|
Сивостен :: Реймънд Фийст: "Лисичи крал" (ревю) - Реймънд Фийст, Фентъзи, "King of Foxes", Американска литература
 | |
Книга втора от поредицата "Конклав на сенки" на американския майстор на фентъзито Реймънд Фийст се характеризира с приятна, завладяваща история. Бих добавил и близки, добре изградени образи, ако не бяха по същество същите, които срещаме и в "Нокът на сребърния ястреб". Но най-характерното е, че забавлява, доразвивайки една мащабна история за предателство, безумно зло и борбата срещу него.
Макар че в общи линии американският автор развива почти един и същи сюжет във всяка една от поредиците си, нещо не чак толкова нетипично за жанра като цяло, винаги облича основния скелет в нови, вълнуващи приключения. Така се случва и в "Конклав на сенки" като цяло и "Лисичи крал" - в частност. Действието ни заварва там, където ни остави в предишния роман, но въпреки това и трите се четат преспокойно и самостоятелно. Връзките са едновременно здрави и не чак толкова критични за възприятието, което винаги съм намирал за плюс в творчеството на Фийст.
Основната линия е отново мрака срещу светлината, а злото както обикновено е лудост. Нашепваща на един владетел да предаде най-верния си служител, да разсипе с действията си един цял регион от Микдемия, за да задоволи... незадоволимите си, на практика, желания. И срещу него и злия му магьосник се изправя тайната организация на най-могъщия чародей в този свят, част от която е и главното действащо лице, а именно - най-добрия фехтувач в Микдемия - Талвин Хокинс, които ще направят всичко по силите си и дори отвъд тях, за да спрат лудостта.
И така приключението се завихря с пълна скорост. Обратите следват един след друг, решения взети в миналото се оказват ключови за бъдещето, изобщо - интригата е постоянно налице и напрежението - винаги на ниво. Героите от своя страна, отново са достатъчно пластични, развиват се - едни към по-добро, други не чак толкова, а диалозите както обикновено носят отпечатъка на реализъм, доколкото той е изобщо възможен в един голям измислен свят, естествено.
Така че почти всички фактори за добър роман са налице. Или с две думи, втората книга на поредицата си заслужава вниманието на всеки, които иска да се забавлява. Не блести с брилянтни идеи и философии, но в крайна сметка не е задължително винаги дълбочината да е с размерите на Марианската падина. Защото понякога човек просто иска да си почине от ежедневието с книга в ръка. Тъй че, ако сте един от тези хора, "Лисичи крал" на Реймънд Фийст като че ли е правилният избор.
--
За повече информация от страницата на ИК "Бард"... |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|