|
Сивостен :: SciFi Series. Space: Above and Beyond (ревю) - Глен Морган, Джеймс Уонг, Военна фантастика, Екшън, Научна фантастика, Сериали, Джеймс Морисън, Джоу
 | |
Изцяло милитаристичната фантастика по принцип не е толкова често явление, а още по-рядко намира мястото си на екрана, въпреки че може да бъде доста ефектна. Всъщност, ако изключим от уравнението "Звездни рейнджъри" в различните му превъплъщения, "Терминатор" и до известна степен "Бойна звезда Галактика", която обаче далеч не е само военна, едва ли остават някакви особено сериозни примери, които да бъдат взети.
Това не е толкова случайно обаче. Военната фантастика по задължение е поне малко патетична, което не се услажда съвсем на всеки зрител - докато в литературен вариант все пак е някак по-приемливо - и всъщност лесно може да изпадне и в крайност. В допълнение, е също толкова податлива на демагогия, а възможността да превърне в посредствена пуцалка е меко казано огромна. А в този ред на мисли, споменатите рейнджъри, особено пък в продълженията си, са доста удачен пример.
Със "Space: Above and Beyond" човек също трябва да прояви известна доза търпение, иначе възможността да ги захвърли след пилотния двоен и дори втория епизод е доста сериозна. Американски космически сили, доволно банални надъхващи военни речетативи - откровено не е нещо, което залепя за екрана, въпреки повече от добрия си за средата на деветдесетте години CGI. Всичко това обаче взема сериозен завой със следващите серии, и историята, създадена от Джеймс Уонг и Глен Морган, работили продължително заедно по филми като "Единственият", "Последен изход" и "Досиетата Х", придобива сериозен мащаб, и изненадващо или не, всъщност става доста интересна.
Основната фабула в сериала, който изкарва един сезон през 1995-1996 г. се върти около първите крачки на човечеството в Далечния космос. Илюзията, че сме сами във Вселената бързо бива разбита, след като първите две човешки колонии падат под ударите на безмилостна чуждоземна раса, а последвалият конфликт скоростно се разраства из голяма част от познатата галактика. При това съвсем без да клони в полза на земляните.
Същевременно обаче, в средата на XXI век, вече технологически напредналото човечество е преживяло собствен глобален конфликт, свързан с осъзнаването на изкуствения интелект, вложен в собствените си силиконови отрочета - тема, съвсем не непозната във фантастиката, но тук интерпретирана по малко по-несвойствен начин - довел в това число до създаването и на човеци "ин витро", с изцяло военна цел. Също не нечувана тема, но комбинацията от всички тези фактори, на фона на едно още разединено и разслоено човечество, разкъсвано дори от крайни фракции и корпоративни интереси, правещо постъпки за обединение, и взаимодействието между тях са третирани доста умело - и освен нормалните за военната фантастика лоялност, жертвоготовност, храброст и пр. в крайна сметка се засягат и по-основни теми като расизъм, ксенофобия, военно-политическия комплекс като цяло, или с други думи има какво да се види.
При все това, основната тежест се изнася от 58-ма бригада и нейните премеждия, така че зрителят очаквано получава и голяма доза батални епизоди в космически или наземни условия - за първите вече споменах, достатъчно ефектни. В интерес на истината, като за средата на деветдесетте години, "Space: Above and Beyond" не отстъпва чак толкова на заснетия на практика по същото време "Вавилон 5", въпреки че на отделни места има известни недомислици - в частност добре забележими при космическите експлозии - а и част от костюмите са малко долнопробни. Но това наистина не пречи в толкова голяма степен. За съжаление, по отношение звуковите ефекти нещата стоят малко по-зле, и на места могат да бъдат до известна степен дразнещи.
Чисто в научнофантастично отношение вече има по-сериозни пропуски, специално придвижването на големи разстояния остава доста неустановено и бегло маркирано с някакъв подпространствен преход, но тъй като остава извън реалния фокус на поредицата, всъщност не е толкова важно.
Актьорският състав също е тотално непознат, съставен от актьори с огромен брой второстепенни и единични роли зад гърба си, като може би малко изключение правят Джоуел де ла Фуенте с продължителното си участие в "Закон и ред: Специални разследвания" и Тъкър Смолууд, с по-краткотрайното си такова в "Ентърпрайс", от което любителите на телевизионна фантастика може би си го спомнят като съветника-зинди от страна на приматите. Реално най-фамилиарно обаче изглежда тотално непознатият Родни Роулънд не за друго, а заради сериозната си физическа прилика с Джаред Падалецки ("Свръхестествено").
Във всички случаи обаче, без да блести с някаква свръхоригиналност, "Space: Above and Beyond" е един от няколкото по-малобюджетни и не чак толкова известни фантастични сериали, които всъщност напълно си заслужават гледането. И макар че не е лишен нито от патос, както стана дума по-горе, нито от някои недоглеждания, нито от известна наивност или неизбежната възможност с лекота да се правят паралели с далеч по-големи негови събратя, това не пречи на почитателите на този тип продукции да му се насладят. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|