Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Ефектите в киното - проклятие или благословия? (статия) - Кино обзор
Ефектите в киното - проклятие или благословия?

Автор: Димитър Грозданов, вторник, 04 август 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Последното десетилетие промени много неща за киното. Развитието на технологиите позволи на продуцентите да създават същинска феерия от цветове и фигури на екрана. Разбира се, веднага започна дискусия – дали мултимилионните бюджети и пищните ефекти работят в полза на качеството на кинопродукциите, или пък спират развитието им и изместват чисто художествените характеристики, превърнали киното в осмото изкуство.

Специалните техники за впечатляване на зрителя не са нещо ново. Някои изследователи си позволяват да проследят тяхното развитие назад чак до 18 век. Тогава кино е нямало, но магьосници и факири използват науки като физика, химия и математика, за да смаят зрителя с невиждани гледки – призоваване на духове, изчезване на предмети, бълване на огън, гълтане на саби и прочие, и прочие. Може и да ви звучи комично, но много от тези методи се ползват дейно в първите години на киноиндустрията (първата кинопрожекция е през 1895 година) и остават в обръщение чак до средата на 20 век.

Филмът, който в много отношения постави днешния стандарт за специални ефекти, е разбира се „Матрицата”, от преди десетилетие. Преди него ни впечатлиха „Джурасик Парк”, ”Денят на независимостта”, „Титаник”, но „Матрицата” беше действително първият филм, заложил изключително много на чисто визуалните си качества, както като технология, така и като особености на режисурата и сценографията в тези конкретни моменти. Двата часа в киното заедно с филма на братя Уашовски представляваха нещо наистина невиждано и разкриха пред зрителя един друг свят, достатъчно истински, за да повярва човек в него. От там насетне вероятно и вашите спомени са твърде ясни - последваха новите „Междузвездни войни”, „Властелинът на пръстените”, „Карибски пирати” и т.н., и т.н., за да се стигне до съвременния връх в специалните ефекти - „Трансформърс”, където не само декорите, но и част от актьорския състав бе заменен от компютърна анимация.

Тук следва да зададем въпроса, плюс или минус за киното е технологията, превземаща постепенно голяма част от света на Холивуд. Точен отговор едва ли има, но могат да се очертаят много от проблемите, породени от свръхупотребата на ефекти.

Гледайки множество адаптации и продължение на хитови филми от осемдесетте (които коментирахме тук, тук и тук), човек осъзнава, че безкрайните възможности, които компютрите дават на режисьори и сценаристи, в един момент се превръщат в ограничение за собствените им мозъци. Защо? Бидейки възможно всяка сцена да се превърне в зрелище, центърът на по-новите ленти пада именно върху подобни впечатляващи моменти, вместо върху оригинални сюжетни решения, диалог или задълбоченост. Така твърде често в един филм от деветдесет минути, ние ставаме свидетели най-вече на престрелки, преследване, експлозии, за сметка на едно истинско развитие на взаимоотношението между персонажите на екрана, на изграждане на техните образи и преплитането им в интересна и увлекателна история. Нека се върнем назад в историята и да се спрем на два филма – оригиналната трилогия „Междузвездни войни” и „Терминатор”. Гледайки двата филма няма как да не обърнете внимание на поне две неща. Първото е, че макар и на няколко десетилетия, нито един от двата филма не страда от липсата на ефекти – и докато „Терминатор 2” е „едва” от 1991, то „Междузвездни войни” е на трийсет години. Въпреки това въображението и работата на хората в екипа, техният ентусиазъм и креативност успяват, въпреки трудностите, с много работа и интересни решения да пресъздадат желаните светове достатъчно реалистично, за да може в съчетание с интересните сюжети и чудесната режисура да се получи незабравимо съчетание. Ако издирите мейкинг филмите на тези две ленти, ще се смаете до какви неща е трябвало да стигнат Лукас и Камерън, за да направят това, което днес ентусиаст с компютър ще постигне за ден. Тяхната идейност обаче прави филмите още по-чаровни – защото наистина са правени с много труд и любов.

Второто нещо, което ще забележите, че и в двата филма има твърде много ценни неща отвъд ефектите. Както сюжетът, така и актьорската игра превръщат лентите не просто в аудиовизуално изживяване – те успяват да стигнат до сърцето на зрителя. Хан Соло, Люк и Лея се превърнаха в икони на киноиндустрия, а Т800 или иначе казано бат Арни, е класика по всички параграфи, като репликите му и до днес се помнят и повтарят дори от хора, които не са били родени, когато „Терминатор 2” е излязъл на екран. Сега опитайте да си спомните нещо от „Атаката на клонираните” или от „Терминатор: Спасение”. Трудно е, нали?

Другият голям проблем е, че както накратко посочихме по-горе, ефектите твърде много изместват фокуса от актьорите и тяхната игра. Докато гледах „Трансформърс”, имах чувството, че Меган Фокс и Шая ЛеБьоф са там най-вече за красота, като вече за два филма нито един от двамата не оставя нищо запомнящо се с представянето си. Как ще се родят новите Де Ниро и Пачино, ако главната роля във филма се изпълнява от CGI анимация? Как ще се появи новият Хан Соло, новият Индиана Джоунс? Проблемът не е от сега, а наистина добрите млади актьори се броят на пръсти. На едната ръка.

От друга страна разбира се, специалните ефекти имат и един голям плюс – чрез тях всичко е възможно. Едва ли Питър Джаксън щеше да успее да създаде една толкова мащабна продукция като „Властелинът на пръстените”, ако нямаше на разположение малка армия от талантливи компютърни дизайнери. Много, допреди невъзможни идеи или адаптации скоро ще се превърнат в реалност или вече видяха бял свят.

Развитието и поевтиняването на технологията пък обогати наистина много телевизионния ефир. Погледнете колко много качествени сериали се появиха през последните години – радост за окото и душата. Сравнете настоящата “Battlestar Galactica” с нейния предшественик отпреди 30 години. Поради ограничените бюджети обаче тук се запази и нуждата от оригиналност и качество на останалата част от филма – сериалите от последната петилетка родиха големите герои на това екранно десетилетие – Уилям Адама, Джак О'Нийл, д-р Хаус, Джон Лок, братя Уинчестър и прочие, и прочие. Така че тук определено почвата се оказа най-благодатна за интегриране на технология и изкуство в едно.

Трудно е да се каже дали специалните ефекти са проклятие или благословия за киното. Всеки киноман обича от време на време да се позабавлява с бомбастична лента като „300” на голям екран, която макар и да няма особени естетически качества, представлява същински пир за окото. Да се надяваме обаче, че няма да се стигне до времето, когато ще се разчита изцяло на едно генерирано чрез компютър изображение – трябва да се запази въображението, оригиналността, емоцията – изобщо, да остане човешкото на екрана. Защото това е наистина ценното и тъкмо то превръща киното в изкуство. И макар в Холивуд да се наливат все повече пари, качествени филми винаги ще има – защото изчезне ли артистичното и новото от екрана, ще изчезне и самото кино. Нека само да се надяваме, че съвременните тенденции няма да продължат твърде дълго. Рано или късно ще се стигне да степен на пренасищане от експлозии и ефекти – зрителят просто ще се отегчи.

А дотогава – търсете и гледайте хубави филми. И разбира се, четете „Сивостен”!






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 4240 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.