|
Сивостен :: Труман Капоти: "Дървото на нощта и други истории" (ревю) - Труман Капоти, Съвременна проза, Американска литература, Нови книги, Съвременна американска проза
 | |
Не е лесна работа да се пише за толкова самобитен и колоритен автор, какъвто е модерният класик на американската литература Труман Капоти. А още по-малко - за сборник разкази, или по-точно събраната му къса проза, което на практика представлява "Дървото на нощта и други истории".
Деветнадесет истории, повечето от които писани през четиредесетте и началото на петдесетте години на миналия век, в началото на творческата му кариера, разкриващи до голяма степен необработения още талант на американския творец и позволяващи донякъде човек да проследи развитието му на писател - макар че, трябва да призная, Капоти има доста странно отношение към късия разказ. По съвсем различен повод, и в доста по-нелицеприятен контекст, върлият му литературен противник Гор Видал нарича стила му суров и яростен, и въпреки че със сигурност не е имал предвид дори и една положителна буква в цялото си изказване, донякъде е прав. Наистина, може да се наблюдава процеса на мисълта му, или поне така изглежда, докато не се стигне изненадващия, понякога дори не съвсем логичен или разбираем завършек.
На практика, сред разказите има и по-силни, и по-слаби - дори нещо повече, както чудесни, така и озадачаващи - което може да се очаква от един пълноценен сборник. За сметка на което всичките облечени в изключително приятния изказ на Капоти, едновременно подробен и незатормозяващ, позволяващ човек да се потопи моментално в атмосферата на разказа още с първите редове. А колкото до тези често странни и обикновено неочаквани финали - не навсякъде останах уверен, че целта им е да носят последната капка смисъл, или просто завършват текста, докато същинското съдържимо остава в централната част.
Това, разбира се, са подробности, макар и малко смущаващи, благодарение на което оставам леко раздвоен - "Дървото на нощта и други истории" без съмнение е интересно четиво, но от друга страна американецът има и далеч по-добри неща, и може би най-добрият вариант е човек да се запознае първо с тях, а после да се върне към прощъпулника му на писател.
От друга страна обаче, и половината от събраните тук истории да не са най-доброто от Труман Капоти, то сред другата половина определено има какво да се прочете, и неговите почитатели, както и тези на съвременната проза едва ли ще останат разочаровани. Така че преценката остава за вас.
--
За повече информация от страницата на ИК "Колибри" |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|