Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Thrash till death - 15.08.2009, Каварна (статия) - Метъл, Dimmu Borgir, Концерти
Thrash till death - 15.08.2009, Каварна

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 27 август 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

С прилично закъснение, но нека все пак отдадем заслуженото на топ-екстремното събитие в България за отминаващото лято. Най-малкото не се случва всеки ден родината ни да бъде посетена от група със звезден статус в апогея на кариерата си. А че Dimmu Borgir са такава група, едва ли може да има съмнение. Норвежците претърпяха поредица от разтърсващи промени в звученето и състава, но продължават да бъдат тъмното лице на плодовитата скандинавска сцена.

Организационно, метъл-вечеринките в Каварна достигнаха необходимото ниво, което да гарантира относителен комфорт и чисто забавление за стичащите се към черноморския град тълпи от почитатели. Дълъг път извървяха и кметът-фен, и обикновените жители, за да може концертите наистина да заприличат на фестивал и независимо от мрънкането ми, че гостуващите групи са прекалено разтеглени във времето, елементарната финансова сметка за градчето показва интелигентния замисъл зад подобна структура.

И все пак, за редовия фен, независимо къде в България се намира, посещението на подобно събитие е сериозна инвестиция, която трябва да се планира отрано. Именно в това изби и първия сериозен проблем за настоящия концерт. По средата на Spirit of Bourgas и само ден след Faith No More някак не беше най-подходящия момент за мероприятието. Много малко хора са склонни да бият пътя от Бургас до Каварна и да си платят за два концерта в два поредни дни. Това до голяма степен предопредели сравнително скромното посещение на Dimmu Borgir. Все пак, голяма част от българските фенове имат широки музикални интереси и предпочетоха легендите около Майк Патън плюс няколко спокойни дни по плажовете на южното Черноморие пред това да кръстосват родината. И изобщо, подобна “конкуренция” за малката по размери и население държава в никакъв случай не може да се нарече полезна.

Тук е моментът да споменем и няколко думи за подгряващите групи. И The Revenge Project, и Korozy дадоха всичко от себе си и направиха прекрасно шоу (за Serpentine Creation не мога да кажа нищо, защото не успях да ги видя). Но самата дума “фестивал” може би изискваше поне още едно звездно присъствие от чужбина. Иначе пространството пред стадиона си беше фестивално, със задължителните бира, кебапчета, пържени картофи и разни други продоволствени решения, успешно компенсирайки ниския капацитет на местните кръчми. Транспортът до Варна също беше изобилен и достъпен, нещо, което дълго време беше проблем.

Самият концерт протече почти перфектно. Всякакви излишни емоции около пропускателния режим, озвучаването и други дребни елементи, “обръщащи колата”, бяха избегнати. Нямаше забавяне, което да изнерви публиката, нито някакви безредици. Е, можеше да има малко повече химически тоалетни на самия стадион, но това се преживява.

Самите Dimmu Borgir дойдоха, видяха, победиха и си тръгнаха. Шаграт и компания се представиха на очакваното ниво, без излишни заигравки, стегнато и безкомпромисно, както подобава на група от подобен калибър. Убеден съм, че почти всички, избрали да присъстват на Thrash till death, получиха това, за което бяха дошли. Атмосферата беше епично-демонична, феновете - нахъсани, а звукът и техническото ниво на групата над очакванията ми. Норвежците си изсвириха всички хитове, тази ужасна дума, както се се полага и си заминаха, убедили ни в безспорния си професионализъм. И така нататък, каквито глупости могат да ви дойдат на акъла. И пак, спокойно можеше да се вмести още една група от висок калибър, без това да направи концерта прекалено дълъг или да ощети хедлайнерите по някакъв начин.

След това останаха само спомените, надеждите, че ще ги видим пак, както обещаха, и очакването за следващия Thrash till death, който да е още по-голям и разбиващ.






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 2569 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (9) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.