|
Сивостен :: Skyclad - In The... All Together (2009) (ревю) - Метъл, Фолк метъл, Хеви метъл, Skyclad, Нови албуми
 | |
Skyclad - In The... All Together
2009, Scarlet Records
Line-up:
Steve Ramsey - guitars
Graeme "Bean" English - bass, acoustic guitars
Georgina Biddle - violin
Kevin Ridley - vocals, guitars
Arron "Big Boned" Walton - drums
Tracklist:
1. Words Upon the Street; 2. Still Small Beer; 3. A Well-Travelled Man; 4. Black Summer Rain; 5. Babakoto; 6. Hit List; 7. Superculture; 8. Which Is Why; 9. Modern Minds; 10. In the... All Together
Британците от Skyclad, макар и сред заслужилите банди в жанра, трудно се оприличават с все повече набиращия сила в днешни дни фолк метъл. Самата им музика не го позволява. Докато поредната вълна нови групи, сред които без грам съмнение се намират и наистина великолепни изпълнители, става все по-пищна, втъкават се все по-сложни мелодии и крупни концепции с огромно разнообразие от всякакви старинни инструменти - и няма как конкуренцията да не оказва своето влияние върху подобно явление - то ветераните от Албиона вече близо двадесет години залагат на една и съща, силно опростена вариация. На практика - класически британски хеви метъл, обогатен с голяма доза фолклорни мотиви, подчертавани обаче единствено от виолина и акустична китара.
Може би до немалка степен това е причината и постепенно да загубят тежестта си на сцената. Имаше златни години, когато издаваха всяка година - дори на два пъти през 1996 - успяха да оцелеят до новия век и юбилейната си десета тава през 2000 г., но от тогава насам сме чували само два пъти от тях. При това от "A Semblance of Normality" до днес изминаха пет години. Естествено, огромната си роля изигра напускането на фронтмена Мартин Уолкиър през 2001 г., но не съм уверен, че тя е единствена и основна.
Междувременно обаче, трябва да призная, почти бях забравил за Skyclad, което винаги е предпоставка за изненада. Самият сюрприз бе колкото приятен, толкова и неприятен. От една страна, островитяните видимо още го умеят, и "In The... All Together" е приятна за слушане тава, с отчетлив британски привкус, както в хевито, така и при фолк-елементите, майсторски изпълнена, а и напълно разпознаваема, както обикновено се случва при старите банди. В интерес на истината, в чисто вокално отношение, Кевин Ридли далеч не отстъпва на Уолкиър, а и вокалите тук никога не са били прекалено претенциозни.
От друга страна обаче, албумът не само е сравнително монотонен, но и пределно кратък. Относителното еднообразие винаги е било присъщо на Skyclad, така че може отчасти да се пренебрегне, но пък след пет години отсъствие да сервираш под четиридесет минути тава звучи наистина несериозно - още повече, когато петото и шестото парче, да речем, са в голяма степен еднакви.
И ето как всъщност си останах и раздвоен - с радостта да чуя отново Skyclad, и с горчилката от останалите подробности. И все пак не бих се посвенил да го препоръчам - британците са банда от класа, и въпреки всичко отново го доказват. Можеше определено повече, но пък дори и това не е малко. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|