Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Джош Кирби – библиографско въведение (статия) - Биография, Изкуство, Художници
Джош Кирби – библиографско въведение

Автор: Михаил Георгиев, сряда, 27 април 2005.

Публикувано в Статии :: Други; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Роден преди доста време, Джош Кирби нарича себе си “непоносимо древен”... Тери Пратчет, комуто са известни едно-две нещица, на няколко пъти мрачно е намеквал за възраст от рода на няколко века, така че явно датата 27 ноември 1928 г. по никой начин не е меродавна. При раждането си е бил кръстен Роналд Уилям Кирби, а “Джош” тепърва предстои да се появи. Припомня си, че още като малко момче е имал в предвид точно определена кариера: “На седем годинки нарисувах “търговска марка” – ХУДОЖНИК – за бъдещето си.”

По време на задължителното си образование в продължение на шест години изучава техники на рисуване в Ливърпуулската градска художествена школа (1943 – 1949 г.), където, благодарение на курса си по рисуване, се добира до Средния сертификат по изкуства и занаяти, последван от обучение по рисуване, донесло му Нацинална диплома по дизайн. Именно тук в училище се сдобива с прякора, който ще стане работното му име: “Когато бях в Художественото училище, някакъв майтапчия реши, че рисувам като сър Джошуа Рейнолдс!”

Днес Кирби не мисли, че зрелия му стил има нещо общо с онова, накоето са го учили в Ливърпул. Когато го питат за това, кое му е повлияло, най-често назовава трима стари художници. Най-стар от тях е Йеронимуш Бош (?1450 г. – 1516 г.), известен със своите претъпкани, сюрреалистично-фантастични пейзажи от рая и ада – в това число и “Градината на земните наслади”, чието заглавие отеква в колекцията на Кирби “Градината на неземните наслади”. Следва Пиетер Брюгел Старши (?1525 г. – 1569 г.) с неговите кошмарно подробни групички крастави-въшливи-изобщо-пълна-програма фламандски селяни, без да споменаваме оригиналното изобразяване на Вавилонската кула, с която Кирби по-късно се подиграва в плаката си за “Животът на Браян” на Монти Пайтън.

По-малко познат на обикновения читател е стенописецът Франк Брангуйн (1867 г. –1956 г.), който с лека ръка използва цветови и монументални композиции в голям мащаб. За тях тримата нашият художник казва “Опитвам се да стана като тях, запазвайки обаче личната си гледна точка.”

Какво най-много цени в артистичните си кумири? “Изобретателността на въображението им и красотата на техникит им, особено при Брюгел, чието внимателно наблюдение върху природата прибавя едно допълнително човешко измерение към сборното фантастично изображение в картините му.”
След една ранна поръчка от Градския съвет на Ливърпуул да нарисува тогавашния кмет – голяма ест за току-що започващ кариерата си художник – Кирби решава да се откаже от улегналия живот на портретист, който изглеждал толкова привлекателно в художествената школа. Вместо това се запътва на юг, към Лондон, за да започне работа за Пулфорд Пъблисити – студио, занимаващо се с филмови плакати. Това продължило няколко години, с едно прекъсване – работа по плакатите на филмова компания в Париж. През цялото време, обаче, Джош Кирби се стреми към свободна практика.

Според собствената му документация, първата му публикувана илюстрация за корица е от 1954 г. за “Човекът от Це-Ти”, широко забравен досега научно-фантастичен роман от Дан Морган. Докосва и ръба на феномена Джеймс Бонд с корица за първото издание с меки корици на “Муунрейкър” на Ян Флеминг през 1956 г. Но, както с готовност признава, осъзнаването, че наистина иска да направи илюстрирането своя професия, идва със серия корици и илюстрации за списание “Authentic SF” през 1956 – `57 г. Тези илюстрации показват пътя към онова, което най-много се харесва на Кирби.

Малко известен факт за работата му в “Authentic” е, че голяма част от нея е подписана като Adash (Атире) или А- – умишлен поклон към Не-Аристотеловата или Не-А (изписвано като главно А с черта отгоре) мултистойностна логика, препоръчана от философията на “Обща семантика” (1930 г.) на граф Алфред Корзибски. Тя има доста голямо влияние в научно-фантастичния свят, след като бива популяризирана, макар и доста неясно, в култовия роман на А. Е. ван Вогт от 1948 г. “Светът на Не-А”.

Оттогава работите на Кирби са се появявали върху кориците на много научно-фантастични, фентъзи и хорър книги – всъщност, доста повече, отколкото биха могли да предположат почитателите му, свързващи го предимно със “Света на Диска” на Тери Пратчет. Личният му списък на публикувани корици на книги за годинте 1954 – 1999 е с повече от 400 точки, а е далеч от завършен. Най-малкото, от него нарочно са изключени творби, правени по поръчка и принуждаващи го да подтисне собствения си стил в, както сам ги определя, “категории като Война, Каубой, Приключение, Романтика... не придставляваха каквото и да е удоволствие за мен. Те бяха рисувани с мъка, за да оцелея и да рисувам от девет до пет в едно общество, което не се интересува дали “художниците” оцеляват или не.”

Предпочитаният от Кирби материал са маслени бои, положени на тънки пластове, тъй като изсъхват бавно, но не прекалено бавно, като същевременно позволяват лесно ретуширане или прерисуване – неколкократно, ако има нужда. През годините е експериментирал и отхвърлил всякакви други изразни средства, в това число акварел, акрилни бои (които изсъхват прекалено бързо за вкуса му), гваш и дори цветни моливи.

След, както сам ги определя, “множество фал-стартове”, най-накрая показва скица с молив на избраното изображение, което да бъде одобрено от художествения директор на издателя... или в специалния случай със Света на Диска, да бъде обсъдена по телефона с Тери Пратчет. Макар и да изглежда като проява на здрав разум, този контакт автор-илюстратор и обратната връзка между тях е нещо необичайно за издателския свят, в който илюстраторите обикновено се занимават само с художествени редактори. (Дали е просто съвпадение, че авторите толкова често не са доволни от кориците си? Помислете над това.)

По-рано Кирби често е работил в много малки мащаби, рисувайки понякога картини, съвсем малко по-големи от корицата на книга. С времето платната му започват да ставатпо-големи, а той увеличава моливните си миниатюри до окончателния им размер с помощта на датиращия още от античността метод “увеличаване на квадратите” – разделя скицата на малки квадратчета и с помощта на добра координация ръка-око прекопира всеки щрих в съответната по-голяма клетка върху същинското платно (по-често върху акварелен картон). Напоследък, с напредъка на технологиите, използва проектор, за да улесни процеса на увеличаване. Маслена картина на Кирби придобива крайни размери, около 4 пъти по-големи от цялата корица на книга (предна, гръбче и задна), или около 48 на 69 см. Обикновено, когато става въпрос само за предна корица, размерите са 47 на 29 см.

Тъй като работи бавно, му трябват около четири седмици, за да завърши една-деинствена илюстрация, или общо осем, ако броим и предварителната подготовка – прочитане на книгата, избиране и визуализиране на подходящи образи и решаване как да бъдат представени най-добре. За съжаление на различни автори, сериозно ламтящи за тях, Джош предпочита да запазва всичките си оригинални рисунки... макар че в миналото някои от тях са ставали притежание на фигури от научната фантастика като Рей Бредбъри и Форест Дж. Акърман – да не споменаваме херцогът на Бедфорд.

“Светът на Диска” предоставя идеален мегдан за изява на по-фантастично-хумористичната част на неговия талант. Кориците на “Цветът на магията”, 1983 г., и “Фантастична светлина”, 1986 г., бързо утвърждават Джош Кирби като илюстратор на “Света на Диска” – неотделим от него, като Тениъл за “Алиса”, или Е. Х. Шепърд за “Мечо Пух”. Връзката с Диска продължава до края и му спечелва отдавна заслужената международна слава като художник.

Трябва да се отбележи, че познавачите оценяват Кирби доста преди славата да го сръга в ребрата. Излагал е свои картини в галерия Портал в Лондон, както и в ICA в Берлин, а също и в много провинциални британски галерии. Посетителите на голямото изложение на изкуството към Световната научно-фантастична конвенция през 1979 г. в Брайтън му присъждат “Най-добър НФ художник (професионален)”, когато до Диска остават много години.

Стари колекции негови произведения са “Пътешествието на Айгай” (1981 г.) – по-скоро портфолио от шест взаимосвързани научно-фантастични/фентъзи картини, отколкото книга; “Книгата с плакати на Джош Кирби” (1989 г.) – съдържа 13 плаката, вдъхновени от Света на Диска; “В градината на неземните наслади” (1991 г.) – голяма селекция от 159 рисунки; както и “Портфолио Светът на Диска от Джош Кирби” – дефакто книга с 28 картини, не толкова портфолио. Голямоформатните издания на “Ерик” (1990 г.) с текст от тери Пратчет съдържат достатъчно количество оригинални илюстрации от Кирби (15 плюс корица), за да се разгледат като още една мини-колекция – славата в случая се дели поравно.

Презз последните си години Кирби храни личната амбиция да намери сграда в Лондон, подходяща за постоянна изложба на неговите картини от Света на Диска. Би искал “да се нарича “Музей-библиотека и художествена галерия на Невидимия университет” и да приютява книги и паметни предмети, изложени във витрини, а също и картини, висящи по стените”. Въпреки надеждите си да използва първо барокова оранжерия, построена през 1717 г., а после викторианска камбанария, проектът продължавада се отлага поради липса на средства и проблеми с правилата за достъп – камбанариите, например, не са проектирани за инвалидни колички. Понастоящем плановете за галерията официално са “в пълно безветрие”. Можеби някой ден...

Междувременно живее и рисува в огромна енорийска къща в стил Тюдор близо до Дис, Норфолк, в която има място за множество студиа – голяма стая за големи картини и, по пътя на логиката, малка стая за малки картини. Жизнерадостно обяснява на интервюиращите го, че е просяк, тъй като единственият начин да забогатее, рисувайки корици, е да работи бързо, а “Аз работя много, много бавно.” При все това, в края на краищата е събрал внушителна колекция от забележителни картини в продължение на 45 години.

Взето от книгата “Космически рог на изобилието” , 1999 г. Джош Кирби почина на възраст 72 г. на 23 октомври 2001 г. и липсва на всички ни.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2881






Допадна ли ви този материал? (0) (1) 6903 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (14) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.