Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: "I'll be back", или по-добре недей... II (статия) - Екшън, Еротика, Приключенски, Трилър, "Индиана Джоунс и Кралството на Кристалния череп", "Първичен и
"I'll be back", или по-добре недей... II

Поредици: Екранни завръщания

Автор: Димитър Грозданов, четвъртък, 16 юли 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Продължаваме да си говорим за продължения на филми от далечното вече минало, тема, която започнахме тук. Очевидно по темата има много материал, затова пълен напред, с някои от най-големите киноразочарования.

Basic Instinct 2 (2006)

Защо първият „Първичен инстинкт” от 1991 беше добър филм? Има няколко причини - първо, великолепният сценарий на Джо Естерхаз, пропит с много еротика и достатъчно трилър. Второ, бруталната режисура на Пол Верховен, скицирала в продукцията едни от най-възбуждащите и груби секс сцени в киното. Трето, суперсексапилната Шарън Стоун и актьорът, способен да вдигне нивото на всяка лента с представянето си – Майкъл Дъглас.

Сега да помислим, какво би станало, ако състарим Шарън Стоун с петнадесет години и махнем всички останали елементи от горното уравнение. Едно голямо нищо, известно още като „Първичен инстинкт 2”. Напъните на този филм да бъде нещо в коя да е насока, са едновременно смешни и трагични. Секс сцените са комични, еротиката е хванала гората (и се е скрила дълбоко в нея, защото и там няма да я намерите), Шарън е неспособна да покаже особен сексапил, останалата част от актьорския състав не знае къде се намира, сценарият е трагедия в няколко действия.

Умът трудно побира как са успели да омажат в такава степен ситуацията. Защо да съсипеш имиджа си толкова жестоко тъкмо с най-знаковия си филм, превърнал те в точка на звездния холивудски небосклон? Дали е било ужасяващо неуспешен опит за завръщане на голямата сцена, или просто са се опитали да изстискат още някой и друг долар от популярното име на първата част? Защо не са се опитали да вербуват по някакъв начин Верховен или Естерхаз? Така или иначе, някой, някъде, не е мислел достатъчно с главата си.

Rambo (2008)

Преди да си говорим каквото и да било за последния филм от поредицата за Джон Рамбо, искам да насоча вниманието ви към една любопитна според мен тема. Цялата серия има сериозен проблем със заглавията. Първата част при излизането си по кината се казва просто „Първа кръв”. Заради популярността на главния герой VHS и първите DVD издания носят името „Рамбо: Първа кръв”, а телевизионното предаване на филма години по-късно го кръщава просто „Рамбо”. Последното Blue-ray издание е кръстено отново „Първа кръв”, с името на Силвестър Сталоун пред него. Втората част беше кръстена „Рамбо: Първа кръв, част 2”. В третата, „Първа кръв” отпада от заглавието и филмът се казва просто „Рамбо III”. През 2008 пък получихме „Рамбо” - подобно на „Роки Балбоа” цифри нямаше. Доколкото е известно, през 2011 трябва да се появи още една част. Как ще бъде кръстена, след подобен карамбол с имената, можем само да гадаем – засега залозите са, че Слай ще следва максимата „keep it simple” и ще го кръсти просто „Джон”.

Достатъчно подигравки, да кажем няколко думи за последния „Рамбо”. Най-забавното нещо около филма беше отношението на критиката към него. Типичен отзив беше „безсмислен екшън” – вярно, а водата сигурно е прозрачна, нали? Рамбо винаги е бил и ще си остане безсмислен екшън. Защо? Защото това е целият смисъл на филма. Отиваш в киносалона с мисълта да видиш Сталоун размахващ тежка картечница, стрелящ по виетнамци, китайци, руснаци, американци и каквото там има на екрана. Не очакваш по-голяма развръзка или сюжетен поврат от „Убих го!” или „Раниха ме!”. В противен случай просто не ходиш да гледаш „Рамбо”. Наслаждаваш се на гладиаторското зрелище, доизяждаш си пуканките, изпиваш колата и излизаш щастлив и с празна глава.

Новият „Рамбо” се справя чудесно по тези показатели – освен ефектите и невъзможността да се преброят труповете на убитите от първо гледане, майсторска режисура и работа с камерата на Слай и компания, добър саундтрак, нелоша цялостна визия и атмосфера. Ако харесвате първите три части, новата ще ви допадне вероятно дори повече. Ако не, подминавате от далече. Във всеки случай, Сталоун от два опита да възражда класически свои екшън поредици, има два успешни – при всички положения голямо „Браво!”.

Indiana Jones and the Kingdom of Crystal Skull (2008)

Защо, Джордж? Защо, Стивън? Защо, Харисън? Защо причинихте това на най-обичания археолог и приключенец на всички времена? Гледането на този филм беше болезнено изживяване, на което Трей Паркър и Мат Стоун посветиха цял епизод на „Саут Парк”, наричайки го „изнасилване”.

Трябва да започнем с факта, че трилогията за Индиана Джоунс в нейния класически вид е ненадмината в приключенския жанр. Блестящата режисура и интересният сюжет, свръххаризматичният Харисън Форд, закачливите реплики и сцени, невероятното дуо Конъри-Форд в последната част от поредицата, обстановката и атмосферата, музиката на Джон Уилямс – все неща, които превърнаха филмите в абсолютна класика, преиздавана и повтаряна многократно.

Когато чух за продължението на филма през 2007 изтръпнах веднага, а тежките мрачни облаци на съмнението надвиснаха моментално – Джордж Лукас с неговата съмнителна нова междузвездна трилогия, Стивън Спилбърг, който не само, че вече режисира от дъжд на вятър, но и не го прави особено качествено и Харисън Форд на 66 години. Нямаше начин уравнение с толкова съмнителни неизвестни да излезе добре, но Индиана Джоунс е Индиана Джоунс – трябваше да се гледа.

Не изглеждаше истина колко глупав е всъщност филма. От безумното превъплъщение на Кейт Бланшет в някакво садо-мазо извращение, през изтупаната от прахоляка Карън Алън и новата тийн-суперзвезда Шая Лебьоф, та чак до натежалия от грим и спец ефекти Инди - актьорският състав подхожда повече за „Мумията”. И това е само началото.

Сюжетът, сценарият и сценографията са рециклирани от старите филми – абсолютно нищо, което не сме виждали или дори чували в предходните филми. Това поначало нямаше да е толкова лошо и щеше да бъде най-малкото приемливо, ако Лукас не беше решил да допълни и разкраси всичко с поредица от колосални тъпотии и пълни глупости. Имам чувството, че докато е писал сценария е разсъждавал горе долу по-следния начин: „Индиана Джоунс – имаме. Сексапилна мацка – Имаме. Буден младеж – имаме. Стари лафове, бъзици и актьори – имаме. Какво обаче нямаме? Извънземни – слагаме. Атомни бомби – слагаме. Хора в хладилници – слагаме...”

Голяма част от филма просто няма никакъв смисъл – не говорим, че е абсурдна и нереалистична, а че е безкрайно бутафорна, алогична, досадна и смешна. Дори Индиана Джоунс не може да оцелее от атомен взрив в хладилник. Хубаво е все пак, че видяхме Индиана отново, но е жалко, че стана по такъв начин.

Джордж. Лукас. Молим те, спри да правиш филми!

Засега толкова. Очаквайте ново включване относно завърналите се филми - не само, че съществуват още такива, но и се задават повече подобни – излезе още един „Терминатор”, на път е нов „Конан”. Експлоатацията над филмовите класики продължава и със сигурност отново ще има за какво да си говорим, а до тогава - гледайте хубави филми.






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 3111 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.