|
Сивостен :: Таласъмия 2005 (статия) - Обзор
 | |
Ден първи (четвъртък 16.06): Този първи ден от Таласъмията определено може да влезе в митологията с количеството изпит алкохол, но за съжаление мога да разказвам за легендарното откриване на тазгодишния форум само по спомени на очевидци, а въпросните очевидци трудно са различавали бройката на луните.
Ден втори (петък 17.06): Потеглих от София в много приятна компания. Бях в колата на Жоро Малинов, а Генерала и Димитър Кабаиванов допълваха местата. По пътя си беше веселба (нормално, като се има предвид кои хора бяха в колата), а и всеки километър ни приближаваше до заветната цел - Старозагорските Бани, Таласъмията и по една студена бира. Ех, какво му трябва на човек. Пристигнахме по обед, настанихме се по хотелите (тия които са се излъгали да прочетат в-к Монитор да знаят, че Люляк не е хижа, а хотел) и започнахме да бирим. Както е казал оня пич - "мързелив бирен ден", да де, ама тук си беше цял бирен уикенд.
След съответното освежаване се запътих към организаторите с идеята да питам кога аджеба ще е представянето на ролевите игри. Да, имаше такова нещо в програмата! Така де, ама те ме насочиха от човек на човек на човек (и така n пъти) докато се разбра, че представяне ще има, ако има се намери водещ, който си събере група. Е, една бира угаси моя свещен, справедлив гняв.
В интерес на истината това беше единственото разминаване с програмата от страна на организаторите. Нивото на посрещане и настаняване беше много добро (а какво девойче имаше в комитета - капка не, ами КАПКА)
Аз като верно заралийско чадо се наврях между шамарите (или беше между капките?) и Вожда (виден член на "Уибробия") ме набеди за съучастник. Остатъка от деня премина във водене на новопристигнали таласъми, таласъмки и малки таласъмчета до втория хотел, който се намираше на 4-5 минути от въпросния Люляк. Какво пък, нали ми дадоха значка с моето име и пишеше Организатор (да, с главно О!)
Добрата новина е, че бях с една много специална фанелка - официален представител на Сивостен (ей такива работи пишеше на нея, както и "Свобода за Ники Баровски" на гърба) и доста народ взе да ме разпитва за е-зина. Не че знаех кой знае какво (отскоро съм в екипа, не ме бийте), но фенове има (при това готини).
До вечерта пристигнаха повечето от заявилите участие. Аз лично бях впечатлен колко много автори се появиха на Таласъмията, но имена ще изреждам на следващия ден, че тогава ще има и повод.
За съжаление покрай организаторските си задължения (напълно доброволни) пропуснах лекцията на Алексей Стоев "Измерване на времето в праисторията", която определено си струваше да се чуе и се зарекох на другия ден за нищо на света да не пропускам лекцията на Валерия Фол (е може би само пейнтбола беше с по-висок приоритет).
Та петък можем да го минем като ден организационен, като вечерта не мина без задължителния огън, китари, песни, пиене, веселба, ех, морето... Не, това последното беше от една друга песен. И ако може да има нещо по-готино от Генерала пеещ руски песни то това са Генерала и Комата пеещи руски песни. Не изключвам от списъка бургаските бардове (носители на химна) и другите знайни и незнайни певци и поети с китари, но аз лично имам една такава слабост към руската музика...
Абе с три думи: купонът беше невероятен!
Ден трети (събота 18.06): "Понедельник начинается в субботу"... А в моя случай (а и не само в моя) съботата започна от петък. Добрал съм се в леглото някъде къде 3 през нощта и при това не бях сред последните сдали фронта, но исках да имам енергия и за съботата. Събудих се по ранни зори, някъде към 10, 10 и нещо и се засилих да търся кафе. Повечето таласъми вече бяха налазили близкото заведение, но аз нямах въпиющата нужда да започна деня с шкембе-чорба. Е, бирата все пак не те вкарва в такъв филм като облака. До обяд очичките на хората не бяха толкова червени и тогава работилницата на Надя (Една) отвори врати. Изкара 50-100 кила глина и всички желаещи се засилиха да си правят глинени съдове под нейното вещо ръководство. Аз започнах да правя една луличка, която излезе доста бездарна, но имаше някои много добри попадения. Изключвам от графата съдовете, които Надя и двете и ученички (сестрички) направиха, защото те си бяха направо професионални. За жалост не успях да запомня имената на хората, които участваха във във въпросното мероприятие, но когато ръцете (и дрехите и дрехите) бяха измити и съдовете изпечени (къде ти; пещ имаше, но електрическа и така и не се разбра кой трябваше да донесе кабел) се откроиха няколко интересни нещица, но така по памет не мога да цитирам, а и не мога да ги опиша.
 През това време Ясен от землеморци беше подкарал първата партида на бойното поле, но за пейнтбола след лекцията на Валерия Фол.
В малката заличка на хотела се наблъскахме поне половината маймуни, а това прави към 50 човека (ама минимум) и потънахме в тракийската история, култура и религия. Аз поне, за другите не гарантирам. Останах очарован и от показаните снимки и от разказът на лекторката. Намерих доста прилики между "религиите" (ама казвам религия мноооого условно) на древните траки и на китайците живели по същото време, но предполагам нещо в моя телевизор е изгоряло. Лекцията наистина беше интересна и си струваше, но не мога да я преразкажа, ама хич.
След играта на въпроси и отговори между слушащите и разказвача излязох леко зашеметен, като не знаех само след няколко минутки колко съвсем ще се омотам. Междувременно на едно тихо огънче се печеше жертвеният агнец за изгладнелите таласъми, иначе речено ЧЕВЕРМЕТО.
Точно Ясен да започне да събира втора група за гърмялките и се оказа, че е дошло времето за обявяване на резултатите от конукрса Таласъмия 2005, така че пейнтбола се отложи във времето и на дневен ред дойде класирането:
На трето място се класира разказът "Ferum" на Александър Лютов.
Въпросният човек не присъстваше на купона, затова организаторите преминаха набързо към по-горните места:
На второ място е "Пеперуда" на Никола Райков и Димитър Стефанов.
Ей това съобщение така ми вдигна адреналина, че не е истина. С Никола се разскачахме, прегърнахме се, разкрещяхме се от радост. Ами то не е шега работа, за втора година участваме и вече отличие! Получихме си наградите - доста книжки все от български автори, по една красива купа със синьо-златна глазура и грамота, както и моралната (по мое мнение най-важна) и все още надъхани като фенове на Ливърпул в Турция тази година изчакахме да чуем и първото място:
А първо място спечели "Ордена на св. Георги" на Божидар Грозданов. Халал да му е на момчето.
Освен това журито връчи специални награди за цялостен принос към Таласъмиите на Надежда Лилова (Една) и Георги Малинов.
По общото мнение на журито тази година конкурса е бил доста силен, та да видим с каква книжка ще ни зарадват, но за час-два зарязвам веселбата край хотела, защото отивам да воювам.
След тези радостни емоции и все още с порядъчно количество адреналинче в кръвта бях готов да отстрелям неизброимо количество хора. Или както пееха едни сладури на времето - "Adrenalin starts to flow, we're trashing all around.". Хеле събрахме се осем човека и поехме към бойното поле. Въпросното място беше на няколко минути от хотелите обрасло с буренак може би бивша овощна градина. Играта не можеше да се нарече точно пейнтбол, защото се стреляше с малки желатинови топчета, а не с боя, но пак болеше ако те шибнеха от къса дистанция. Разделихме се на два отбора по четири човека и аз се паднах с Григор Гачев (ако не знаеш кой е той, питай и най-вече чети го) и още двама сладури.
 Обсъдихме възможните тактики и тръгнахме на лов за скалпове и евентуално флагче на противник. Аз направих мързеливата грешка да тръгна гол до кръста, но при всичкото тичане, падане, ставане, прицелване, дебнене, стреляне, крадене на флагове се усетих едва след 1-2 часа игра. Тръшнахме се уморени по тревата и ако някой пита как сме завършили - ами биха ни... Мен ме отстреляха четири път, а аз утепах само един човек, ама поне беше на автоматична стрелба. Та лежим си на тревата, почиваме и започвам да усещам един луд, ама луд сърбеж по целия гръб. Е май наистина не е много разумно да се въргаля човек гол в копривата, добрата новина е, че артрит няма да хвана (не че някой е чувал за артрит на гърба).
"В детската градина играхме на война. Върнах се в къщи ранен, изтощен и брадясал." Е, ние също, но пейнтбола ще си остане една от атракциите на Таласъмия 2005.
Мракът бавно пълзеше към веселия хотелски двор и аз започнах своя лов за автографи. На Таласъмия 2005 присъстваха страшно много фантасти и се прибрах с богат улов. Взех си автограф от (ще карам по азбучен ред, за да няма сърдити): Георги Малинов, Григор Гачев, Иван Попов (с него бяхме и в една стая, да!), Искрен Зайрянов, Йоан Владимир (Ангелина Илиева), Кира Валери (Ивайло Иванов), Любомир Николов (Любо Николов бе хора, знаете ли какъв е готин!), Николай Теллалов и Янчо Чолаков. Освен от тях налазих и илюстраторите, но май освен от Калина (Бъдъмба) и Тони други подписи не получих.
Ох, дано да не съм изпуснал някой... Но имаше толкова писатели, художници, таласъми, че като нищо...
 А докато аз досаждах за автографи на хората купона край огъня се разгаряше. Не че Генерала не го спря за половин час. Той организира състезание (уж между клубовете, но отборите бяха направени на изцяло random принцип (поне за мен)), което аз пропуснах, но май ставаше дума да се "познаят" истинските имена на 15-тина автори, които са известни под псевдоним, като победителя си тръгна с таласъмска торта. Ама верно имаше нарисуван Таласъм на сладкиша, честна пионерска. След въпросното състезание продължихме със същата волна програма - пиене и пеене както предната вечер, но този път имаше и гласуване за най-личен Таласъм и Таласъмеса. Нашето девойче (Капката де, Капката) грабна приза за Таласъмеса, а Стефан от землеморци взе че стана Таласъм на годината. Съжалявам само за Вожда, защото по-таласъм от него аз не познавам, но нейсе. Продължавахме с пиене, пеене, пиене, смях, пиене и веселби (пиене казах ли?) и къде полунощ чевермето най-сетне биде опечено. Няма такова чакане, но поне си струваше. Към хладната ми Ариана се присъедини парче от животинчето и цялата компания заръфа с ентусиазъм (е без вегетарианците де).
 Китарите не млъкнаха цяла нощ поздравявайки мрака с български народни и недотам народни песни, руски романси и златни рокхитове + една песен на китайска във великолепното изпълнение на Комата, а който не се радваше на подобни хипарии можеше да се присъедини към дискусионната групичка във фоайето (идея си нямам какво са дискутирали, аз пригласях цялата вечер) или пък към народа обиколил един усилвател респром и слушащ основно Ария и други благинки. Лека полека почти всички окапаха в неравната битка със съня и на полянката останахме шепа хора и още толкова в хотела. Инати хора бяхме, ей, макар и малцина посрещнахме изгрева и чак тогава се затътрихме към стаите за няколко часа сън. Така започна и последния ден на невероятната Таласъмия.
Ден четвърти и последен (неделя 19.06): "Утрото се пробуди. Случаен вятър на хладна умора разпиляваше последните прашинки пепел останали в каменното огнище." Един по няколко се заизмъквахме от леглата, завръщахме ключовете от стаите и заслизахме към мястото на търга. Е, този търг поне за мен беше разочароващ, почти никакъв интерес и сравнително малко заглавия.
 Събитието на търга беше новата книжка - "Таласъмия 2004". Отпечатана едва предния ден и все още топла топла. Аз лично си я взех и съм много доволен от подборката на журито. В сборника влизат:
"По пътя незнаен" от Ивайло Иванов. Атмосферата е завладяваща, а стилът много добър. Разказът идеално влиза в рамките на конкурса. Чете се на един дъх, грабва те и започнеш ли го веднъж не го оставяш докато не го завършиш.
"Хакери на генома" и "Несъществуващият" от Георги Малинов. Ето ви един нетипичен поглед върху нашенските митове и легенди. Разказите са много добре, написани с невероятно чувство за хумор и са донякъде свързани един с друг. И ако някой ми каже, че не може да се пише кибер пънк с митологични елементи и готини майтапи ще намери опровержение в "Таласъмия 2004"
"Да убиеш змей" от Дора Дженкова. А защо не "Да не убиеш змей"? Главният герой е изправен пред сложна дилема, когато се сблъсква с врага. Или казано другояче "И влезе Генчо в пещерата... Уви ламята беше мъжка". Е, не точно.
"Каквото трябва" от Мирослава Спасова. В този свеж разказ главните герои са стандартните - юнак, магьосник и симпатична кака със странни умения. Тримцата трябва да спечелят един конкурс, но клишираните рундове печелят по различен от общоприетия начин. Така е то.
За мен сборникът си струва седемте левчета и искрено го препоръчвам на всички малки, големи и още по-големи.
Така мина и търга, а с него си тръгна и тази Таласъмия. До следващата година приятели...
С вас беше Митака - ако сте били на въпросното събитие аз съм оня идиот дето всички му рисуваха по бялата тениска с лилав маркер.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=3348 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
