Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Ретро: Transporter 1 & 2 (2002-2005) (ревю) - Кори Юен, Луи Летерие, Люк Бесон, Робърт Марк Кеймън, Екшън, Алесандро Гасман, Амбър Валета, Джейсън
Ретро: Transporter 1 & 2 (2002-2005)

Автор: Димитър Грозданов, четвъртък, 27 август 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Транспортьорът & Транспортьор 2 (2002-2005)

„Сивостен” ви запозна с третата част на добре известната поредица, посветена на автотранспортните услуги. Трудно е тук да не вметнем някоя позната нашенска шегичка, как ако сценаристът Люк Бесон поживееше в София, то Джейсън Стейтъм щеше да кара маршрутка, а не БМВ, но ще опитаме да се въздържим. Във филмотеката ни обаче липсват ревюта на първите две части на поредицата, затова ще наваксаме този пропуск в следващите редове.

„Транспортьорът” е живото доказателство, че добър режисьор и добър сценограф могат да накарат и най-големия буламач да стане не само гледаем, но и интересен филм. Лентата е класически B-екшън, напълно лишен от реализъм, логика и каквато и да е дълбочина в сюжета. Реално погледнато, има по-дълбоки локви по улиците. Някак лесно е да си представи човек как Бесон е отишъл при инженерите от отдела за спец-ефекти и е казал „Пичове, без физика и гравитация тоя път”, а изпълнителният директор на студиото е отвърнал - „Чухте го момчета, сега да направим тези коли да летят.”

Което е по-забавното, докато гледаш „Транспортьорът” (коя да е от двете части, различаващи се само по скромното нещо, течащо някъде зад свистящите гуми и гръмките експлозии, а именно - сюжета), осъзнаваш, че както режисьорите (различни във всеки филм), така и останалата част от екипа, очевидно са били съвсем наясно що за филм точно правят. „Транспортьорът” е тъп и наивен отвъд нормалното в степен, че просто става забавен, защото очевидно на никой не му пука за жалки и дребни гадини като Нютоновите закони. Двата филма, особено първия, са в такава степен натъпкани с динамика и B-movie хумор, че на зрителя не му остава нищо друго, освен да зяпа и да се наслаждава на час и половина екшън, след които може да заспи доволен и с мозък, празен като каса за благотворителност в ромски квартал.

Ще ви дам за пример две сцени, които до голяма степен олицетворяват „философията” на лентата. В първата част има кратък любовен момент между главния герой (Франк Мартик) и главната мацка (Лай, чието голямо постижение като актриса е, че изглежда добре), която протича горе долу по следния начин:
- Лай: Искаш ли да правим секс?
- Франк: Хм?
- Лай: Без излишни въпроси и вечен семеен живот.
- Франк: Окей.

И това е любовната сцена. Във втория филм нашето момче нахълтва в къщата на лошия, чиито бодигардове са сериозно наплашени от репутацията на Франк. Може би тъкмо заради това, въпреки че са въоръжени с леки картечници, те ги захвърлят и се въоръжават с томахавки, тръби и пръчки. Струва ли ви се алогично? А може би просто тъкмо са гледали култовия „V for Vendetta” и са чули знаменателната фраза „What you have are bullets and the hope that when your guns are empty I'm no longer standing, because if I am, you'll all be dead before you've reloaded.” И затова са решили да заложат на оръжия за близък бой. Както и да е, всичко завършва, след като Франк ги разкатава от кютек с голи ръце.

Тъй като статията наближава своя край, нека ви кажа все пак нещо и за сюжета, актьорите и техническите елементи. Първият филм ни запознава с Франк Мартин, бивш военен, и свръхдисциплиниран, към момента занимаващ се с мръсни доставки, незадаващ излишни въпроси тип. Един ден обаче нещо се обърква, хора се опитват да го взривят, убият или заколят, но всичко завършва, след като спасява камион, пълен с китайци и се целува с готина азиатка. Може би не откривате особен смисъл, защото и аз не открих, но честно казано - изобщо не трябва да ви пука. Във втората част без особено обяснение се оказва, че транспортьорът вече работи за някакъв си политик, може би посланик, не става особено ясно, обаче отвличат детето му и Франк от чувство за граждански дълг се втурва да помага, замесва се ненормална руса мацка, размотаваща се по бельо и чифте узита, която пък е гадже и хитмен на особено гнусно изглеждащ латино. “Транспортьор 2” е все пак една идея по-тъп от предшественика си, но отново е достатъчно динамичен, безумен и забавен.

Освен Стейтъм, във филмите участват още дузина незивестни хиксове и игреци, като ще спомена двама – Франк Берлан, като изключително забавен френски инспектор, единственият с изключение разбира се на главния участник, който се подвизава и в двете серии, и попадението от втората част - Кейт Ната, която действително помага лентата да бъде една идея по-разчупена.

За финал – „Транспортьорът” притежава и изключително добра основна музикална тема, дело на Алесандре Азариа, която определено го характеризира като филм - и то такава, която дори да завъртиш на mp3-плеъра си. Та, ако ви се гледа хубав екшън и сте свършили филмите на Гай Ричи, Робърт Родригез и Куентин Тарантино, „Транспотьорът” е един качествен заместител. Приятно гледане.






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 4465 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.