Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: White Noise 2: The Light (2007) (ревю) - Патрик Лусие, Мат Вен, Ужаси, Ейдриън Холмс, Кати Сакхоф, Кендъл Крос, Крейг Феърбрас, Нейтън Филиън
White Noise 2: The Light (2007)

Автор: Ангел Генчев, сряда, 27 май 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Бял шум 2: Светлината (2007)

През последните години не излизат особено качествени филми на ужасите, да не говорим с горе-долу приличен сюжет и актьорски състав. Изключения естествено има, но те обикновено само потвърждават правилото. Първият "Бял шум", на Джофри Сакс, от 2005 г., беше сред доста добрите попадения, макар че страдаше от един голям дефект - изключително мудно развитие на действието, като във финалната част всъщност така и не се разбра защо аджеба се случи онова, което се случи.

Две години по-късно обаче да поправи грешката се зае твърде добре известният в средите на киното на ужаса Патрик Лусие, който използвайки същите опорни точки на сюжета, успя едновременно да го доразвие, а и лиши от повечето недостатъци. Всъщност и двата филма най-общо се базират на това, че балансът между живите и мъртвите в крайна сметка не бива да бъде нарушаван - една не непозната тема в самия жанр, която във втория вече е обвързана и с известни библейски препратки.

Историята, съвсем накратко, се завърта около Ейб Дейл, който става свидетел на напълно безсмисленото убийство на своите жена и дете насред заведение за бързо хранене. Както се оказва обаче в последствие, то не е плод просто на случаен изблик на насилие, което осъзнава след опит за самоубийство и преживяване на границите на смъртта, даряващо го с известни паранормални способности - и по-конкретно тази да предусеща наближаващата смърт у произволни хора.

Както стана дума, сюжетът съвсем не е чак толкова непознат и могат да се изредят поне няколко заглавия с подобно съдържание. Въпреки това обаче, за разлика от първата психодрама с Майкъл Кийтън, където пенсионираният Батман прекара половината екранно време втренчен в белия шум на екрана, в очакване на спорадични картини, тук филмът е изпълнен от начало до край с динамика.

Предварителната постановка минава за няколко минути, след което можем да видим Нейтън Филиън да тича напред-назад като пощурял - което, както неведнъж е доказвал, прави изключително добре. А за да бъде още по-привлекателна лентата, на помощ му се притичва и Кати Сакхоф, намерила явно прозорец между снимките на "Галактика" - вероятно във времето, когато беше умряла.

Все пак, това не означава, че историята е изпълнена с безсмислени спринтове и появи на мъртъвци, като не твърде сложният сюжет на практика получава развитието си с почти всяка стъпка, а има и достатъчно мистична дълбочина.

И в крайна сметка, за любителите на жанра, особено ако го предпочитат не твърде изпълнен с кървища - които всъщност често съвпадат със споменатата лека атлетика - съвсем спокойно може да представлява както интерес, така и изненадващо приятно забавление за час, час и нещо.






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 2812 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.