Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Тери Пратчет: "Истината" (ревю) - Тери Пратчет, Сатира, Фентъзи, "The Truth", Английска литература
Тери Пратчет: "Истината"

Автор: Димитър Грозданов, вторник, 05 май 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Тери Пратчет е сред любимите ми автори по много причини, но сякаш основната сред тях е, че той е нещо като литературна константа. Светът на Диска е място, което за мен е сигурен пристан, към който винаги мога да се върна, за да изпитам едно познато, но красиво и завършено удоволствие. Каквито и книги да се намират на нощното ми шкафче, през каквито и приключения или преживявания да мина из други въображаеми авторови светове, рано или късно се връщам към героите на Пратчет.

Никога не съм считал Тери за чистокръвен фентъзи автор, а по-скоро като творец, който предлага една алтернативна, опростена и хумористична гледна точка към реалния свят. Духовитият и хитроумен стил помага да приемеш и най-горчивите тегоби на ежедневието с една интелектуална насмешка. Усложняването на живота и собственото съществуване е приоритет на човечеството. Все пак сме „единствените същества във Вселената, измислили скуката”.

Светът на Диска е действително богато развит с над трийсет книги в библиотеката си. Безкрайното въображение на Пратчет изглежда като неизчерпаем извор за истории, но и сам той признава, че от време на време се чувства изтъркан. „Трудно ми е да пиша за Анкх-Морпорк, без да спомена Ваймс и Стражата”. Четейки обаче „Истината” ми се струва, че явно не му е толкова трудно. Може би това е и една от най-хубавите черти на книгата – нов поглед върху най-големият град в Света на Диска, свежа и оригинална глътка въздух за мегаполиса на хипопотама и совата. Не защото Ваймс и компания са отегчителни, дори напротив, но все пак разнообразието в това отношение може само да бъде приветствано.

„Истината” е едно пътешествие из света на вестникарството, представено от изцяло нова група от герои. Не само главни, но и второстепенни. Даровитият син на благородник, Уилиям дьо Слов – почти-писател по професия, по между другото занимаващ се и с търговия на фурми; очарователната млада дама Захариса, изтънчена както в обноските, така и в правописа; вампирът фотограф Ото Вик – пълен въздържател и изследовател на... светлината; джуджето Гунила Добровръх – печатар превръщащ оловото в злато. Събрани случайно от съдбата, те тръгват по пътя на Истината, за да разкрият какво всъщност се случи в Двореца на Патриция и защо лорд Ветинари се опита да извърши убийство, а в последствие и да избяга с хазната на града. От другата страна на барикадата е „Новата фирма”, формирана от криминалните субекти – остроумният „бизнесмен” г-н Шиш и неговият партньор, огромният г-н Лале, изпитващ страст към прахообразни вещества и изкуствата.

За малко на сцената се появяват Стражата, Дъртия Гнусен Рон и свитата му, едно извънредно умно куче, както и куп други по-неизвестни герои.

Персонажите са великолепни, историята е извънредно интересна и определено предразполага към едно по-различно приключение. Гарантирано ще се смеете с глас на места, на други пък ще се замислите по-дълбоко над нещата. Всичко, което прави Пратчет толкова добър, присъства и тук. Книгата определено ще допадне на всички почитатели на Света на Диска.

Ако трябва да говорим за някакви минуси, като такива ще спомена само два. Ваймс и компания се включват на едно съвсем посредствено ниво в малкото сцени, където присъстват, което донякъде разочарова, особено ако сте големи почитатели на Стражата. За г-н Лале и г-н Шиш пък липсва някаква по-сериозна предистория (най-вече защото и те не си я спомнят особено добре), а ми беше извънредно любопитно да я науча. В общи линии обаче няма нищо, което да ви попречи сериозно да се насладите на тези четиристотин страници литературно удоволствие, откривайки дребните закачки, който авторът е оставил тук и там.

Ако търсите едно по-различно приключение в Анкх-Морпорк, „Истината” е меко казано добър избор. Приятно четене.

„Лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите.”






Допадна ли ви този материал? (10) (0) 4173 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.