|
Сивостен :: Мельница - Дикие травы (2009) (ревю) - Рок, Фолк рок, Мельница, Нови албуми
 | |
Мельница - Дикие травы
2009, CD Land
Line-up:
Наталья О'Шей (Хелависа) - вокали, арфа, кастанети
Сергей Заславский - акордеон, духови, бек вокали
Алексей Кожанов - бас
Алексей Орлов - виолончело, мандолина
Дмитрий Фролов - барабани, перкусии
Tracklist:
1. Опасное лето; 2. Далеко; 3. Шелкопряд; 4. А если бы он; 5. Ведьма; 6. Кувшин; 7. Княже; 8. Ветер; 9. Шаман; 10. Волкодав; 11. Ушба; 12. Океан
На фона на приближаващия си десетгодишен юбилей и след тригодишна пауза, руската фолк-рок формация Мельница най-сетне реши да зарадва почитателите си с нов албум. Дори нещо повече - самият той е юбилеен, пети за московчани - а сякаш е излишно да допълвам, че се очакваше от доста време.
"Дикие травы" обаче със сигурност съвсем не е това, което любителите на музиката на руската банда са очаквали от тях. Не като качество, а като съдържание, и поне на първо прослушване може да бъде буквално озадачаващ. Досега бяхме свикнали на богата хармония от инструменти, пищни мелодии и сериозни вокални упражнения от страна на Хелависа, със силен славянски фолклорен мотив. Да - в различните албуми, ту с повече примеси от поп, ту с повече от акустичен рок - но определено доста разпознаваемо и наситено атмосферно звучене.
Този път обаче, руснаците изглежда са решили да експериментират в доста различна насока. Новият им албум е изпълнен със значително по-семпли мелодии, отново акустични, но с малко включвания на други инструменти - най-често флейта - с джазиран ритъм, поддържан от баса и ударните. Нещо, което досега не са поднасяли, въпреки, че едно от парчетата, "А если бы он", можеше да се чуе от изтеклия навремето бутлег "Концерт в Форпосте", но с по-различен аранжимент. Вокалът също не е толкова мощен, но при подобни композиции това не бива да е изненада.
След първоначалния шок обаче, спокойно мога да кажа, че албумът по нищо не отстъпва на предишните им записи. Не е толкова фолклорен, без никакво съмнение - елементи отново присъстват, но просто не са водещи - нито пък е толкова рок, колкото досега, но за сметка на това обогатява палитрата, съставляваща изпълненията на Мельница, с още един, съвсем различен набор песни. При това такива, които заслужават да се чуят.
И въпреки, че не мога да отрека, че при "Дикие травы" малко ми липсва онзи толкова емблематичен звук на московската банда, това не пречи да препоръчам поредното им творение горещо. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|