо подобно – намерете си филма. Приятно гледане!






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3759 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.