|
Сивостен :: Безсмъртните клетки (статия) - Биология, Любопитно
 | |
От зората на своето съществуване човешкият вид се е стремял към безсмъртие и сигурно няма да е пресилено да се каже, че тъкмо страхът пред смъртта е бил един от основните двигатели на прогреса. Дори в най-древните достигнали до нас литературни паметници идеята за безсмъртието присъства силно. В епоса за Гилгамеш царят на Урук осъзнава, че е смъртен, когато приятелят му Енкиду умира, и решава да намери начин да избегне смъртта. Безсмътието тук е въплътено в тайнствено цвете, което расте в морските дълбини. В индийските легенди боговете го получават от една особена напитка – амрита. Древните германци представят почти същата идея в ябълките на младостта, гърците имат своята амброзия... Векове наред царе, папи, благородници и всякакви други хора са търсели начин да открият тайната на безсмъртието. Алхимиците заедно с философския камък са търсели и панацея – еликсирът, който лекува всички болести и дарява вечна младост.
Излишно е, мисля, да казвам, че никой от тях не е успял в търсенията си. Хората и до днес си умират, така ще продължи и за в бъдеще. Но междувременно учените са открили нещо доста любопитно и парадоксално относно безсмъртието. Всяка клетка в човешкия организъм е смъртна. Може да се дели определен брой пъти и умира. Някои клетки дори изобщо не се делят след раждането. Само умират. До голяма степен това допринася и за омразния на всички процес стареене. Дори култивирани на специални хранителни среди, обикновените клетки не могат да бъдат отглеждани до безкрайност. Рано ли късно клетъчната култура загива от старост и трябва да се подмени.
Оказва се обаче, че има един вид клетки (всъщност, в хода на изложението ще стане ясно, че далеч не са само един вид), които могат да се делят до безкрайност. Те са безсмъртни. Делят се практически неограничено и могат да се отглеждат на хранителна среда в продължение на десетилетия. Но, за жалост, в човешкия организъм преживяват твърде закратко. Защото те го убиват. Всъщност, това са злокачествените туморни клетки. Те са единствените известни на науката човешки безсмъртни клетки. Не е ли ирония това? Най-заветната и неосъществима мечта на човечеството бива реализирана по най-кошмарен начин... Така става. Както са казали китайците: “Внимавай какво си пожелаваш, че може и да те стигне.”
Злокачествените туморни заболявания са известни почти оттогава, откогато датира и стремежът към безсмъртието. Някои видове кожен рак са така детайлно описани в древноегипетски папируси, че днес дори е възможно да се определят по вид само от описанията. Наречени са “злокачествени язви”, название, което по-късно се възприема от гръцките лекари и така остава в медицината почти до наши дни. Самата дума “тумор” е латинска и значението й е твърде безобидно. Означава оток, подутина, бучка – една от основните форми, под които съществува туморният процес. Понятието “рак” е използвано за първи път от римския анатом и лекар Клавдий Гален. Той е наблюдавал рак на гърдата в доста напреднал стадий, при който има тромбозиране и разширяване на околните венозни съдове, така че цялостния вид напомня на морски рак. Нарекъл е състоянието “карцинома” (нещо като рак), оперирал е жената, но въпреки това, тя е починала. Тогава той изказал едно становище, което с известни уговорки важи и до днес. Ракът, според Гален, е системно заболяване. Не може да се оперира.
Тази догма властва в медицината в продължение на повече от хилядолетие. Но ето че идва Ренесансът, а с него идеите на Гален една по една биват подложени на проверка. Великият италиански лекар и анатом Антонио Валсалва (1666 – 1723) пръв изказва мнението, че ракът започва като локален процес и докато е такъв, той би могъл да се оперира. Той самият е оперирал пациенти с туморни заболявания в ранен стадий и е постигнал значителни успехи. От Валсалва до днес идеите за тумора като локален и системен процес непрекъснато се блъскат от едната крайност до другата.
Днес определението за злокачественото туморно израждане е: Процес на неконтролирано разрастване на тъкани, съставени от атипични клетки и характеризиращи се със загуба на нормалната си функция и връзки с околните структури, с инфилтративен растеж, разрушаване на околната тъкан и способност за поселване на други места из тялото (метастазиране). Съответно, злокачественият тумор е продукт на този процес и степента на тези свойства определят неговата злокачественост. Обратно – това, което наричаме доброкачествен тумор, е съставено от по-нормални клетки, расте експанзивно и притиска околните тъкани и не метастазира. Има една група тумори, които са доброкачествени по горните критерии, но поради специфичното място, където се развиват, могат да доведат до смъртта на човека. Те се наричат “злокачествени по локализация”. Такива са голяма част от мозъчните тумори, защото притискат важни центрове и, макар да не метастазират, могат да отнесат човека.
Двете главни групи, на които по традиция се делят злокачествените тумори, са карциноми и саркоми. Карциномите (раци, в тесен смисъл) произхождат от епителната тъкан и са по-характерни за зрялата и старческа възраст. Саркомите произхождат от съединителната тълкан и са по-характерни за младата и детска възраст. Лимфомите и левкемиите са туморни заболявания на кръвната и лимфна тъкан. Те съставляват една по-обособена група на първично разсеяните туморни заболявания, която не влиза в рубриката “бучка”, но по същество представляват раков процес.
Причините за възникването на туморите са безкрайно разнообразни. Групират се най-общо в три групи: физични, химични и биологични.
Физичните фактори включват най-вече йонизиращата радиация, ултравиолетовата светлина, в особени случаи дори термично или механично въздействие.
Химичните фактори са т.нар. канцерогени. Това са две групи вещества: такива с доказана канцерогенна активност (анилин, бензпирен и др.) и такива с подозирана канцерогенна активност (повечето съвременни продукти на органичната химия, някои тежки метали и др.).
Много интересна е групата на биологичните фактори. Тук влизат някои токсини на плесени, които се смятат отговорни за високата честота на чернодробния рак в Близкия Изток (афлатоксин, произвеждан от гъбичката Aspergilus flavus). Много вируси са с доказана канцерогенна активност при различни животни, но за сега при човека сигурните такива са Човешкия Папиломен Вирус (HPV, доказана връзка с рака на маточната шийка), вирусът на Епщайн-Бар (EBV, причинява Лимфом на Бъркит, Назофарингеален Карцином), вирусите на хепатит В и С (съответно HBV и HCV), и още няколко с по-малко значение. От бактериите до този момент е доказано канцерогенното действие единствено на Helicobacter pylori, причиняващ язва на стомаха, която в голям процент от случаите се изражда злокачествено. Паразитът Schistosoma haematobium (от плоските червеи) се обвинява за високата честота на туморите на пикочния мехур в страните, където опаразитяването с него е често.
Каквито и причини да са довели до рака, колкото и разнообразни да са механизмите, по които става туморното израждане, всички те могат да се резюмират в твърде просто изречение: Уврежда се ДНК на такова място, че клетката загубва нормалните механизми за регулация на деленето и програмираната клетъчна смърт.
Нормално, свикнали сме да мислим, че когато клетката се дели, двете дъщерни клетки, които се образуват, получават напълно идентичен генетичен материал. Те са еднакви помежду си, както и с клетката, от която са били получени. Да, ама не. На практика, ензимите, които осъществяват репликацията на ДНК, грешат доста често. Тази тяхна особеност се компенсира отчасти от разработената в еволюцията “поправяща” система, която следи за допусканите грешки и се старае да ги отстрани. Ако не е в състояние, задействат се механизми, които водят клетката до програмирана смърт и тя загива. Но, компонентите на поправящата ситема също са белтъци, кодирани в ДНК. Какво става, когато техните гени се увредят при един такъв процес? Ами, става опасно. Вече няма кой да следи за грешките на репликационните ензими и клетката тръгва към своето безсмъртие. Това също не е рядък процес, накарал навремето учените да си зададат въпроса: “Добре, вече ни е горе-долу ясно защо човек заболява от рак... А защо при тази висока честота на образуване на ракови клетки в организма, не става тъй, че всички хора да го развиват?” Отговорът идва от доста очаквано място. Заради имунната система. Тя е тази, която не позволява в общия случай да развием рак. Съществува една особена популация от лимфоцити, която се грижи за своевременното откриване и елиминиране на туморните клетки. Наречени са естествени убийци (NK-клетки, natural killers) и са в състояние да “съдят по бързата процедура” всяка клетка, която има по повърхността си съмнителни молекули. Тези клетки са основният компонент на естествения противотумурен имунитет. Нормално има баланс между тяхната функция и естественото ниво на образуване на туморни клетки в организма. Когато този баланс по някаква причина се наруши, възниква рак. Това може да стане чрез повишаване броя на грешките в ДНК репликацията. Това се случва под влияние на канцерогенни химикали, радиация. Тогава защитните системи могат да се окажат относително слаби за това ниво на грешене и това да доведе до рак. При различни генетични аномалии е възможно да има вродена слабост в системите за качесвен контрол и такива пациенти обикновено развиват рак и умират в много ранна възраст. На такива пациенти е абсолютно противопоказно да се правят дори Рентгенови снимки. Възможно е вирусите да увредят и трансформират злокачествено дадена клетка чрез прякото си действие, както се случва при саркомата на Раус при пилета. Друг начин е, когато увреждайки и убивайки клетките, вирусите карат останалите незасегнати клетки да се делят, за да регенерират загубите. Тогава по чисто математически път се увеличават шансовете за грешки. Така става при хроничните хепатити, като там не е изключено да има и известно пряко действие от страна на вируса. С този механизъм се обяснява и действието на Хеликобактер пилори.
Друга възможност е увреждането на имунната система. Известно е, че при всички вродени и придобити имунодефицитни състояния, процентът на развилите туморно заболяване е многократно по-висок.
На практика е необходимо да се случат повече от три грешки на ключови места в туморно/противотуморния баланс, за да се развие раково заболяване. При това клетките стават атипични и в много отношения напомнят ембрионалните. Това до каква степен туморната тъкан напомня на незряла клетка има голямо значение за биологичното поведение на тумора. Колкото по-незрял вид има, толкова е по-злокачествена. Обратно, зрелите и лесни за опознаване клетки са с по-добра прогноза за живота и здравето на пациента. Доброкачествените тумори са съставени от почти нормални на вид клетки. Но при тях следва да се знае и да се помни, че понякога някои от тях могат да се “изродят” и да станат злокачествени. Обратният случай: злокачествен тумор да стане доброкачествен се наблюдава много рядко и то изключително при някои мозъчни тумори.
Съществуват и ред състояния, наречени “преканцерози”, които собствено не са рак, но при тяхното наличие, шансовете за развиване на такъв стават значителни. Такива са гореспоменатите наследствени дефекти на поправящите системи, чернодробната цироза, ред “невинни” на пръв поглед състояния, като камъните в жлъчния мехур, стомашната язва, полипите на стомаха, дебелото черво и пикочния мехур (и още ред доброкачествени тумори) и др.
Интересен въпрос, който хората рядко си задават е: “От какво точно умира болният от рак?” Известно е в медицината, че всички възможни причини за смърт в крайна сметка водят до три механизма, по които умира човек. Те са метафорично наречени “Трите Врати на Смъртта”: Сърдечносъдовата Недостатъчност, Дихателната Недостатъчност и Мозъчната Стволова Смърт (някак не е прието да се нарича “мозъчна недостатъчност”, известно е, че хора с подчертана мозъчна недостатъчност си преживяват доста добре). Всяка от тях е в състояние да “отвори” и другите две, но ако бъде “затворена” навреме, смъртта може и да бъде избегната. Когато и трите врати се отворят, връщане назад няма.
При рак смъртта може да настъпи вследствие на неовладима дихателна недостатъчност, причинена от масивни метастази в белия дроб, обикновено съчетани с излив. Друга честа причина е острата емболия от смущенията в кръвосъсирването, причинени пряко от тумора. Карцинозата на перикарда и плеврата (осейване на перикарда и плеврата с туморни метастази) води до излив, който смущава дишането и сърдечната дейност. Процеси в мозъчния ствол могат да доведат до парализа на дихателния и сърдечно-съдовия център. Чернодробни тумори и метастази могат да доведат до чернодробна недостатъчност, която да причини мозъчна увреда, кома и смърт. Костните метастази водят до спонтанни счупвания, залежаване, хипостатична пневмония и смърт. Консумативният синдром (екстремното измършавяване) в хода на всички туморни заболявания води до отслабване на имунната система и смърт от инфекции, с които здравият организъм би се справил лесно. Левкемиите потискат нормалното кръвотворене, което води до пряко увреждане на имунитета с гореописаните усложнения, също до кръвоизливи и тромбози...
Изобщо, множество и разнообразни са причините за смърт при туморни заболявания; далеч не смятам, че съм изчерпал всички. Това ги прави голям проблем на всички медицински специалности.
Днес много важно е точното морфологично идентифициране на туморите. Според съвременната онкологична доктрина не се пристъпва към лечение на тумор без точна морфологична диагноза. Това превърна патолога от “лешояд”, който само извършва аутопсии и намира грешките на клиничните лекари, във важен участник в диагностичния процес. Всеки отделен болен се докладва на т.нар. Онкологичен Комитет, където патолози, хирурзи, химиотерапевти и лъчетерапевти съвместно обсъждат всеки случай и взимат решение дали и как да го лекуват по-нататък. За тази цел е разработена единна класификация на туморите, с помощта на която се определя прогнозата на болния. Някои случаи се оставят само за наблюдение. При тях се счита, че туморът е бил хванат в достатъчно ранен стадий и операцията е била достатъчно радикална, че да не се налагат допълнителни мероприятия. Все пак, тези пациенти се оставят на учет и би трябвало да се преглеждат профилактично през определен период от време, защото не се знае дали някоя клетка не е останала и дали няма шанс отново да се “посади” някъде и да даде началото на нов тумор. При други пациенти вероятността да “е останало нещо” е по-голяма. В зависимост от тази вероятност (която е статистически изчислена въз основа на данните за 5 годишната преживяемост за съответния тумор и стадий) на тях им се назначава химио и/или лъчетерапия, която също зависи от вида на тумора. Безнадеждните болни се оставят за палиативни грижи. Това означава, че каквото и да направят лекарите, животът на пациента няма да се удължи, нито ще се подобри неговото качество. На такива пациенти се назначават главно мероприятия за овладяване на болката.
Лечението на солидните тумори (“бучки”) е хирургично. Смята се, че операцията е радикална, когато туморът е изрязан поне на два сантиметра в здраво (или до колкото позволява анатомичната структура на органа, където се намира) и по линията на изрязване няма ракови клетки. Също така, в регионалните лимфни възли не се намират туморни метастази, нито има данни за такива в близки и далечни органи (основно бял дроб, черен дроб, кости, мозък, серозни обвивки). За да се разбере това, още по време на самата операция се изпращат късчета тъкан на патолога за спешно изследване (т.нар “гефрир”) и се чака неговия оговор за вида на тумора и евентуалното засягане на околни тъкани. Това решава по-нататъшното поведение на хирурга относно вида и обема на операцията.
Другите основни видове туморна терапия са лъчелечението и химиотерапията. Кое от тях ще се избере, какъв вид и каква доза зависи от вида на тумора и неговия стадий. Някои тумори са много лъчечувствителни, но доста устойчиви на химиотерапия, при други това е тъкмо обратното. И двата вида лечение са много тежки и трудно се понасят от пациентите. На практика, прилагат се средства, които вредят на целия организъм, като се разчита на това, че тъканната чувствителност на тумора ще позволи той да бъде убит, докато организмът остане само увреден, но не и мъртъв.
Левкемиите се лекуват основно чрез химиотерапия. Тук хирургичният метод не се прилага.
Нови, модерни методи за туморно лечение са имунопрофилактиката с различни вещества, подсилващи или стимулиращи имунитета. Използват се различни имуномодулатори (интерлевкин-2), BCG ваксина по схема, която засилва специфично Т-клетъчния имунитет и др. Възлагат се големи надежди на генната терапия, антисенс терапията и някои полуалтернативни методи, като прилагането на екстракти от акула (тя не страда от туморни заболявания), високи дози витамин С, селен и пр.
В момента туморните заболявания заемат второ място като причина за смърт в развитите страни. На първо място са сърдечно-съдовите болести. Говори се, че туморите зачестяват и това е вярно. Причините за това са няколко. В основната си част това зачестяване е относително. Тъй като вече сме се справили с инфекциите като причина за смърт, техният относителен дял в структурата на смъртността е спаднал значително, което е дало възможност на все още проблемните за медицината тумори да “дръпнат напред” като относителен дял.
Втора важна причина за нарастване дела на туморната патология е увеличаването средната продължителност на живота. От горните обяснения става ясно, че колкото е по-дълъг живота на човек, толкова е по-голяма математическата вероятност по някое време да развие тумор. Счита се, че в миналото населението просто “не е имало време” да се разболее от рак, тъй като хората са умирали по-рано и от друго (най-често инфекции). Дори и днес сравнително честа находка са т.нар “тумори на патолога”. Това са малки туморчета, открити случайно по време на аутопсия по друг повод. Ако човекът не беше ги “изпреварил” да умре от друго, то те навярно биха имали време да се развият.
И на трето място, но не и по значение, е замърсената среда, в която живеем. Тютюнопушенето, производствените и битови канцерогени, стресът (отслабва имунитета) са съществени фактори, влияещи върху честотата на туморните заболявания.
Най-чести в момента са туморите на белия дроб, на храносмилателния тракт (основно стомах и дебело черво), на гърдата, маточната шийка, простатата, кожата. Тяхната честота и разпределение между половете се изменя доста в динамика. Примерно ракът на белия дроб е засягал значително по-често мъжете. През шейсетте години, отношението мъже:жени, засегнати от рак на белия дроб, е било 6:1. Сега, във връзка със зачестилото тютюнопушене сред жените, това отношение е 3:1 и дори наближава 2:1. Очаква се в близките години, във връзка с оставянето на този вреден навик, честотата на белодробния рак да намалее.
Основният дял се пада на карциномите, като те най-често се развиват над 40 годишна възраст. Другият пик в честотата на туморите е в ранна детска възраст, когато преобладават саркомите. Основен момент в борбата с рака на днешния етап е туморната профилактика. Трябва да се повиши здравната култура на населението, да се ходи редовно на профилактични прегледи. Трябва да се обръща внимание на т.нар. “тревожни симптоми”, без, разбира се, човек да се вторачва в себе си и да го избива на хипохондрия. Такива симтоми са: рязко отслабване на тегло, промяна в характера на сутрешната “тютюнджийска” кашлица при пушачи, редуване на запек с диария, кръв в изпражненията или урината, без това да е съпроводено от болка, неболезнени бучки или отоци на различни места по тялото (гърда, подмишници, врат и др.), неправилно генитално кървене при жените, промяна в цвета, формата и размерите на кожна бемка, съпроводено или не от кървене, чести пневмонии, незаздравяващи “ранички” по кожата, общо неразположение, тежест в корема с или без болки и др. Всеки един от тези симптоми би могъл да бъде и проява на съвсем безобидно състояние, но задължително изисква намесата на лекар за допълнителни изследвания и уточняване. Важно е да се знае, че ракът е толкова по-лечим, колкото по-рано бъде открит.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2888 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
