|
Сивостен :: Amadeus (1984) (ревю) - Милош Форман, Питър Шафер, Драма, Джефри Джоунс, Елизабет Беридж, Кени Бейкър, Кристин Ебърсол, Рой
 | |
 “Амадеус” (1984)
Трудно е да се пише представяне на един толкова гениален филм, излязъл по кината преди четвърт столетие. Това, с което може би искам да започна, е мисълта, която се въртеше в главата ми след финала, а именно че гледането на подобна класика беше определено огромна глътка въздух спрямо купчината всевъзможни буламачи, извиращи от Холивуд през последните години.
Ако трябва да опиша с няколко думи продукцията на най-популярния чешки режисьор Милош Форман и сценографа Питър Шафер, то вероятно бих ги съчетал приблизително по следния начин: „Амадеус” е лентата, в която лудостта и геният се преплитат в симфонията на божествена музика. Дори и да звучи клиширано едва ли има по подходящ етикет, който да бъде поставен под заглавието. Във филма има не само какво да се види и чуе, но и какво да се усети направо с душата.
Историята условно проследява живота и творчеството на Волфганг Амадеус Моцарт през погледа на неговия конкурент - придворния композитор Антонио Салиери. Сюжетът, без да е безинтересен, със сигурност не съставлява основата на продукцията. Базиран на бродуейската постановка на Питър Шафер, филмът наистина инкорпорира действителни събития от живота на Моцарт, но по-голямата част от него е художествена измислица. Геният на лентата се крие в харизмата на персонажите, в невероятното им излъчване, в това че есенцията на най-силните им усещания и мисли е уловена и пресъздадена. Блестящо представени са злобата и завистта на Салиери към гения, съчетани с болката от способността да вижда божествените ноти на съвършенството у големия талант, но сам да не може да сътвори дори част от тази прекрасна музика, въпреки съкровеността на желанието си. От другата страна стои Моцарт, чийто остър като бръснач и близък до аутичен ум „вижда” музиката, живее с нея, сякаш е приемник на по-висше съзнание, изписвайки безгрешно хиляди нотни страници, докосвайки с простота и нежност трелите на душата. Финалът на филма ще ви остави приятно изтощени след толкова много разтърсващи емоции, съчетани с великолепните творби на великия композитор.
Техническата част няма нужда от сериозен коментар. Сниман в Прага, филмът се радва на прекрасни декори и костюми, наградени с „Оскар” за съответната година. И като стана въпрос за наградите на Академията, „Амадеус” има цели осем такива, сред тях за музика, сценарий, най-добър филм и главна мъжка роля.
Актьорският състав е подбран с много вкус и внимание. За да се разбере сериозността, с която са подходили създателите при кастинга, достатъчно е да посочим част от актьорите, явили се за ролята на Моцарт – сред тях Мик Джагър, Мел Гибсън, Марк Хамил, Тим Къри. А тя е дадена на сравнително неизвестния Том Хюлс. Той се представя на ниво във филма и получава номинация за „Оскар”, но голямата звезда всъщност е Франк Мъри Ейбрахам, чието невероятно въплъщение в образа на Салиери не само му носи наградата на Академията, но вероятно е и ролята на живота му. Чудесни са също така Рой Дотрис, Симон Калу, Джефри Джоунс.
Филмът, макар и излязъл преди доста време, е задължителен за всички любители на музиката и киноизкуството. Защото той е истинско изкуство, чието послание е останало непокътнато с годините. Ако сте го пропуснали навремето или не сте уловили някое от многобройните му повторения по националните и кабелни телевизии, намерете го - няма да сгрешите. Приятно гледане! |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
