|
Сивостен :: Амели Нотомб: "Живак" (ревю) - Амели Нотомб, Романтика, Съвременна проза, "Mercure", Белгийска литература, Европейска литература, Н
 | |
 Когато един автор сам се определя като графоман, на практика ти връзва ръцете. Нито можеш да го обвиниш в безцелна писарущина, нито пък да наточиш зъби и да го захапеш на някакво специално основание. Има идеалното литературно алиби. Не зная дали белгийката Амели Нотомб си е правила подобна тънка сметка, едва ли, но пък за сметка на това е напълно ненужно - в сравнение дори с представители на знайни и незнайни школи из всичките полукълбета, минаващи за професионалисти, родената в Япония млада дама е най-малкото на едно равнище.
Да бъдеш романтик през двадесет и първи век е предизвикателство. Не в смисъла на поредната полудраматична лигня, вървяща в комплект с крокодилски сълзи и пакетче салфетки - това всеки го може, някои правят дори бизнес. Историята за странната сплав от чувства в основата на взаимоотношенията в триъгълника, на чиито върхове се намират престарелия бивш морски капитан, младата му наложница, същевременно и заложница, и опаката, но решителна медицинска сестра, озоваваща се между тях, с цялата атмосфера на добре прикрита мръсна тайна с почти криминален оттенък, далеч повече се доближава до същинския романтизъм, царял в литературата в малко по-минало време.
Това обаче съвсем не означава, че "Живак" е масивно и тежко четиво - точно обратното. Новелата на белгийката се чете изключително леко и бързо, и то не само заради малкия си обем. На помощ идва целеустременото действие, което на практика не се разсейва в никакви излишъци, въпреки това изграждайки осезаемо пълнокръвни персонажи. А фактът, че за сто и няколко странички Амели Нотомб съумява не само да завърти както фабулата, но и цялостното усещане от текста до съвсем различна от началната позиция, и дори да прибави два различни завършека, говори изключително добре за качествата и на разказвач.
На практика, без да е нито кримка, нито розова книжка, може би дори без да принадлежи конкретно към който и да е жанр, "Живак" се оказва изключително удачно попадение за широк кръг читатели. Дори на мен, като умерен любител на криминалното четиво и абсолютно никакъв на прозата за домакини, допадна съвсем строго определено. Или, както се оказва, дори графоманията, която обикновено предизвиква у любителите на художествена литература скърцане на зъби, има своите попадения, а това определено е едно от добрите сред тях.
--
 За повече информация от страницата на ИК "Колибри"... |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
