|
Сивостен :: Driven to Kill (2009) (ревю) - Джеф Кинг, Екшън, Алекс Паунович, Дан Пейн, Дмитри Чеповетски, Зак Сантяго, Игор Жижикин, Инна Короб
 | |
 Принуден да убива (2009)
Не може да му се отрече на Стивън Сегал поне едно - продължава да изстрелва DVD-та със скоростта на тенис-автомат. Кой знае, може би с тайната надежда, че количеството най-сетне ще оправдае качеството, или пък с мисълта, че след усърдното ровене в калта все някога ще изскочи някой бисер и ще си припомним добрите стари времена.
Макар че, в интерес на истината, с "Принуден да убива" сякаш се приближава най-много до онзи си облик, или поне спрямо последните си произведения. Да не споменаваме въобще неща като  "Срещу мрака". Сигурно влагам и нотка носталгия, за да стигна до подобно заключение, но все пак чисто деветдесетарски - всъщност, чисто сегалски екшън - изглежда някак много по-обичайно. Разбира се, с доста условия.
Историята вкратце - бившият руски мафиот Руслан, отдавна преживяващ като автор на второразредни кримки, се завръща към бизнеса след похищение, извършено над неговите дъщеря и бивша жена. В цялата танджаклама пък се намесват стари сметки за разчистване, някогашни познайници и странящият от цялата тази мръсотия младок Стефан. Въобще, с две думи, сюжетът не е нищо чак толкова забележително, но пък води до необходимото количество олово, стомана и юмручно правосъдие.
Та както споменах, най-приятно впечатление всъщност прави именно класиката в цялата работа. Самият Стивън Сегал, през по-голямата част от кариерата си, винаги е правил впечатление на малко тромав, особено откакто рано-рано сложи допълнително осигуряване около кръста - а понастоящем дори повече от всякога прилича на кунг-фу панда. При все това, като за второразряден филм, операторите и режисьорите са успели изненадващо умело да тушират тежестта на годинките - с малко странни прийоми тук-там, но въпреки че не е "Под обсада", "Принуден да убива" излежда чак прилично. А не може да не допълним и малко по-фамилиарните лица като Робърт Уиздън и Дмитри Чеповетски, които най-малкото с присъствието си дават - дори и леко лъжливо - усещане за нещо по-качествено.
От друга страна има и доста негативни моменти, както може и да се очаква. Вечното разтегляне на действието, което някак неизбежно при Б-класата пълни остатъка от диска, този път е откровено досадно - веднъж с изпълнението си, втори път, с общо около двете елементарни музикални теми, които натрапчиво циклят през същото време. Руският акцент на Сегал пък можеше да мине и просто за забавен, ако по някаква причина не беше решил да шепне и мърмори през цялото - все пак не е Марлон Брандо, който именно наложи този "мафиотски стил" на изразяване от екрана. Работата откровено не са си свършили и отговорниците по ефектите, предвид че кръвта доста често отсъства там, където явно трябва да се лее - добре забележимо в един особено продължителен двубой с ножове, в който Руслан кълца ли кълца, боде и пронизва, а отсреща така и не прокапва.
Но въпреки всички тези доста отявлени на места пропуски и недоразумения, а и други, които без особено усилие могат да се намерят, за феновете на допотопния екшън и една от неговите икони - "Принуден да убива" всъщност се гледа. Едва ли ще върне Стивън Сегал на големия екран, а и май е по-добре да не го прави, но все пак - както вече споменах - е по-добре от това, което бе изкарал напоследък. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
