Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Tim "Ripper" Owens - Play My Game (2009) (ревю) - Метъл, Хеви метъл, Tim "Ripper" Owens, Нови албуми
Tim "Ripper" Owens - Play My Game (2009)

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 18 май 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Tim "Ripper" Owens - Play My Game
2009, Steamhammer

Line-up:
- Tim "Ripper" Owens & friends

Tracklist:
1. Starting Over; 2. Believe; 3. The Cover Up; 4. Pick Yourself Up; 5. It is Me; 6. No Good Goodbyes; 7. To Live Again; 8. The World is Blind; 9. The Light; 10. Play My Game; 11. Death Race; 12. The Shadows Are Alive

Едва ли има нормален човек, който би очаквал, че в солов албум на един изпълнител, който прави музика с помощта на най-стария познат на човечеството инструмент - а именно гласа - ще има толкова доминиращи китари. И ако сте такъв човек, може след толкова никакъв увод да кажем, че вероятно ще бъде безкрайно изненадани от звученето на новата тава на Тим "Рипър" Оуенс, наречена "Play My Game". Но ако погледнем пък впечатляващия списък от гостуващи музиканти, известни от какви ли не банди, чието изброяване ще пропуснем, навярно ще си обясните защо едно от най-ценните неща в албума са именно китарите.

Сола - безкрайно много, безкрайно различни, истинско пиршество за ухото. Рифове - разбиващи, на места може би познати, но поставени в толкова различна опаковка, че надали можете да наречете клише. И всичко това в услуга на един специфичен глас, какъвто се явява вокала на Рипър.

Може би в този албум бихте могли да чуете онова, което го прави зверски добър. Въпреки, че не бе приет чак толкова добре в Джудас, и всъщност никога не е успявал да грабне до необходимата степен публиката и определенията по-скоро винаги са били "доста добре се справяше". Тук той го прави. Но наистина по-впечатляващото е, че не концентрира цялото внимание върху себе си, както често се случва при соловите албуми на вокалисти, и оставя музиката да блесне в цялата си комплексност.

Самата тя е добре познатото хеви, технически изпипано на много високо ниво, в инструменталната и вокалната си част, дори и мастъринга, но може би с малко по-модерен прочит. В него обаче се разпознават елементи на джаз, на рок, бихме могли да приведем като пример едно почти джими-хендрикско соло още в началото на тавата, и като цяло всички тези стилови влияние и привключвам разчупват иначе твърде фамилиарния стил.

Иначе, който е чувал някога Тим Оуенс надали ще бъде твърде изненадан от вокала, макар че наистина тук е поставен в една много по-различна среда, която всъщност му отива. След експеримента с Ингви Малмстийн, който не толкова отдавна излезе на бял свят, едва ли някой се е съмнявал, че Рипър го умее, и новият му албум е поредното доказателство в тази насока. Или в резюме, ако сте фен на хубавото и качествено хеви - първата му солова тава, "Play My Game", е една от задължителните, с които да си поиграете.






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 2675 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.